Специално за Econ.bg

Интервю на Елица Елефтерова ( e.elefterova@econ.bg )

Посланикът на Израел в България Н.пр. Ноах Гал Гендлер е роден на 12 август 1957 г. в Хайфа, Израел. През 1979 г. отбива военната си служба в израелската армия като излиза от армията с чин капитан от артилерията. Има бакалавърска степен по география и политически науки и магистратура по политически науки. От ноември 1986 г. постъпва в Министерството на външните работи на Израел.

От 1989 до 1991 г. е заместник-ръководител на дипломатическата мисия на Израел в Катманду, Непал. В периода 1991-1995 г. е заместник-ръководител на мисията на Израел в Банкок, Тайланд. В периода 1995-1997 г. е директор на курса за обучение на кадети в Министерството на външните работи.

От 1997 до 2002 г. е посланик на Израел в Узбекистан, след което става директор на отдела за културно и научно сътрудничество в Министерството на външните работи на Израел и директор на отдел "Човешки ресурси" в същото ведомство.

От август 2006 г. Ноах Гал Гендлер е посланик на Израел в България. Женен е и има пет деца.
 

Ваше превъзходителство, какви са основните акценти в отношенията между България и Израел - в областта на икономиката и политиката? Какъв е стокообменът между България и Израел?

Ноах Гал Гендлер:

Към края на 2010 г. мисля, че търговският обмен между двете страни е 185 млн. евро. Както разбирате, ние не отдаваме голямо значение на този въпрос, тъй като нашите икономики не се допълват взаимно една друга. По-скоро обръщаме по-голямо внимание върху израелските инвестиции в България. Смятаме, че сме в първата петица на инвеститорите в България с размер на инвестициите към момента около 1.5 млрд. евро. Това не може да се види съвсем ясно от статистиката, защото повечето от израелските компании тук са регистрирани в други страни. Но това няма отношение към самата инвестиция. В страната Има 10 мол-а изградени от израелски инвеститори, а инвестицията само за един от тях варира в диапазона 50-70 млн. евро.

Другият много важен икономически аспект е туризмът. Всяка година около 150 хил. израелски туристи идват в България.

Друг аспект, на който обръщаме голямо внимание в момента, са съвместните производства за трети страни. Особено в отбранителната промишленост. На 12-ти септември ще сключим споразумение, което ще отразява тези намерения. Веднага след подписването, представител на израелски фирми от отбранителната промишленост ще дойде в България, за да проучи възможностите за съвместни производства за износ за трети страни. Става въпрос за вече функциониращите военни заводи в страната като "Арсенал", "Терем","Аркус" и др.

Освен това има и български, стоки, които са познати на израелския пазар. Експортът за Израел включва стоки като вина, конфитюри и други.

По отношение на туризма няма конкретни нови съвместни проекти. Но е важно да се подчертае, че имаме безвизов режим и че в момента Израел преговаря с ЕС по проeкта за отворено небе "Open Sky" и със сигурност скоро ще има възможности за нови полети и дестинации между двете страни. Това неминуемо ще доведе и до намаляване на цената на билетите, а оттам - и до възможности за повече туристи.

Друг много важен аспект, който в момента е на масата и се разглежда, е сътрудничеството в експлоатирането на природен газ, с който Израел разполага. Намерихме големи находища на природен газ в Средиземно море и в момента установяваме една схема, по която да можем да експлоатираме заедно и да изнасяме през Румъния, България и Кипър природен газ.

Има и други аспекти, по които работим, които не са толкова големи, както тези, за които в момента говорих. Такива са например желанието ни да въведем и да покажем на страната проекти, които са много популярни в Израел, като създаването на индустриални паркове, нови бизнеси в сферата на високите технологии и др.

Според Вас как се развиват към днешна дата българо-израелските връзки? Има ли активна общност на българските евреи в Израел? Пази ли се споменът за спасяването на българските евреи през Втората световна война?

Ноах Гал Гендлер:

Ще разделя въпроса на две части. Еврейската общност в България е много малка, но изключително добре интегрирана в обществото. Бих казал, че те харесват живота си в България и се чувстват съвсем сигурни тук. Българската еврейска общност в Израел - хората, които емигрираха в Израел преди 60 години, са един вид мост между двете страни. По-голямата част от тях имат прекрасни спомени от България. Те служат много добре на България като един вид нейни посланици в Израел.

Освен това те допринасят много за добрата репутация на България в Израел. Това няма нищо общо с политическите отношения между двете страни, тъй като присъствието на българската общност в Израел е факт повече от 60 години.

