71 мерки съдържа приетият днес от правителството План за изпълнение през 2014 г. и 2015 г. на Стратегията за развитие на държавната администрация. Финансирането на изпълнението на мерките ще се осъществява основно със средства от оперативните програми на Европейския съюз, както и от бюджетите на отговорните институции, съобщават от Министерски съвет (МС).

Те представляват конкретизация на определените в документа цели и отговарят на шест основни приоритета. Първият от тях е свързан с оценка на въздействието, което предвижда нормативно регламентиране на извършването им, актуализиране на ръководството, обучения на служители и други.

Цели се подобряването на процеса на обществените консултации. Във връзка с това се предвижда осигуряване на публичност на всички постъпили мнения и предложения на институции, организации и граждани по подложени на обществено обсъждане проекти.

Предвижда се да се въведе задължение за вносителите на проекти на нормативни актове да публикуват информация кои предложения приемат или отхвърлят със съответните мотиви. Ще се адаптира минималният задължителен срок за провеждане на обществени консултации към добрите европейски практики.

Засилване на контрола за изпълнение на законите и подобряване на дейността на регулаторните органи също е сред приоритетите на приетите мерки. Цели се да се ограничат предпоставките за корупция. Предвижда се въвеждането на санкции за длъжностни лица, които не са взели мерки за установяване, предотвратяване или санкциониране на нарушения.

Други приоритет е цялостна промяна на начина, по който се предоставят административните услуги. В тази част планът е синхронизиран с Пътната карта и с Плана за изпълнение на Стратегията за електронното управление в Република България 2014-2020 г.

С приетите мерки се цели и въвеждане на подхода „отворени данни“, който създава нормативно задължение за публикуване на наличната информация в отворен формат и я прави достъпна за физически и юридически лица за свободна употреба.

Последният приоритет е свързан с намаляване на регулаторните пречки и административната тежест на централно и общинско ниво. Специален фокус се поставя върху въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие, стандартизиране и унифициране на процедурите и документацията и създаване на референтен модел за ключови общински услуги.