Параметрите на макрорамката има своеобразна проекция и върху министерствата и ведомствата, които са първостепенни  разпоредители на бюджетни средства. Те не могат да извършват разходи и да поемат нови задължения за разходи за текущата година, които надхвърлят общия размер на тези показатели по определените им бюджети. Затова и за пръв път в държавния бюджет за 2014 г. за всяко ведомство е определен такъв таван.

Например заради повишените социални разходи Министерството на труда и социалната политика (МТСП) тази година има най-голям бюджет от всички министерства, който възлиза на 1,061 млрд. лева. Максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от социалния министър през 2014 г. е 972,430 млн. лева, а новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани догодина не бива да превишават 961,130 млн. лева.

Трябва да се отбележи, че в дългосрочен план до 2016 г. МТСП ще бъде ведомството, на което са отредени най-много средства от държавния бюджет, но те остават такива каквито са заложени за 2014 г.

Бюджетът на дългогодишния лидер по отпускане на държавни пари МВР е свит с 13,6% до 999,6 млн. лева, но това е най-вероятно заради преминаването на ГДБОП към ДАНС (първостепенен разпоредител на бюджетни средства) и създаването на две нови силови служби извън структурите на МВР. Затова пък максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2014 г. от МВР е 102,976 млн. лева, а максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани догодина е 115,376 млн. лева.

С най-малко бюджетни средства ще разполага Министерство на околната среда и водите. За следващите три години са планирани по 43,954 млн. лева на година.

Голямото преимущество на фиксирания максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети от съответния първостепенен ръководител, е възможността това ограничение да играе ролята на преградна стена пред всякакви искания за увеличаване на субсидии и други финансови донорства от бюджета. Каквито искания и заплахи от стачки и граждански неподчинения имаше от зърнопроизовдители, тютюнопроизводители, животновъди в началото на годината към кабинета „Борисов” и който падна в техния капан в желанието си да удовлетвори всички искания. С новата мярка за таван на ангажиментите за разходите всеки министър или шеф на агенция или друго ведомство ще трябва да си планира до стотинка всички видове разходи. Доколко това е осъществимо е въпрос и на управленски качества, но по-важното в случая е, че е заложен съответния механизъм.

Много са затегнати изискванията към общините

От проектобюджета за догодина местната власт не би трябвало да е недоволна, тъй като получава 81,5 млн. лева повече спрямо 2012 г. по т. нар. бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет или общо 1,988 млрд. лв. От тях за изравнителната субсидия - с 15,0 млн. лв. повече или общо 255, 640 млн. лв.; за целевата субсидия за капиталови разходи – с 20 млн. лв. повече (общо 121,9 млн. лв.), вкл. и за ремонт и изграждане на общински пътища - с 10 млн. лв. повече (общо 60 млн. лева).

Например за Столична община, която получава най-много от бюджета, е предвидено: 293,988 млн. лева за бюджетни взаимоотношения; 278,850 млн. лева е общата субсидия за делегираните от държавата  дейности; 9,473 млн. лева е сумата на общата изравнителна субсидия; 278,2 хил. лева за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища; 5,386 млн. лева за капиталови разходи, от които 609,1 хил. лева за изграждане и основен ремонт на общински пътища.

На общините е дадена възможност и да харчат повече за местни дейности. Делът на този вид разход през 2014 г. е разчетен на 52% от общите разходи на общините.

Според нормите на ЕС местната власт няма право да покрива плащания по дългове, които надвишават 15% от приходите на дадената община и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните финансови отчети за изпълнението на бюджета на общината. Досега ограничението беше поставено върху общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината. С предложената промяна за разширяване на времевия хоризонт се постига по-реалистична оценка за финансовото състояние на общината.

В същото време само до 5% от приходите на съответната местна власт може да послужат като издадена гаранция. Тази разпоредба специално е силно мотивираща за кметовете и общинските съветници да правят всичко възможно да водят политики за увеличаване на местните приходи, за да могат да привличат инвеститори за публично-частно партньорство или за емитиране на общински дългови книжа – практики, които в момента почти не се прилагат у нас, но трябва да се насърчават.

Буфери има, но извънбюджетни фондове и сметки няма

Въпреки появилите се критики, че не са планирани никакви буфери, по-внимателното вглеждане в проектобюджета показва, че такива са предвидени. От следващата година отново се връща принципът да се задържат част от планираните разходите и трансфери от държавния бюджет. Подобно ограничение имаше преди няколко години, но тогава то беше за 10% от разходите на ведомствата и общините, докато за 2014 г. е предвидено да се задържат до 5% от планираните средства, които ще бъдат получени с последните за годината трансфери.

Реален буфер са и средствата, заложени в инвестиционните програми. В случай, че има неизпълнение на приходите, се съкращават предвидените инвестиции. Като буфер винаги са се използвали и средствата, определени за съфинансиране по европейските програми, откакто България е член на ЕС.

Дълги години извънбюджетните фондове и сметки бяха обект на много критики, тъй се знаеше колко средства са планирани за тях, но как се харчат беше табу. Тези пари много често се ползваха еднолично или се определяха за политически цели. Един от скандалните случаи от дейността на бившия премиер Бойко Борисов бе именно правото да се разпорежда всяка година с определена сума от няколко милиона лева, която се определяше като безотчетна.

Новият ЗПФ прекрати използването на извънбюджетни фондове и сметки, което също има важен принос за засилване на фискалната консолидация и постигане на голяма прозрачността при планирането и изразходването на държавните пари.

Тук не става въпрос за социалноосигурителните фондове, управлявани от Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и Учителския пенсионен фонд (УПФ) и Фонда „Гарантирани вземания на работници и служители (ФГВРС). Техните приходи и разходи се утвърждават с бюджетите на държавното обществено осигуряване (ДОО) и на здравната каса.