Търговските споразумения - успехът на СТО и възходът на регионалните сделки

Един от най-важните приоритети на ЕС в икономически план през изминаващата година бяха преговорите по търговското споразумение със САЩ. Двата световни колоса бяха ударени изключително силно от финансовата криза и все още изпитват значителни проблеми в икономически план. За да успеят да се справят с все по-големия натиск от азиатските пазари (най-вече Китай) ЕС и САЩ стартираха преговорите по т.нар споразумение за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (Trans-atlantic Trade and Investement Partnership), което би се превърнало в най-значителната двустранна търговска сделка в историята. Преговорният процес обаче се сблъска с редица трудности и забавяния. Проблемите са от една страна по спорни въпроси, като селското стопанство, културата и хармонизацията на стандартите. От друга страна, преговорите бяха забавени от прекратяването на работата на държавния апарат на САЩ в началото на октомври. Допълнителен натиск оказа и скандалът с подслушванията от страна на щатската Агенция за национална сигурност (NSA).

Сделката между САЩ и ЕС далеч не беше единственото голямо регионално търговско споразумение, набрало популярност през годината. На другия фронт САЩ продължи работата по доста по-непопулярното сред обществото Транстихоокеанско партньорство (ТТП). Очакваше се сделката между най-голямата световна икономика и още 11 страни от региона да бъде финализирана през тази година, но в края на декември стана ясно, че това няма да стане. ТТП е едно от най-критикуваните споразумения за свободна търговия, тъй като е обвито в тайнственост, официалната информация и официалните документи по темата са оскъдни, а по-рано през годината се появи информация, че страните смятат да посегнат на една от най-чувствителните за гражданите теми, а именно свободата в интернет.

В рамките на Световната търговска организация (СТО) също имаше раздвижване през 2013 г. Засилването на регионалните търговски споразумения и липсата на напредък след провала на кръга Доха, застрашиха водещата позиция на организацията в световната търговия. Все пак, в средата на декември страните членки постигнаха исторически успех, сключвайки първата глобална търговска сделка от създаването на СТО през 1995 г. Това се случи на срещата на търговските министри на държавите, проведена между 3 и 6 декември в Бали. Въпреки че споразумението е много по-малко амбициозно от кръга Доха, то със сигурност бележи един от големите успехи на СТО и е безспорен триумф на многостранните търговски отношения.

САЩ - шпионски скандали и опасност от фалит

В САЩ годината също беше изпълнена със значими събития. Може би най-важното от тях беше избухналият в средата на юни шпионски скандал вследствие на разкритията на бившия сътрудник на щатската Агенция за национална сигурност Едуард Сноудън. Мащабите на скандала бяха толкова големи, че те бързо напуснаха пределите на САЩ, засягайки редица други държави и големи технологични компании и оказвайки влияние върху важни икономически събития. В кулминация се превърна появилата се в края на октомври информации, че от американските тайни служби са подслушвали дори мобилния телефон на един от най-влиятелните световни лидери - германския канцлер Ангела Меркел. Това се превърна в повод от Европейския съюз да инициират разследвания и редица промени в правилата за защита на личните данни и дори заплаши да провали търговското споразумение със САЩ. По всичко личи, че скандалът с подслушванията и дебатът за неприкосновеността на личните данни в ерата на технологиите ще продължат да вълнуват света и през 2014 г.

В чисто икономически план президентът Барак Обама се сблъска с още един сериозен проблем, а именно прекъсването на работата на държавния апарат на страната в началото на октомври вследствие на неуспеха на фракциите в Конгреса да постигнат компромис за финансирането на федералното правителство през новата фискална година. Близо 1 млн. държавни служители бяха принудени да излязат в принудителен отпуск, а с всеки изминал ден обявяването на неплатежоспособност се превръщаше във все по-възможен сценарий. Макар и технически, а не реален, фалит на най-голямата икономика щеше да доведе до лавина от събития, разтърсващи целия свят. За щастие в последния момент на 17 октомври САЩ прескочи фалита, а в средата на декември представителите на демократите и републиканците в Конгреса постигнаха окончателна сделка по федералния бюджет, който ще предотврати следваща подобна криза в близкото бъдеще.

