Поне 1,50 лева такса вече плащаме за теглене на пари от банкомат на друга банка, като определеният дял от изтеглената от клиента сума е 0,2%. Това стана възможно, след като още четири банки от общо 21 у нас въведоха удържане на пари за трансакции с карта. Това заяви финансовият анализатор Десислава Николова пред „Монитор”.

По думите й процентът варира между 0,1 и 0,16, а минималната такса е в размер на 0,30 лв. за теглене на пари от банка, от която е издадена дебитната ни карта или не по-малко, отколкото клиентите са заплащали и преди промяната. Оказва се, че колкото по-високи суми се теглят от банкомат, толкова по-висока ще получи банката.

Експерти смятат, че няма конкретен период, в който потребителите да могат да очакват покачване на цените. Банковите ведомства не дават и конкретна причина, поради която увеличават своите тарифи.

Има увеличение при операциите, свързани с теглене и внасяне на суми по сметка, увеличение в месечните такси за поддръжка на разплащателна сметка - 2,50 на 4 лева месечно за физически лица. Наблюдава се ръст и на таксите за използване на дебитна карта.

Това са най-често променяните банкови такси поясни тя в ефира на БНР, като допълни, че банките обикновено коригират тарифите си три или четири пъти годишно. Според нея договорка между финансовите институции да вдигат таксите не съществува, тъй като увеличаването на тарифите се случва в твърде дълъг времеви интервал. Тя обаче не изключва възможността и други банки да въведат такса процент в своята политика по примера на четирите, обновили тарифите си през периода септември 2021 г. - февруари 2022 г. Така например Българската народна банка и още няколко търговски такива са преки конкуренти на пазара и често заимстват определен модел на работа едни от други.

По отношение на въвеждането на такса при разплащане в големите търговски обекти Николова подчерта, че не би следвало да бъде въвеждана подобна, тъй като дебитната карта сама по себе си е предназначена за извършване на покупки. Към момента такава съществува, но тя се заплаща от търговеца към банката

Финансовият анализатор обобщи, че неведнъж търговци са правили опити таксата за електронната трансакция да бъде прехвърлена на клиента. Това обаче е недопустимо по Закона за електронните платежни системи и инструменти.

Преди края на първата десетдневка на февруари данни на БНБ показаха, че общият брой на банкоматите в България намалява. Статистиката сочи спад между 1 и 5 на сто всяка година, като в периода 2019-2020 г. разликата е най-голяма.

Тази тенденция не е нова, общият брой банкомати бавно намалява от пика им през 2016 г., когато те са били 5750. През последните две години обаче ефектът на пандемията засилва процеса на премахване на т. нар. АТМ машини, както и на банковите клонове в страната. Така през 2021 г. е регистриран най-ниският брой банкомати на територията на България за последните 10 години.

От петте най-големи банки у нас през последните години три регистрират годишен спад в броя на банкоматите и банкови клонове.

Тъй като банкоматите са изцяло поддържани от банките, чието име носят, това е голяма финансова отговорност за тях. И покрай ниската им употреба през последните години присъствието на АТМ устройства в България намалява, като на определени места изчезва напълно. На банките не им е изгодно да поддържат собствени банкомати с нисък процент на използваемост, на труднодостъпни места, без надзор и технически сертифицирани лица за поддръжка.