Интервю за радио К2, излъчено на 26 август 2009 г. - II част

Г-н Прохаски, днешните управляващи търсили ли са експертното мнение на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), който Вие ръководите?

Георги Прохаски:

Твърде малко време е минало, откакто функционира правителството. Но г-н Борисов преди няколко месеца е идвал в Центъра, а месец преди изборите Симеон Дянков беше тук. Така че имаме контакт, но не мога да кажа, че ни е възложена някаква конкретна работа.

Една от задачите, които почти ежегодно изпълнява Центърът, е съставянето на анализа за състоянието на малкия и средния бизнес в страната. Ние участваме в конкурс за изработката на този доклад, но почти всяка година сме единственият кандидат или най-много има и още един. Поради натрупания ни опит в тази област, редовно печелим изпълнението на тази задача. Сега отново ще работим по анализа за състоянието на малкия и средния бизнес, конкурсът за който се обявява от Министерството на икономиката.

Предполагам, че вече имате натрупани данни. Можете ли да направите някакъв, макар и бегъл анализ за състоянието на бизнеса? Вчера Българската стопанска камара отчете спад във всички видове бизнес.

Георги Прохаски:

Част от задачата ни е именно да се обработят последните данни, с които разполага националната статистика. Те са „сурови" и трябва да бъдат обработени по специална методика, за да може да се подготви този анализ. Това предстои да се направи през следващите два месеца. Така че нямаме някаква предварителна информация.

Общото ми наблюдение е, че нещата не са в добро състояние в момента. Малкият бизнес е силно притиснат от кризата, от проблемите с кредитирането, високите лихви, намалялото вътрешно и външно търсене, и той има много по-малки възможности да реагира. Защото докато една голяма компания все пак има вътрешни резерви, натрупвания, които може да използва, то една малка фирма не разполага с такива резерви и рязкото намаляване на поръчките при наличие на кредит, който се изплаща, със завишаващи се лихви, веднага я прави силно уязвима.

А как ще коментирате голямата задлъжнялост на България - като външен дълг, не само държавен, но и на частните фирми?

Георги Прохаски:

Това може би не е най-големият проблем, защото тази задлъжнялост е главно по линия на инвестиции в страната във финансовата и в други сфери. В много случаи става дума за движение на средства от фирми-майки към дъщерни фирми, или от банки-майки към дъщерни банки. Така че е малко по-лесно да бъде постигнато разсрочване в определени случаи, забавяне на някои плащания. Аз не смятам, че там точно е най-големият проблем.

Може би по-сериозно е положението със задлъжнялостта на конкретните фирми - от една страна към българските банки, от друга - към техните подизпълнители и към по-малките фирми, предоставящи им услуги.

Друг проблем, който трябва да решава сеашното управление във финансовата и икономическата сфера?

Георги Прохаски:

Много проблеми трябва да бъдат решавани...

От най-важните имам предвид. Защото някои казват, че тази задлъжнялост е основен проблем, но ето, вие казвате, че не е това.

Георги Прохаски:

Не, не мисля, че е това. Даже правителството има планове да увеличи леко публичната задлъжнялост с оглед на това да се покрият дефицити в бюджета през следващите години. Което ако се направи разумно и е свързано с правилно изразходване на средствата, не е толкова страшно. Защото публичната задлъжнялост на страната е ниска.

Едно от нещата, което е включено в 15-те точки на правителството, е решаването на въпроса с бюрократичните спънки пред бизнеса. Това е доста амбициозно намерение, защото вече 3 поредни правителства се опитват да решат този проблем. Очевидно е обаче, че това не може да стане толкова лесно и толкова бързо.

Това е една област, в която държавата би могла да си партнира с неправителствените организации, браншовите асоциации и т.н. Защото проблемът не е толкова да се елиминират определен брой лицензионни и регистрационни процедури - в повечето случаи те са важни, те са част от някакво законово уреждане на дадена дейност и не могат просто така да се премахнат. Това, което може да се направи, е да се опрости тяхното прилагане. Ако трябва регистрация или определен разрешителен режим, нека той да става по един много прост и прозрачен начин, тогава той няма да тежи на бизнеса, а в много случаи даже може да му помогне, защото създава някакъв ред. Много често тези процедури са изключително тромави, непрозрачни и създават огромни проблеми на бизнеса.

Анализът на това къде точно е проблемът и как може да се опрости, не може да стане в едно министерство, там не могат да влязат в такива детайли, не могат да проучат конкретиката на нещата. Това може да го направявят отделни организации - една организация да поеме даден режим, друга - друг режим, да вникнат в детайлите, да предложат варианти и тогава вече държавният орган да прецени кои от вариантите могат да бъдат приети или не. Ако тази работа се разпредели между многобройните вече изследователски и браншови организации, може да се постигне ефект в един по-обозрим срок.

Как приемате новото предложение в Търговския закон минималният капитал за учредяване на ООД да бъде намален от 5000 на 2 лева?

Георги Прохаски:

Нормално е. Честно казано, и сега на практика се прави горе-долу същото. Вкарват се 5000 лв., престояват няколко седмици, докато мине регистрацията, и след това веднага се изтеглят за нещо друго, за което са необходими (ако не са необходими вътре на самата компания). Тоест наистина няма смисъл да се залъгваме, че тези 5000 лева са някаква гаранция. Дали ще са 5000 или ще са 2 лева, няма никакво значение. Но ако фирмата трябва да се регистрира и по някакви причини известно време няма да извършва дейност, естествено е да не държи парите да бездействат.

Така че е по-добре да си се регистрират за 2 лева, а ако е необходимо след това да бъдат добавени капитал или оборотни средства, вече те ще бъдат добавени. Това си е чисто бизнес решение на конкретната фирма.

Първата част на интервюто с г-н Прохаски, в която той разказва за работата си с Александър Божков, четете тук.