Финансовата рамка за 2018 г. беше приета окончателно снощи в парламента, предава БНР. На две поредни заседания в сряда и четвъртък, завършили късно вечерта, депутатите решиха, че от догодина минималната работна заплата ще бъде 510 лева. Повече пари ще има за социални помощи и сфери като образование, здравеопазване, сигурност и отбрана. 

Въпреки че средствата са повече спрямо 2017 година, тези сектори остават силно недофинансирани, предупредиха от опозицията. Министърът на финансите Владислав Горанов благодари на опозицията и припомни, че през зимата бюджетът не може да се гласува на светло.

Милион и триста хиляди лева за Зографския манастир и храм паметникът "Александър Невски" предизвикаха правни спорове в края на бюджетните дебати. 

Финансовият министър Владислав Горанов обеща: "Какъвто и да е резултатът от това гласуване, волята на българския парламент в частта, подкрепена от пленарната зала във вчерашният ден, свързана с инвестиции в тези обекти, предложени от парламентарната група на левицата и в частност от господин Антонов ще бъде реализирана".

От БСП обаче определиха обещанието като лицемерно, а лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ допълни, че това е в противоречие с правилника на парламента и конституцията. "Госпожа Караянчева и към вас, вие вече направихте втора стъпка в посока на оставка".

Иначе в основната рамка депутатите одобриха повече пари за редица сектори, но множество държавни структури останаха недофинансирани, например селскостопанската академия и БАН, заяви Светла Бъчварова от БСП.

Съотношенията между заети в науката и най-ниските нива, които са свързани с обслужващият персонал са общо взето в рамките на 70-80 лева, съобщава още Националното радио.

Опозицията се опита да бави дебата за приемането на бюджета и да дразни управляващите с дълги изказвания. Това посочи пред Би Ти Ви председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова по повод среднощните дебати при гласуването на парите на държавата.

БСП имаха действително много предложения, а в зала са се изказвали 10 пъти повече - по 6-7 човека, коментира Стоянова и даде пример с това, че депутат дори е чел предложението на вносителя министерски съвет, само и само да запълни времето.

Има 2,5 млрд. повече разходи от планираните за предната година и много сектори ще го усетят, каза тя. Най-много пари отиват в образованието, здравеопазване и сигурност, както и социалната сфера.

„В образованието пари не се изливат, има целенасочено влагане на средства – да имаме качествено образование и да се привлекат млади учители”, коментира Стоянова и добави, че в случая с парите на БАН трябва не само да има пари, но и да има реформи. „Имат само 5 млн. ръст, но имат и за първи път достъп до 65 млн. лв. за наука – там трябва да се работи и кандидатства по проекти. Смисълът е да има задачи, да се ангажира потенциала на учените и да се получи максимален ефект”, добави тя.

По повод парите за ремонт на храм-паметника „Св. Александър Невски” финансистът уточни, че БСП не са спазили парламентарната процедура и са търсили повод да заявят, че не се дават пари за паметници на културата. „В този сложен закон, какъвто е бюджета, не може предложения да се дават в зала, на крак. Това става в комисия. Антонов не дойде в комисия да представи проекта си. Това е по-скоро популизъм, а не да се свърши работа”, посочи тя.