България може да разчита на 15 млрд. евро от Европейските фондове по оперативни програми в следващия 7-годишен програмен период на ЕС. Това съобщи при откриване на конференцията "Новия програмен период 2014-2020 г." Мария Димитрова, директор на Централния координационен център на програмата към Министерски съвет. Патронът на събитието – вицепремиерът по еврофондовете Зинаида Златанова не присъства поради неотложни ангажименти.

В края на 2013 г. страната няма да изгуби пари по програми от досегашния програмен период, но все още рискови за усвояване са 2014 и 2015 г., каза Димитрова. За сметка на това пък България ще е първата страна в ЕС, която ще финализира споразумението си за партньорство с ЕК през новия програмен период. До дни Брюксел трябва да ни изпрати окончателно становище по изпратеното още през август проектоспоразумение от правителството. Много скоро ще бъдат стартирани и официалните преговори с ЕК, на които ще бъдат договорени финансовите рамки на единайсет оперативни програми.

ЕК ще одобри оперативните програми най-рано през лятото

До края на тази година обаче Брюксел няма да може да одобри оперативните програми. Това ще стане най-рано през лятото на следващата година, прогнозира представителят на Европейската комисия в София Кирил Киряков. Причината е, че още не са одобрени единните европейски регламенти, които да се прилагат от всички страни членки. Най-вероятно до края на година Европарламентът и Съветът на ЕС ще успеят да го направят, за да стартира новият програмен период, посочи Киряков. Едва след това ще започне дълга формална процедура по преговори с България по всички елементи на споразумението за партньорство и след това по всяка една от предложените оперативни програми, за което ще отидат минимум 6 месеца. Все пак всичко това зависело от процеса на подготовка на България и изпълнението на предварителните условия, които са заложени в програмните документи на ЕС.

До 2020 г. по линия на европейските фондове страната ще кандидатства за финансиране по проекти по ОП "Транспорт и  транспортна инфраструктура", ОП "Околна среда", ОП "Региони в растеж", ОП "Иновации и конкурентноспособност", ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", ОП "Развитие на човешките ресурси", ОП "Добро управление", както и двете индивидуални програми - "Програма за развитие на селските райони" и "Програмата за морско дело и рибарство. Ръководителите на всяка от оперативните програми представиха приоритетните оси за европейско и държавно финансиране и очакваните резултати, които трябва да бъдат постигнати за следващите 7 години.

Повече мерки за младите и бедните

С предложените от правителството мерки за борба с безработицата и повишаване на трудовата заетост и квалификация, както и интеграцията на малцинствата, до 2020 г. делът на трудоспособните българи от 20 до 64 години трябва да достигне 74% при 66% в момента. Това обяви министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов.

Другата цел е за 7 години хората в социално изключване да намалеят с 260 000 души. В момента делът на населението, което е в риск да изпадне в социална изолация и живее на прага на бедността и под него е 49%, сочат последните социологически проучвания. Това означава, че половината от българите, особено в малките населени места живеят в нищета.

Подобряване на достъпа до заетост и на условията на работните места, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и здравеопазването, модернизация на социалните и учебни институции и насърчаване на социалната икономика, са сред основните приоритети в Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". По нея в досегашния програмен период няма да изгубим нито едно евро, увери Наталия Ефремова, директор на Главна дирекция "Европейски фондове и международни програми и проекти" в министерството на труда и социалната политика. В рамките на тази година са сключени договори за финансиране на 3600 одобрени проекта, а през оставащите месеци половина ще бъдат подписани и останалите 400 проекта.

И в следващия програмен период бенефициенти по програма "Развитие на човешките ресурси" ще са бизнес, неправителстевни организации, публични институции, социални партньори, общини, обучителни и образователни центрове и доставчици на здравни и социални услуги без обаче да са включени детски градини, училища и университети, които ще кандидатстват по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж".

Кандидатстваме за помощ от ЕС  без проект в бюрото по труда

"Схемите за кандидатстване в следващия програмен период също ще бъдат облекчени с намаляване на броя на сегашната  тромава система от 166 схеми", информира Ефремова.

Това ще даде възможност за по-широк кръг участници и по-лесно кандидатстване – по електронен път и не задължително с изготвен проект, а с подаване на заявки в бюрата по труда. Ще се разчита на опростен мениджмънд и опростено отчитане на разходите.

В същото време до 2020 г. трябва да се достигне по-висока и качествена заетост с по-ниска младежка безработица. Ще бъдат изведени децата и старците от социалните домове. Процесът на деинституциализация е започнат, но е много труден, призна Ефремова и обяви, че България е първенец в ЕС в реализацията на тази политика. У нас е в напреднала фаза изграждането на новите центрове със средства от ЕС, в които условията са много близки до семейния начин на живот на малчуганите. Това предстои да бъде направено и за безпомощните възрастни хора. Предвиждат се социални програми за индивидуална работа с хората в социална изолация, при които ще се търси таланта на всеки, за да се върне към обществото и да допринася за него. Всичко това ще стане със средства от Европейския социален фонд.

Столичното метро остава приоритет за еврофинансиране

Оперативна програма "Транспорт" бе най-успешната от всички в първия програмен период и няма да изгубим  по нея и лев. Това пък обяви  отговорникът по тази програма Петър Киров, зам.-министър на транспорта, съобщенията и информационните технологии. Като основни приоритети за финансиране в новия програмен период той посочи доизграждането на пътната и ж.п. инфраструктура по основната разширена трансгранична мрежа, доизграждането на Софийското метро, иновациите за внедряване на системи по управление на трафика и безопасността на движението, изграждане на интермодални терминали, надграждане на информационните системи в корабоплаването и организацията на въздушния транспорт.

Бенефициентите са добре познатите стари – Национална компания "Железопътен транспорт и инфраструктура" и Изпълнителна агенция "Пътна инфраструктура", столичният "Метрополитен", Изпълнителни агенции "Морска администрация" и Агенцията за "Измерване и проучване на река Дунав", РВД и др. Железницата вече няма да е на второ място като приоритет, а ще излезе на първо, както е заложено в политиката на ЕС - да се ползва с предимство като екологично чист и икономичен транспорт. И понеже 

Европа се насочва към реиндустриализация, няма как да развиваме промишленост без съвременна транспортна система, осигуряваща икономии, намаляване на въглеродните емисии и максимална защита на човешкия живот. Запитан докъде все пак ще се разпростре столичното метро, полу на шега Киров отговори, че с опита ни в тунелното строителство, нищо чудно един ден то да стигне и до Перник.

Екоприоритети за финансиране - води, отпадъци и биоразнообразие

И докато за построяването на магистрали у нас се дадоха толкова европейски и бюджетни средства, то подземната инфраструктура – особено ВиК системите останаха на заден план в първия програмен период, тъй като са невидими и обществото не може да осъзнае голямата нужда от тях. Така пък откри презентацията си за новата ОП "Околна среда" Малина Крумова, Директор на Дирекция "Кохезионна политика за околна среда" в министерството на околната среда и водите и ръководител на програмата. Отново приоритетни за финансиране и през следващите 7 години ще е управлението на водите, отпадъци, биоразнообразието и "Натура 2000", като вече внимание ще бъде обърнато и върху политиките по околна среда по изменение на климата. Държавата ще продължи да изгражда и модернизира ВиК-инсталациите за пречистване на градските отпадъчни води и питейна вода. Ще бъде създаден и център за предотвратяване и минимизиране на щетите от бедствия и аварии, причинени от наводнения.