Никога не сме имали толкова добри политически отношения като тези, които имаме днес. Това е решение, което беше взето от нашите премиери - Бойко Борисов и Бенямин Нетанху. Според мен това трябваше да се случи преди много години. Тъй като едно е да сме приятелски настроени страни и съвсем друго е да изпълним със съдържание тези отношения. В момента ние правим точно това - наливаме съдържание и идентифицираме местата за сътрудничество.

Относно спасението на българските евреи и дали хората в Израел го помнят - разбира се, това е една уникална история. Докато си спомняме за този факт, не искаме да забравим и другия факт, че бяха унищожени евреите от Тракия и Македония. Повечето българи не искат да говорят за това, но ние говорим и повтаряме този факт, защото виждаме, че може да се направи разлика между унищожаването на евреите в Тракия и Македония, което така или иначе е дело на българското правителство и на царя през онези времена, и от друга страна - спасението, което е извършено от българския народ, православната църква, интелектуалците, цялото българско общество.

Защо точно сега се развиха взаимоотношенията между Израел и България?

Ноах Гал Гендлер:

Вижте, и преди сме имали добри взаимоотношения с България, но те не бяха изпълнени със съдържание. Това се случваше и по-рано, но не и с обемите и мащабите, с които ние мислехме, че това трябваше да се случва.

Тогава какво промени ситуацията?

Ноах Гал Гендлер:

Личностите промениха ситуацията. Премиерите решиха, че може да се прави повече.

Има ли възраждане в отношенията между България и страните от Близкия изток?

Ноах Гал Гендлер:

Известно е, че България е имала много добри връзки с Арабския свят в миналото. Също така се знае, че България има много добри взаимоотношения и сантимент към Израел и еврейския народ и едното не се противопоставя на другото. Мисля, че външният министър Николай Младенов и премиерът Бойко Борисов разбират това много добре. Можете да сте в добри отношения с всяка арабска страна и Израел едновременно.

Възможно ли е според Вас България да се превърне в порта за стоки и услуги между страните от Близкия изток и огромния пазар на Европейския съюз?

Ноах Гал Гендлер:

Не съм сигурен, тъй като ситуацията в момента е особено сложна. Израел обаче има директен начин да изнася продукцията си към Европейския съюз. Разбира се, ако има нещо, което бихме могли да правим съвместно с България, за нас ще е от полза. По-скоро моето лично мнение е, че България може да служи като врата към пазара в Западните Балкани. Това би било добре за Израел и за България.

Различни радикални ислямистки групировки (като Азбат ал Аснар и Ал Кайда) са заявявали, че България е потенциална мишена заради участието на българските войски в американското присъствие в Ирак и Афганистан. Смятате ли, че това би изложило страната ни на риск от терористични атаки?

Ноах Гал Гендлер:

Първо, по-добре е да си внимателен, отколкото да се довериш и да останеш безразличен към тези заплахи.

Тези организации търсят шанс къде могат да пробият и след като вече организират атаката си, започват да обясняват защо са я направили. Това не е плод на въображението ми, те заявяват това открито. Те не харесват нашата цивилизация, нито начина ни живот, нито взаимоотношения ни, нито приятелите ни, нищо от живота ни.

Мислите ли, че по някакъв начин ислямът заплашва Европа?

Ноах Гал Гендлер:

Не гледам на исляма като на враг, нито на мюсюлманите като на врагове. Повечето мюсюлмани са едни мирни хора, които нямат нищо против държавата си и останалите хора. Ние, на запад, трябва да се занимаваме с екстремистите - те са лошите момчета. Не трябва да смесваме нещата и да гледаме на всеки мюсюлманин като на враг. Това би било голяма грешка.

Но е много тънка границата между едните и другите...

Ноах Гал Гендлер:

Да, наистина линията е много тънка, но трябва много да внимаваме като правителство, хора и като начин на мислене - да не заклеймяваме всеки мюсюлманин като терорист.

През есента Палестина планира да се присъедини към ООН и да поиска да бъде призната като държава с граници, определени от 1967 г. Смятате ли, че това е възможно? Склонна ли е държавата Израел на компромиси с границите си и по-специално - с искането на палестинците Източен Йерусалим да бъде призната за столица на Палестинската държава?

Ноах Гал Гендлер:

Ние се противопоставяме на това по една много очевидна причина - то е срещу всички договорености, които имаме досега с Палестинската автономия. Във всички споразумения, подписани от нас и от тях досега, се дава съвсем ясно да се разбере, че всичко, което ще се случи, ще бъде на масата на преговорите.

