Днес православните християни отбелязват Великден. На този ден празнуваме възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е бил разпнат, за да поеме греховете на хората.
Възкресение Христово е вторият най-значим празник за Православната църква след Рождество Христово. Историята от възникването му до начина, по който го честваме днес, обаче, е наситена със старозаветни, новозаветни и езически предания и елементи, примесени в наши дни и с малко суета по пъстрата и оригинална украса на дома и яйцата.
Кога празнуваме Великден и защо?
Самата идея да се отбелязва предполагаемата дата, на която Божият син е възкръснал, възниква в англосаксонския християнски клир през първите векове след Новата ера. За да направят християнството по-приемливо за подвластните им езически народи, те кръщават празника Easter ("Ийстър"), кръстен на англосаксонската езическа богиня на пролетта Еостра.
На този принцип е определена и датата за честването на Възкресение Христово. Тя съвпада с тържествата, организирани в чест на пролетното равноденствие. Съществуват сходства и с еврейската Пасха, която се отбелязва по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Смята се, че Христос е възкръснал непосредствено след старозаветния празник.
До II век датата на Великден е фиксирана. Това обаче е предмет на множество църковни спорове. Източните християни настояват той да се празнува според лунния календар и в делничен ден, тъй като за ранните християни това е било 14-то число от нисан. Западните църкви от своя страна искат празникът да се чества винаги в неделя, независимо от датата.
В крайна сметка на Първия вселенски събор от 325 г. е решено Великден да се отбелязва в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие или един месец след самото пролетно равноденствие. Фиксиран е само интервал – от 21 март до 25 април по стар стил или от 3 април до 8 май.
Разбира се, датите за много години напред са отдавна определени и пресметнати по установената схема. През 2012 г. Великден се падна на датата 15 април. Догодина, през 2013 г., ще се борим с яйца на 5 май. Любопитен факт е, че през 2078 г. католиците и протестантите ще празнуват точно на 3 април, а източноправославните християни – точно на 8 май.
Как празнуват българите Възкресение Христово?
Седмицата преди Великден наричаме Страстна седмица. Дните от нея отразяват мъките и страданията на Спасителя. Най-много се почитат дните сряда, четвъртък и петък.
Още от първия ден от седмицата българите започват да се готвят за празника с почистване на дома си. На Велики четвъртък най-възрастната домакиня става призори, с първите лъчи на слънцето, за да замеси тестото за козунаците и да боядиса яйцата.
Първото, червено яйце, символизира кръвта на Божия син. С него бабите чертаят кръст по челата на децата, за да им носи здраве през годината, и докосва бузите им, за да останат румени. Това яйце се слага пред домашната икона или в сандъка с момински чеиз. Народните предания се смесват със суеверия с неясна датировка, според които, ако червеното яйце се счупи преди следващия Великден, това вещае лош късмет.
Второто яйце задължително е жълто. Българите вярват, че то символизира плодородието – гъсти ниви и пълни кошари. Ето защо, според преданията, жълтото яйце трябва да се зарови в средата на нивата, за да я пази от градушка.
С времето този обичай се е променил значително. Отдавна за боядисване на яйцата е възприет и съботният ден. Едноцветните черупки далеч не са за предпочитане – всяка година хората (а и търговците) се стремят да ги направят все по-шарени и оригинално обагрени.
На Разпети петък не се върши никаква домакинска работа, а е обявен и за официален неработен ден. През годините забраната е добила по-скоро символно-суеверен характер – както счупеното червено яйце, залавянето на каквато и да е била дейност би донесло нещастие за дома.
В събота вечер, когато всички приготовления са приключили, вярващите отиват на църква. Службата започва в 22:00 часа. Точно в полунощ главният свещеник излиза от храма и пожелава на всички "Христос Воскресе!" – Великден е дошъл.
Събралите се трябва да запалят свещи от неговата и да обиколят църквата три пъти, пазейки огъня си, за да не изгасне. Според поверието, появило се отделно от догматиката на великденската литургия, колкото пъти свещта ти изгасне, толкова грехове си извършил от миналогодишния празник досега.
В неделя сутринта е тържествената служба в църквата. След нея хората занасят в домовете си запалените свещи и сядат на богато подредени трапези. Младоженците гостуват на своите кумове, на родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с обилни блюда.
С настъпването на Възкресение Христово се прекратяват Великите пости. Символ на "разговяването" е яденето на сварени яйца.
Традиционната българска трапеза
Както и Коледа, Великден се празнува три дни, а за почитани се смятат освен неделя, понеделник и вторник. Тържественият обяд обаче се дава на самото Възкресение.
Празничната трапеза се състои от три основни елемента, имащи символен характер.
Задължително се поднасят боядисаните яйца, с думите "Христос Воскресе!", на които се отвръща "Воистина Воскресе!".
Самите яйца са присъствали като езически символ на плодородието в езическите вярвания, много преди възникването на празника. Християнското им значение е свързано с Христовата кръв, която боядисала няколко камъчета, след като го изправили на кръста като мъченик.
Новозаветните текстове разказват, че на третия ден след разпването на Спасителя Мария Макдалена боядисала червени яйца и ги занесла на гроба му. След като разбрала, че той е възкръснал, тя ги раздала на децата. Отишла и при цар Тиберий – подала му червено яйце с думите "Христос Воскресе!". С възприетите днес думи вярващите всъщност се стремят да пресъздадат разпространяването на вестта, че Христос е възкръснал, подавайки си един на друг боядисани яйца.
Варенето на яйцата възникнало заради факта, че кокошките снасят най-много през пролетта, когато е в сила петдесетдневният пост. За да ги запазят за по-дълго, стопаните просто започнали да ги варят.
Считаните за изцяло наша традиция козунаци пък всъщност са въведени от френски пекар през XVII век. Българските обичаи включват печенето на обредни хлябове. Из различните краища на страната те носят разнообразни названия: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.
Погрешно е схващането, че поднасянето на агнешко месо на великденската трапеза е обусловено от наближаващия Гергьовден (на 6 май). Жертвеното агне е старозаветен елемент. На раннохристиянските икони Иисус е изобразяван като агне, което свети Йоан Кръстител сочи с ръка. Спасителят се приема като Агнец Божи, тъй като Господ е принесъл в жертва сина си, за да спаси човечеството от собствените му грехове.
Повечето от обичаите и религиозните догми вече са позабравени. Всяка година домакините, които се грижат за празнуващия дом, добавят по нещо ново на празника от себе си. До каквато и степен обаче да спазваме традициите, едно е ясно – всички ние с нетърпение очакваме настъпването на Великден, заедно с традиционната му обредна трапеза.
Христос Воскресе!
