Пестицидите са отрови, които са създадени, за да помагат в борбата на човека с вредителите и болестите по растенията. Но с времето и неправилното им съхранение те се превръщат в опасност.
Какво се случи в България?
Негодните пестициди от бурната земеделска дейност в миналия век още са нерешен проблем. Понеже препаратите не се описваха по време на аграрната реформа в ликвидационните дневници, пък и не струваха нищо, те останаха ничии. Години наред хилядите тонове особено отровни вещества гниеха в изоставени обори, закрити ферми, пещери по поляни и къде ли още не, като в този момент тровеха почва и животни.
Проблемите с пестицидите с изтекъл срок на годност възникнаха в страната след 1990 г. поради занижен контрол на съхраняване в складовете на бивши ТКЗС, АПК и др., създаващи предпоставки за безстопанственост, неправомерни действия, нарастване на риска за здравето на хората и замърсяване на околната среда.
Едва преди около 14 години държавата взе мерки, за да събере негодните пестициди да ги съхранява и опазва за неопределено време. Тогава властта разпрати указания до всички областни управители, които информираха кметовете и се изградиха складове и съоръжения за съхранение на опасните химикали, които до този момент стояха безнадзорни. Общините опаковаха препаратите и ги тикнаха в бази и в стоманобетонни кубове.
Съхраняваме над 14 000 тона забранени и негодни препарати
В края на 2012 година в страната има 14 400 тона забранени и негодни пестициди в 304 населени места. Това показват данните на Изпълнителната агенция за опазване на околната среда (ИАОС). Всяка година те се увеличават. Ако през 2003 г., когато започват ежегодните проучвания са 11 943 тона, а през 2011 г. са вече 13 737 тона. 53% от забранените и негодни пестициди са депонирани в 1965 броя стоманобетонни кубове (ББ кубове), а 31% са прибрани в 75 централизирани складове. 15% от пестицидите се съхраняват 303 изоставени (необезопасени складове). Най-голям брой необезопасени складове има в областите Ловеч (41), Плевен (53) и Стара Загора (37).
Има тенденция за подобряване управлението на забранените и с изтекъл срок на годност пестициди и подобряване състоянието на площите около тях, твърдят от агенцията. Постоянно се извършва преопаковане и преместване на препаратите в централни общински складове и саниране на освободените помещения. Поддържа се пълен регистър на забранените продукти за растителна защита и се прави ежегоден мониторинг.
От 2006 г. България има План за управление на органичните замърсители, който предвижда унищожаване на пестицидите с изтекъл срок на годност, което обаче още не е факт.
Съхранението им е временно решение
Съхранението им в складове и кубове е временно решение на проблема. Защото те имат определен живот. Затова трябва да предприемат мерки за унищожаването на замърсителите. За да бъдат унищожени препаратите, държавата трябва да ги транспортира извън граница, което никак не е евтино начинание. Преди няколко години МОСВ изпрати 50 тона за ликвидиране в Германия, където има специален инсинератор, защото у нас такъв не съществува. Това удоволствие беше толкова скъпо, че опитът не се повтори поради липсата на достатъчно средства.
Първоначално екоминистерството финансира проектите на общините, отпуснати бяха 10 млн. лева. През последните няколко години обаче финансирането на подобни проекти за складиране на залежали пестициди спира. Предвижда се досегашната практика за съхраняване на пестицидите в стоманобетонни контейнери да се прекрати. Държавата също разбра, че това е временно решение на проблема - необходими са специални грижи за съхранението, за охрана и мониторинг. В страната ни обаче няма подходящи съоръжения за унищожаване на отровите. Това може да стане в лицензирани инсталации (инсинератори) в държави от Европейския съюз.
Общините нямат пари да обезвреждат старите химикали
Досега за управлението на складовете отговаряха кметовете. Те трябваше да изготвят проект и да кандидатстват за финансиране пред МОСВ. В много случаи, обаче подобни замърсители са вече в частна собственост и новите собственици трябва да имат грижата за унищожаването им.
Само във Великотърновска област са се натрупали около 700 тона. Допълнително е събрано още такова количество почва, която е отровена с хербициди и инсектициди. Рисковите обекти, част от критичната инфраструктура за националната сигурност са потенциална заплаха, категорични са специалисти.
Преди няколко години голяма част обекти нямаха никаква охрана. Сега за складовете отговарят общините, надзирават се също от екоинспекторите на МОСВ, Гражданска защита, специалистите по растителна защита от БАБХ.
Проблемът с пестицидите е огромен, но общините нямат пари да съхраняват или пък дори да обезвреждат старите химикали, обясниха от Националното сдружение на общините в България. Оказва се, че не само държавата, но и по места те не са наясно какви количества извън официалните още залежават в стари складове и помещения. Още преди десетилетие, когато държавата събираше информация за старите отрови, масово се е подава информация, че такива няма.
Кметства, главно от Югозападна България въобще не са кандидатствали да получат помощ от държавата и да настанят старите химикали в кубове. Това означава, че в тези райони има сериозна опасност отровите безконтролно да проникнат в почвите. С времето опаковките се разкъсват, пестицидите могат да попаднат в почвата, а прахообразните да се разпространяват чрез въздуха.
