Финансовият министър Теменужка Петкова няма да иска от Еврокомисията и ЕЦБ извънреден конвергентен доклад за готовността на страната ни за влизане в еврозоната.

На брифинг след заседание на МС тя обяви, че ще направи това, когато покрием и последния критерий за нивото на инфлация. "България все още не покрива критерия за ценова стабилност с 0.1 процентни пункта. Това е изключително малък недостиг, но ще подадем искане за конвергентен доклад, в момента, в който изпълним този критерий", каза тя пред журналисти.

Средногодишната инфлация на страната ни за 2024 г. е 2.6%, докато нивото, което трябва да изпълним, за да влезем в еврозоната, е 2.5%, според публикуваните от Евростат данни. Мнозина анализатори очакваха, че въпреки тази минимална разлика държавата ще поиска извънреден доклад от ЕК и ЕЦБ и е възможно двете институции да извадят от сметките държавата с най-ниска средногодишна инфлация в еврозоната за миналата година - Литва с 0.9%, за да се вместим в критерия. По подобен начин ЕК и ЕЦБ постъпиха преди две години, когато приемаха Хърватска в еврозоната.

Не е ясно защо правителството е решило да се въздържи от искането за доклад в момента. Самата Теменужка Петкова, когато поемаше поста финансов министър миналата седмица обяви, че страната ни има огромен шанс да влезе в еврозоната и този момент не трябва да се изпуска. Ако сега правителството не поиска оценка от ЕК и ЕЦБ, шансовете да приемем еврото от 1 януари 2026 г. стават почти нулеви. Причината е, че се очаква от януари инфлацията да тръгне нагоре. 

Изчисленията на Министерството на финансите показват очакван дефицит в размер на 3,634 млрд. лв. за първото тримесечие на годината, съобщи по време на брифинг в Министерския съвет новият финансов министър Теменужка Петкова. Тя посочи, че това е рамката в условията на удължителния бюджет, който е валиден до приемането на редовен.

Налице е необходимост да използваме средства от резерва, които да дадат възможност да се покрият текущи разходи за месец януари, заяви Петкова.

„Ако такова решение бъде одобрено, това означава, че в рамките на следващо редовно заседание на Министерския съвет ще предложим решение, с което да бъде определен точният размер на средствата от резерва, които следва да се използват, за да осигурим необходимата ликвидност“, каза още финансовият министър.

По думите ѝ резервът е в размер на 9,2 млрд. лв., като 4,2 млрд. лв. представляват Сребърният фонд, а останалите 5 млрд. лв. остават като „възможност за средства, от които бихме могли да се възползваме“. Тя все пак посочи, че не е редно целият недостиг за тримесечието да бъде покрит от резерва.

Специалният закон за приходите и разходите, приет от Народното събрание, дава възможност с решение на Министерския съвет да се финансират „капиталови разходи и, при необходимост, други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система“.