Енергийните проекти на България са заложници на проекта АЕЦ “Белене”. Ако обаче той се осъществи, е почти сигурно, че ще доведе икономиката ни до фалит.

Това са само част от направените констатации по време на открита дискусия на тема: “АЕЦ Белене: Между референдума и стратегическата рационалност”, който се проведе в хотел “Радисън” днес.

“Този проект е невъзможен!” - с тези думи започна дискусията Илиян Василев от Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион. Според него технологията е стара, а екипът, който е трябвало да работи, е сменян многократно, което компрометира целия проект. Освен това оценката му за въздействие върху околната среда от години е невалидна.

Проектът е невъзможен най-вече, защото не може да бъде управляван икономическият риск от осъществяването му. “Белене” е единствената ни разлика с Гърция - ако реализацията на проекта започне, България ще изпадне в същото финансово състояние, в което в момента се намира южната ни съседка, коментира експертът.

Проектът от гледна точка на тежестта на платежните и търговските баланси върху дълга на България разгледа още Илиян Василев. Според него имаме сравнително нисък държавен дълг, а съотношението към брутния вътрешен продукт (БВП) е нещо, с което всички се гордеят. Частният външен дълг (външният дълг на частния сектор, който включва външните задължения на банкови и небанкови предприятия с преобладаващо частно участие - търговски банки и търговски фирми) постоянно се движи нагоре и това е нормално за икономика, която е в труден растеж.

В момента съвкупният външен дълг, съотнесен към БВП за 2011 г., е около 90%, което е границата на критичност. Всяка страна с общ дълг над 90% е вече в "червената зона".

Сумите са такива, че като наложим целия дълг на “Белене” от 10 млрд. евро върху тази дългова структура, заедно с обстоятелството, че България е извън еврозоната, т.е. тя няма достъп до рефинансиране и до особените привилегии на изкупуване на дългови книжа на държавата, става ясно, че България остава сама. В тази ситуация единствената помощ би дошла от Международния валутен фонд (МВФ).

България с проекта "Белене" ще има съотношение около 110% дълг към БВП, което ни поставя в "червената зона". Това е проблем на оскъпяването на кредита, при който страните могат да се рефинансират, т.е. измъкването от кризата става все по-трудно, защото ресурсът, който може да им помогне да преодолеят кризата, става все по-скъп, обясни икономистът. 

"Тежестта на тези по-високи дългове ще бъде платена не само от потребителите на електроенергия, а от всички български потребители и производители, които ползват кредитен ресурс, защото по-високият дълг ще повиши застрахователните премии за риска от дефолт на България, тези премии ще повишат лихвите на всеки финансов ресурс", допълни Василев.

Според Мартин Димитров - председател на комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм към Народното събрание, искът към България за компенсации в размер на 1 млрд. евро е само началото. Димитров твърди, че искът е директно изнудване от страна на Русия, с цел страната ни да склони и да осъществи проекта. Димитров е категоричен, че ако това се случи, икономиката ни ще фалира.

Всички общи проекти според него са заложници на проекта "Белене". Ако не се осъществи този проект, е застрашено продължаването на друг енергиен проект - “Южен поток”. Димитров се съмнява, че (с оглед на исканите компенсации) решението България да подписва обвързващи договори за “Южен поток” ще бъде правилно.

През ноември предстои да бъде подписан нов договор за доставки на газ от Русия, който не се знае как ще се осъществи на фона на проблемите около “Белене”. Освен това може да окаже влияние и върху удължаването на живота на V и VІ блок на АЕЦ “Козлодуй”, коментира той.

Според Димитров досега не е имало подобен натиск от Русия и причините за това са две. Първо, желанието ѝ да реализира технологията, използвана за реакторите в АЕЦ “Белене”, в страна от Европейския съюз. Второ, опитът на Москва да продължи политическото си влияние в България. Точно заради тези аргументи Димитров продължава да настоява, че този проект е изцяло политически.

Интересна бе и хипотезата относно намеренията на руската страна да предяви претенции към активите на Националната електрическа компания (НЕК), за които се заговори тези дни в руските медии.

Мартин Димитров смята, че вариантите за действие в тази ситуация пред нас са два - да не подписваме нищо за "Южен поток" и да реагираме с втори контра иск (или да увеличим стойностите по първия). За контра иск според него и нашата страна би имала всички основания, тъй като руснаците не са спазвали сроковете за доставки и са извършили също редица нарушения по договора.

Димитров посочи, че в момента е подадено искане в Народното събрание да се създаде анкетна комисия, която да разгледа всички детайли по проекта АЕЦ “Белене”, които да бъдат използвани за стратегията на страната при справянето с предявените претенци от Русия. Освен това, ако има референдум, хората трябва да знаят за какво гласуват. Той посочи и данни, според които 35% от българите не са наясно с подробностите по проекта.

Припомняме ви, в края на март беше обявено официално, че България се отказва от АЕЦ “Белене”. Mотивитe за отказа бяха, че проектът е неизгоден, а и ядреният риск в зоната се запазва.

През септември руската атомна компания „Атомстройекспорт“ поиска обезщетение заради отказа на правителството от АЕЦ „Белене“ в размер на 1 милиард евро вместо първоначалните 58 милиона евро.

Тогава от компанията-майка на "Атомстройекспорт" - ”Росатом”, заявиха, че българският поръчител може да решава дали да строи или не АЕЦ "Белене". “Ние искаме оборудването да бъде платено и сме готови веднага да го изпратим на поръчителя“, заяви заместник генералният директор на „Росатом“ Кирил Комаров.

”Ние ясно и точно сме казали на „Росатом", че без чужд инвеститор, който да даде парите, няма да строим АЕЦ „Белене", коментира от своя страна премиерът Бойко Борисов съобщенията на руски агенции, че „Росатом" има претенции към активите на НЕК. Според него страната ни ще си плати само оборудването, което е поръчано.