Стъпката, която те искат да предприемат през септември, е агресивна, едностранна и е срещу всички досегашни наши договорености. Така че ние се противопоставяме и ако те продължават по този начин, в края на краищата просто ще възпрепятстват мирния процес и това ще увреди нещо добро, което искаме да започнем.

Означава ли това, че може да има нови евентуални военни действия след септември?

Ноах Гал Гендлер:

Огромна е пропастта между мира и войната. Много пъти, когато правиш нещо срещу мира, това не означава война. Това, което те искат да направят, няма да ни доведе по-близо до мира. Много голяма е вероятността хората от Западния бряг на река Йордан (става дума за двете области Юдея и Самария - бел.авт.) да не разберат правилно това, което се случва, и там да има въстания и протести. Най-вероятно това ще се превърне в пречка за мира.

Как виждате Вие разрешението на конфликта с Палестина?

Ноах Гал Гендлер:

Това е проблем с много дълга история. Не може и не бива да бъде разрешен за два дни или две седмици, или година. Притеснителното е, че през последните две години ние не разговаряме с тях, не водим преговори, не обменяме мисли, тъй като те изглежда имат чувството, че могат да постигнат повече, без да водят преговори. Това обаче няма да доведе до мир. Така, че ако ме питате какво трябва да се направи - още утре трябва да се седне на масата на преговорите и тогава постепенно, с течение на времето ще си разрешим проблемите. Ако това не се случи, проблемът ще се задълбочава и няма да се разреши.

Какви са очакванията Ви за гласуването на независимостта на Палестина през септември в ООН? Какво очаквате като позиция от България?

Ноах Гал Гендлер:

Сигурен съм, че България няма да подкрепи искането на Палестина. Същото ще направят и много западни държави. Разбира се и Съединените американски щати няма да ги подкрепят. И всъщност палестинците няма да постигнат нищо друго, освен да бият тъпана. От историята на този конфликт знаем, че всяка грешка, която биха могли да направят, те я и правят. Но това си е техен избор.

Възможен ли е вариант в земите по Западния бряг на река Йордан да съжителстват евреи и араби? И разделителната стена ще продължи ли да съществува въпреки критиките?

Ноах Гал Гендлер:

Да, определено може да има мир в Близкия изток, безсъмнено. Ако преди 40 години бяхте попитали израелците дали може да има мир с египтяните - те щяха да ви кажат, че това е невъзможно, но ето, че това се случи. В Близкия изток тези неща така се случват. Стават със споразумения, които са признати и подкрепени от международната общност. И освен че трябва да бъдеш много внимателен в тези споразумения, е нужно да бъдеш и силен и ако се случи нещо, да реагираш. Така че в края на краищата, когато осъществим мир, а това ще стане - рано или късно, ще трябва да имаме силна държава с добре защитени граници, да възстановим дипломатическите си отношения, да имаме писмен отказ от конфликт и от война между двете държави и да имаме всички гаранции, че наистина става дума за траен мир със съдействието на международната общност.

Пречи или помага "Хамас" за разрешаването на конфликта в Израел? Някои политици възприемат движението като една от пречките за осъществяване на мира в региона. Посланикът на Палестина у нас Н. пр. д-р Ахмед Мохамед ал Мадбух заяви в интервю пред Econ.bg, че в политически план няма противоречие между Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и "Хамас"?

Ноах Гал Гендлер:

Знаете че "Хамас" е терористична организация, призната като такава от международната общност, не само от Израел. "Хамас" не желае съществуването на Израелската държава, така че ако някой в момента каже, че ООП и "Хамас" нямат разногласие, това означава, че ООП е също за унищожаване на Израелската държава и от тази гледна точка каква база за преговори може да има с една организация, която иска да ни унищожи? Между другото, ако палестинският посланик в България отиде в Газа, където управлява "Хамас", е мъртъв.

По какъв начин се представя еврейската култура у нас? Организирате ли изложби, представяне на книги, филми и др.?

Ноах Гал Гендлер:

Ние не промотираме еврейска литература или култура, а израелска култура. Много често обаче тя е свързана с еврейските ценности. Непрекъснато се опитваме да задълбочаваме културното сътрудничество, имаме поне 30-40 големи културни събития на година, както и много дейности, които се извършват в България в тази посока, без дори ние да участваме. Това, което мога да кажа, е, че израелската култура е добре позната в големите градове (и особено София) и по-малко позната в малките градове в провинцията.

Редактор: Лили Бончева