(2) В съответствие с разпоредбите на този правилник всяка болница по ал. 1 изработва правилник за устройството и дейността си.

(2) Държавните факултетски болници са отделни юридически лица към Министерството на здравеопазването със седалище София на бюджетна издръжка и осъществяват диагностично-лечебна, профилактична и рехабилитационна дейност. В болниците се провежда клинично обучение на студенти и следдипломна специализация на лекари, стоматолози и друг персонал и се извършва научна дейност. За целта болниците сключват договори с Висшия медицински институт (ВМИ) - София, неговите факултети и други организации.

1. установяват, лекуват и облекчават заболявания и телесни увреждания и се оказват спешна и родилна помощ и медико-козметични услуги;

2. извършват диагностични консултации и изследвания, поискани от лекари или стоматолози на извънболнична практика или от други болнични заведения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1993 г.) Основни специалности в болницата са: вътрешна медицина, педиатрия, акушерство и гинекология, хирургия, ортопедотравматология, урология, неврология, психиатрия, офталмология, оториноларингология, дерматология и венерология, инфекциозни болести и стоматология, анестезиология и интензивна медицина.

(2) Специализирана е факултетска болница, чиито клиники (отделения) съответстват на:

1. една от посочените в чл. 4, ал. 2 специалности;

2. една или повече тесни специалности, производни на една от основните специалности;

3. повече от една тясна специалност, производна на различни основни специалности, когато болницата е предназначена за лечение на заболявания на една и съща органна система или са от една и съща нозологична група.

1. амбулаторна медицинска помощ с диагностично-консултативни функции и наблюдение;

2. трудова терапия.

(2) В зависимост от профила на болниците могат да се създават и структури за продължително лечение и рехабилитация.

(2) Структурите по ал. 1 трябва да отговарят на определени от МЗ критерии и изисквания за лечение на болни и за клинично обучение на студенти и специализанти.

1. клиники, отделения и секции;

2. параклинични звена.

(2) Ръководител на клиника може да бъде само лице от съответната клинична специалност, което има званието професор или доцент или приравнени на тях.

(3) Ръководителят на клиниката съгласува единството на лечебно-диагностичния и учебния процес с ръководителя (завеждащ) на съответната катедра.

(2) В междуболничния съвет се включват директорите и медицинските управители на факултетските болници и представители на МЗ.

(3) Председател на междуболничния съвет е представител на МЗ, определен от министъра на здравеопазването.

1. условията и реда за ползването на наличната диагностично-лечебна апаратура с междуболнична значимост и доставка на нова;

2. реда за извършване на веществени, енергийни, транспортни, информационни и други услуги от звена с общи обслужващи функции;

3. реда за извършване на междуболничните диагностично-лечебни консултации;

4. създаването на нови структури в болниците с междуболнична значимост, изискващи целеви инвестиции от държавния бюджет.

(2) Решенията на съвета се утвърждават от министъра на здравеопазването.

(2) Първото заседание на болнично-институтския координационен съвет се свиква от ректора на ВМИ - София, и на него се избира председател с мандат, определен от съвета.

(2) Извънредно заседание се свиква от председателя или по искане, подписано най-малко от 1/4 от членовете. Заседанието се насрочва в 3-дневен срок.

(3) Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на съвета. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове.

(4) В протокола на заседанието задължително се вписват мотивите на взетото решение.

1. критериите, на които трябва да отговарят двустранните договори между факултетските болници и ВМИ за осъществяване на учебна и научна дейност;

2. оптимизиране на условията за клинично обучение на студенти и специализанти и за провеждане на научна дейност;

3. закриването на съществуващи или откриването на нови дейности във факултетските болници, имащи отношение към клиничното обучение на студенти и специализанти.

1. от държавния бюджет в съответствие с чл. 7, ал. 2 от Постановление № 220 на Министерския съвет от 1992 г. за определяне статута на националните центрове при закритата Медицинска академия и за уреждане на други правоотношения, свързани със закриването й (обн., ДВ, бр. 93 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 4 и 25 от 1993 г.);

2. от други извънбюджетни източници съгласно съответните нормативни актове.

(2) Членовете на комисията и председателят й се определят със заповед на медицинския управител.

(3) Мандатът на комисията е две години.

(4) При необходимост комисията може да привлича експерти.

1. извършва възложени й от медицинския управител проверки по жалби на пациенти или техни представители;

2. извършва проверки при възникнали груби неетични взаимоотношения между лица от персонала на болницата или между тях и обучаващите се студенти и специализанти;

3. дава становище и следи за спазване на законовите изисквания за клинично изпитание на лекарствени средства, медицинска апаратура и медицински консумативи.

(2) Констатациите и заключенията на комисията се предоставят на медицинския управител, а по негова преценка - и на медицинския съвет.

(2) При необходимост на лекарите (стоматолозите), влизащи в състава на комисията, както и на експерти с висше медицинско образование, които тя е поканила, се предоставя възможност за преглед на пациенти.

(2) В медицинския съвет по право се включват завеждащите клиники.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 1993 г.) Медицинският управител на факултетската болница е хабилитирано лице. Заемането на длъжността "медицински управител" става въз основа на конкурс по Кодекса на труда за срок 3 години.

(4) В комисиите за провеждане на конкурс за назначаване на медицинския управител се включва представител на Висшия медицински институт - София.

(5) (Нова - ДВ, бр. 57 от 1993 г.) Лицата от научнопреподавателския състав ползват неплатен отпуск за времето, докато заемат длъжността "медицински управител".