Не по-малко значими за света през 2013 г. бяха и събитията във Федералния резерв на САЩ. Ще продължи ли централната банка с програмата си за количествени облекчения, наливаща милиарди долари ликвидни средства месечно в икономиката, се превърна в най-важния въпрос за инвеститорите по цял свят. В крайна сметка Фед остави важното решение за следващата година, като единствено се ограничи до намаляване на темпа на изкупуване на държавни облигации от 85 млрд. долара месечно до 75 млрд. Годината за Фед може да се отличи и с номинирането на нов председател, който да замени на поста Бен Бернанке, чийто мандат изтича на 31 януари 2014 г. Първоначално се очакваше това да бъде бившият секретар на Министерството на финансите по времето на Клинтън Лари Съмърс. В средата на септември обаче той се отказа от битката за председателското място. Тогава в новия фаворит на Обама се превърна настоящият зам.-председател на централната банка Джанет Йелън. В средата на октомври тя беше официално номинирана от президента, а в края на ноември беше одобрена от Банковата комисия на Сената.

Азия - по пътя на реформите

2013 г. беше белязана и от редица важни събития в Азия, главно в най-големите икономики в региона - Китай и Япония. Властите в двете страни тръгнаха по пътя на реформи, които имат потенциала да оставят значим белег в тяхното развитие и да очертаят бъдещето им. В Китай всичко през тази година се случваше под знака на забавения растеж. След дълги години на невероятна икономическа експанзия, в последно време страната пострада от забавянето на ключови пазари като САЩ и Европа. В резултат на това през 2013 г. втората най-голяма икономика в света прие курс към преориентиране от износ и финансирани от държавата разходи за инфраструктура към засилване на местното търсене. Тази година правителството на Китай предприе редица реформи за постигане на тази цел, в това число улесняване на митническите процедури, съкращаване на оперативните разходи и улесняване на износа на малките и средните предприятия.

От изключителна важност беше и проведената в средата на ноември четиридневна среща на китайските лидери. На нея властите в Пекин представиха амбициозен план за реформи, целящи стимулиране на икономиката. За най-важен акцент може да се счита облекчаването на политиката за едно дете на семейство и премахването на възпитанието чрез трудови лагери. Според промяната в закона за броя на децата в семейството, всички родители, един от които е единствено дете, ще имат право на две деца. Въпреки всички положителни данни от Китай обаче, все още далеч не е сигурно дали страната ще успее да изгради устойчив в дългосрочен план икономически растеж. Сигурно е, че през 2014 г. погледите отново ще бъдат насочени към най-големия азиатски пазар, а властите в страна ще продължат с опитите си за връщане на растежа към познатите от преди години нива.

Годината в Япония също може да бъде отличена с мащабни икономически реформи, предприети от правителството на Шиндзо Абе и познати като “Абеномика”. След дълъг период на стагнация страната успя да поеме по пътя на икономическия растеж. Още през второто тримесечие Япония изпревари другите държави от Г-7, реализирайки ръст на БВП от 3,8% на годишна база. През следващия тримесечен период данните бяха ревизирани надолу, а растежът сведен до 0,3% спрямо предходното тримесечие. Въпреки това доказателствата, че икономическата политика на премиера Абе дава резултат, са налице.

Една от основните реформи, инспирирани от него, е увеличаването на данъка върху продажбите. Въпреки опасенията, че икономиката на страната няма да може да се справи с данъчните промени, в началото на октомври премиерът Абе обяви, че от април 2014 г. ще започне поетапното увеличаване на данъка, като се очаква това да донесе приходи от около 8 трилиона йени годишно (81,42 млрд. долара). Именно това решение беше едно от най-значимите в страната събития, тъй като олицетворява първия сериозен опит от 1997 г. насам за ограничаване на огромния държавен дълг. За да успее икономиката да поеме удара от по-високия данък, в началото на декември кабинетът одобри стимулиращ пакет на стойност 182 млрд. долара, 53 млрд., от които под формата на разходни мерки.

Какво да очакваме от 2014 г.?

В момента един от въпросите, които вълнуват експертите по цял свят, е каква ще бъде 2014 г. Трудно е да се прогнозира какво точно ще се случи с икономиката, но със сигурност посрещаме следващата година с една идея повече оптимизъм, отколкото тази. Очакванията са, че световният икономически растеж ще се засили с едни от най-бързите темпове през последните години, а положителни данни ще има в почти всички региони. Състоянието на икономиката едва ли ще се върне на нивата от преди тежката финансова криза, но ще можем ли спокойно да кажем, че най-лошото вече е зад гърба ни? Предстои да разберем.