29 общини в България са основни двигатели на регионалната икономика, а други 103, разположени наблизо, осигуряват работната ръка за тях. Заедно те образуват общо 16 икономически центъра. В тях е съсредоточена над 80% от стопанската активност на страната и в тях живее 3/4 от населението. Това показва новото изследване на Института за пазарна икономика “Икономическите центрове в България 2023”, представено във вторник.
Първите два от тези центрове - “София-Перник-Ботевград” и “Пловдив-Марица-Раковски”, вече правят малко над половината от икономиката на България, показват данните.
Това са и двата най-големи и мощни икономически центъра, чието ядро са първият и вторият град на страната. Но в същото време 42 от населените места край тях осигуряват работната ръка и на практика препитанието на тези хора зависи от икономиката на София и Пловдив.
В 132-те общини, които съставят всички центрове, живеят 4,8 млн. души според данни от последното преброяване на населението през 2021 г., а работят 2 млн. души. Това са 77,8% от всички заети в страната.
През 2021 г. те са произвели продукция за 178 млрд. лв., т.е. 82,2% от брутния вътрешен продукт на страната за същата година. Това е само от нефинансовите предприятия, т.е. в сметката не влизат парите, които правят банки, застрахователи и други финансови фирми.
16-те центъра в същото време привличат и 85,7% от всички чужди инвестиции в икономиката ни.
Предходното изследване на ИПИ на същата тема през 2018 г. посочи 20 икономически центъра. Намаляването им сега на 16 се обяснява с това, че много от тях, особено тези в Южна България, са се слели, обясни един от авторите на изследването Адриан Николов.
Преди 5-6 г. например имаше икономически център “Казанлък”, но в момента той е част от икономическия център около Стара Загора, тъй като все повече жители на областта - от Симеоновград и Гълъбово чак до Павел баня, пътуват всеки ден на работа в друга община и на практика зависят от нея.
Големите икономически центрове увеличават периферията си през последните десетина години.
Образуват се вторични ядра, към които също започват всекидневно да пътуват на работа хора от околните населени места.
Типичен пример за такъв център е този около София. Перник и Ботевград преди бяха само донори на работна сила към столицата, но вече са се превърнали от своя страна в центрове, които привличат работещи от околните общини.
Над 1/3 от всички наети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден до София за работа. Но все още много от живеещите в Перник и в Ботевград пътуват до столицата. Така икономическият център “София-Перник-Ботевград” обхваща вече 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души.
Типичният модел е комбинация от голяма индустрия в ядрото на икономическия център и развиване на логистика в периферията.
По-големите центрове са шест. произведената продукция от предприятията в “София-Перник-Ботевград” достига 89,7 млрд. лв. (41,7%от продукцията на всички предприятия в страната). Във“Пловдив-Марица-Раковски” и “Варна-Девня”, произведената продукция от предприятията достига съответно 20,1 млрд. лв. (9,4%) и 12,4 млрд. лв. (5,8%).
Следват широките икономически центрове “Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово” (произведена продукция за 10,6 млрд. лв.), “Русе-Търговище-Разград” (произведена продукция за 10 млрд. лв.) и “Бургас-Несебър” (произведена продукция за 7,7 млрд. лв.).
През 2021 г. средната заплата в тези пет големи центъра (след София) е от порядъка на 1200–1400 лв. на месец, като достига до около 2000 лв. на месец в някои общини като Раднево, Гълъбово и Девня.
В най-големия икономически център около София средната заплата още през 2021 г. е достигнала 1917 лв. месечно. В центъра живеят близо 1,7 млн. души, а броят на заетите на възраст 15–64 г. е 786 хил. души.
Интересно е, че 9 по-малки града и общини, които не са областни, са сред икономическите двигатели - това са Ботевград, Девня, Несебър, Козлодуй, Казанлък, Раднево, Гълъбово, Марица и Раковски.
В Козлодуй влиянието на атомната електроцентрала е много силно и средната заплата там отдавна е прехвърлила 2 хиляди лева. Това
оказва влияние и върху данните на НСИ за заплатите в цялата област Враца - тя винаги е на едно от първите места в класацията по заплати и в това отношение се отличава силно от останалите области на Северозападна България. Взаимодействието между ядра в рамките на един икономически център има усилващ ефект, отбелязват от ИПИ.
Икономическият център около София има най-ниската безработица - 2,5%. Висок е делът на висшистите(38%), малко са хората с ниско образование (18%).
Центърът около Пловдив има най-високия ръст на добавената стойност - 113% за 10 г. Негатив е слабото представяне на училищното образование.
Центърът около Варна има вторите най-високи оценки на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване след столицата. Девня е лидер в страната с 87 хил. евро преки чуждестранни инвестиции на човек от населението и втората най-висока производителност на труда.
Центърът Севлиево - Габрово има второ място по приходи от износ на човек.
Центърът около Велико Търново има добра образователна структура, с третия най-висок дял на висшистите (27,5%).
Центърът около Плевен има висок дял на здравеопазването - 15%.
Центърът около Пазарджик показва най-бърз ръст на заплатите в страната, но в абсолютно изражение те остават относително ниски.
Картата на икономическите центрове позволява да се види, че има голяма разлика между икономическите центрове на юг от Стара планина и на север от нея. Тези в Южна България често се обединяват и се сливат. Например центровете около София, Пловдив, Стара Загора и Бургас формират вторични ядра и с периферията си покриват голяма част от територията на юг от Стара планина. В известен смисъл те следват трасето на магистрала “Тракия”, което показва, че изграждането ѝ е било силен стимул за развитието на икономиката около нея.
Примерите около Пловдив и Стара Загора демонстрират ефекта от по-добрата свързаност между различни икономически зони.
На север положението е съвсем друго. Взаимодействие се наблюдава в широките зони около Варна и Русе, които формират вторични ядра и имат достатъчно голяма периферия, за да се открояват на регионалната карта. Икономиките на Велико Търново, Габрово и Севлиево, както и на Плевен и Козлодуй биха имали различен мащаб, ако формираха обединени центрове. Но взаимната обвързаност, включително състоянието на инфраструктурата, и стопанското взаимодействие между тях не са достатъчно добре развити и те остават отделни центрове с по-малки зони на влияние.
