Британските потребители харчат, въпреки че един икономист би казал, че не би трябвало да го правят. Изненадващо силните данни за продажбите на дребно през юли изглежда противоречат на другите данни излезли след като британските избиратели избраха да напуснат ЕС. Бизнес активността в жизненоважния сектор на услугите, например, спадна с най-голям темп след 2009.

Ако потребителите са рационални, те могат да очакват бъдещия си доход да падне, тъй като Великобритания навлиза в рецесия и да ограничат разходите си. Това обаче изглежда, че не се случва. Продажбите на дребно по обеми за юли са с 5.9% по-големи на годишна база според Бюрото за Национална Статистика. Най-голям принос имат теоретично по-малко важните нехранителни продукти.

Имайки предвид, че 52% от населението реши да пренебрегне острите предупреждения за икономически срив ако Великобритания напусне ЕС, потребителите може би са просто по-оптимистично настроени въпреки намалението на лихвите и увеличението на количествените поощрения на Английската централна банка на 4 август. Безработицата е 4.9%, а заплатите нарастват по-бързо от инфлацията.

Има един начин по който силните разходи могат да бъдат състоятелни с лошите икономически перспективи. Ако потребителите чувстват, че цените могат да нараснат през  следващата година и да са предвижили напред разходите си. Последни данни показаха, че входящите цени за бизнеса през юли са нараснали с 4.3% на годишна база, което е най-голям годишен ръст след 2009. Той се дължи на обезценката на стерлинга след Брексит. В някой момент това може да доведе до по-високи цени в магазините дори и това да не се е случило сега.

В други аспекти потребителите изглеждат малко по-предпазливи. Съдейки от активността по кредитните карти на британските потребители, на годишна база ръста на потребителските разходи е започнал да се забавя от над 2% между 2014 и първото тримесечие на 2016 до 1.6% през юли. На 29 юли стана ясно, че иИндекса на потребителското доверие е пострадал и отчел най-голям месечен спад след 1990 година.

Работата е там, че дори англичаните да очакват доходите им да пострадат при рецесия след Брексит, харченето преди покачването на цените е рационално. Това което е по-малко рационално е да се приме, че Брексит няма да доведе в крайна сметка до главоболия в икономиката на острова.