Планира се дългово финансиране на бюджета под формата на държавни ценни книжа (ДЦК) в рамките на 6.2–6.7 млрд. лв. годишно, при размер на падежиращия дълг в обращение от 3.0–3.5 млрд. лв. годишно. Това е записано в Конвергентната програма (2021-2023), публикувана в сайта на Министерство на финансите (МФ) днес.

В документа се посочва, че предвидените по-големи обеми нов дълг ще се използват за акумулиране на средства във фискалния резерв и за изплащане на падежиращите се еврооблигации. От друга страна, за конкретния период не се предвижда финансиране с държавни заеми и не се очаква поемане на нов дълг под формата на финансов лизинг или други форми на дълг от първостепенните разпоредители с бюджет.

Ограниченията за размер на дълг и на новопоетите задължения се определят всяка година в Закона за държавния бюджет (ЗДБ), където е записана сметката на държавата за предстоящата година. В ЗДБ за 2021 г. бе прието, че максималният размер на държавния дълг към края на годината не може да надвишава 31.9 млрд. лв., а максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет в рамките на 2021 г., е 4.5 млрд. лв..

Предвижда се обаче дефицитът по държавния бюджет тази година да се вдигне на 7 млрд. лв.. "В средносрочен план се очаква консолидация на дефицита на сектор „Държавно управ-ление“, като отрицателното бюджетно салдо за 2021 г. постепенно намалява. През 2021 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5.6% от БВП, а прогнозата за следващите години е за дефицит на сектора в размер съответно на 2.7% от БВП за 2022 г. и 3.1% за 2023 г..", посочва се още в програмата. Ефект върху салдото оказват еднократните разходи, като след тяхното приспадане, отрицателното салдо на начислена основа намалява съ-ответно до 2.4% през 2022 г. и до 2.3% през 2023 г.