България през изминаващата 2011 година за разлика от други пъти не остана извън световните тенденции. След като американското седмично списание Time определи образа на "Протестиращия" за личност на годината, подобен избор може да бъде направен и за нашата страна.

Кой ли не излезе по улиците през последните 365 дни у нас – шофьори, недоволни от високите цени на горивата, синдикатите, които бяха против предложената от кабинета пенсионна реформа и промените в БДЖ, хора в различните части на страната срещу добивите на шистов газ, майки, които се оказа, че трябва да връщат парите, получени от НОИ за времето, през което децата им са ходили на ясла, студенти срещу високите такси за висшите учебни заведения, зърнопроизводители, които се почувстваха излъгани от правителството, и много други.

Снимка: Булфото

Хора излязоха на протест и срещу лекарските грешки. Пред Народното събрание се събраха близки на починали през отминаващата година родилки и новоредени. Смъртта на 35-годишната Надежда Узунова струва и поста на шефа на САГБАЛ "Шейново" д-р Иван Костов.

Недоволство имаше и в системата на БДЖ – при това два пъти.

На 10 март се проведе предупредителен протест, след който синдикатите и тогавашният министър на транспорта, информационните технологиите и съобщенията Алексадър Цветков се разбраха. Причина за недоволството бяха намеренията на кабинета да извърши съкращения на персонала в закъсалия финансово държавен холдинг. Цената на промените? Социалните придобивки на служителите и заемите от Световната банка и държавата, които трябва да бъдат отпуснати.

В началото на месец юли новият ресорен министър Ивайло Московски назначи Йордан Недев за изпълнителен директор на БДЖ. Последният беше посрещнат "на нож" от синдикатите, които го обвиниха, че "ще довърши железниците, защото не разбира нищо от тази работа".

Лошите новини и взаимните обвинения обаче не свършиха дотук.

В началото на октомври вицепремиерът Симеон Дянков отказа да подпише заема от Световната банка, докато не види реформи в железниците. Впоследствие от дружеството обявиха план за закриване на 182 линии. В следващия месец и половина държавата и синдикатите не успяха да стигнат до споразумение.

Снимка: Булфото

Така на 24 ноември голяма част от пътническите и товарните влакове спряха за 8 часа за първи път. Картината не се промени значително през следващия близо месец, през който 1050 служители на БДЖ предпочетоха да напуснат сами. За този период така и не стана ясно колко души реално не работят и колко влака са спрени от движение за съответния ден. Не липсваха и взаимни обвинения – от страна на синдикатите, че ръководството на жп холдинга натиска служителите и ги принуждава да работят, а от страна на държавата, че протестът е незаконен.

Акумулираните загуби за БДЖ бяха в размер на 2.5 млн. лв. Това стана ясно от данните, представени от министър Московски. В крайна сметка бяха подписани колективни трудови договори и в двете дъщерни дружества на холдинга. Едното от тях - "Товарни превози", със сигурност ще бъде продадено - по модела на "Булгартабак".

Какво ще стане с жп превозвача предстои да разберем. Към края на стачката там, проблемите на още едно дружество от системата на МТИТС станаха известни. Става въпрос за "Български пощи", където се предвиждат съкращения и "непопулярни реформи". До обявяването на мярката се стигна, след като стана ясно, че очакваните загуби в края на годината възлизат на повече от 7 млн. лв.

Сега да си припомним и две от най-големите сделки, които бяха сключени през тази година.

Първоначално на 12 април от трети опит беше продаден металургичният комбинат "Кремиковци". Цената на сделката беше 316 млн. лв. По-интересно стана няколко дни по-късно, когато беше оповестено, че новият собственик Лъчезар Варнаджиев е на 26 години и е платил за покупката изцяло с пари на ПИБ. Мистерията се допълни от репортаж, според който всички роднини и познати на новия собственик на комбината научили за неговия бизнес успех от телевизията. Родителите на младия човек дори не подозирали, че той изобщо се занимава с бизнес.

Впоследствие на 2 септември оконачателно с нов собствеик се сдоби и "Булгартабак". Цената на сделката – 100.1 млн. евро, беше сметната за ниска от опозицията и синдикатите. Дори в деня на одобрението на продажбата множество работници от цигарения холдинг протестираха срещу приватизацията на дружеството. Те поискаха оставката на министър Трайчо Трайков и изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов.

Няколко седмици по-късно стана ясно, че реалният купувач е руската банка "БТ Инвест". В родината си тя е най-голямата търговска банка с уставен капитал от над 1 млрд. евро. Към края на календарната година стана ясно още, че финансовата институция може да стане главен спонсор на футболния отбор на "Левски" София.

Снимка: Sxc.hu

Ако трябва да продължим с промените, свързани с цигарите, трябва да споменем решението на кабинета от 1 юни догодина да бъде забранено пушенето на всички закрити обществени места. Няколко дни по-късно премиерът Бойко Борисов се обяви, че ограничението не бива да важи за нощните заведения.

На руския фронт и обявените за "Голям шлем" от отиващия си президент Първанов проекти – нищо ново... Е, почти...

В началото на декември правителството обяви прекратяване на българското участие в т рансбалканския петролопровод "Бургас-Александруполис", смятайки го за икономически неизгоден. Бъдещето трябваше да стане малко по-ясно в средата на месец декември, когато трябваше да се проведе заседание на Надзорния съвет на проекта. То обаче така и не се състоя. Впоследствие раздираната от финансови проблеми Гърция обяви, че проектът е важен за нея и поиска продължаването му.

Няколко дни след Коледа Русия поиска от България да си плати разходите по проекта. На това искане от страна на министъра на енергетиката на Русия Сергей Шматко, българският премиер Бойко Борисов отговори: "Моите уважения към господин Шматко, пожелавам му весела Коледа и честита Нова година. Един лев няма да вземат за "Бургас – Александруполис".

 Строежът на атомна централа в Белене и мегапроектът "Южен поток" останаха за изясняване и ново договоряне.

Площадката на АЕЦ "Белене". Снимка: Econ.bg

Неяснотата около АЕЦ "Белене" е пълна – през следващата 2012 г. се очаква отговорът на консултанта в лицето на британската банка HSBC дали проектът е изгоден от икономическа гледна точка. От друга страна заемът, взет от предишното правителство от френската банка BNP Paribas в размер на 500 млн. евро, ще трябва да бъде връщан.

На няколко пъти Русия предлага да финансира под различна форма проекта, а в края на декември министър Шматко обяви: "Темата "Белене" е в застой. Жал ми е да говоря за това, но в близките месеци не виждам перспектива за възобновяването на динамичния процес на преговори и на процеса, свързан с изпълнението на нашите споразумения и договори".

Що се отнася до "Южен поток", от "Газпром" обявиха, че съдбата на проекта зависи от Украйна. Ако условията на Киев устройват Москва, газопроводът може да остане само на хартия.

Ако трябва да завършим темата, свързана с Русия и нейните инвестиции в България, не можем да подминем проблемите около "Лукойл Нефтохим" и събитията от изминалато лято.

Снимка: Булфото

В края на месец юли Агенция "Митници" прекрати действието на лицензите за управление на данъчните складове "Нефтохим Бургас" и Нефтен терминал "Росенец" на лицензирания складодържател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Като причина за решението беше посочена липсата на монтирани измервателни уреди, с които да бъдат отчитани постъпващите горива.

За два дни комбинатът и престанището останаха затворени. От държавата обявиха, че няма какво да си кажат с руската компания, а от рафинерията отговориха, че не нарушават закона. Председателят на УС на "Лукойл Нефтохим Бургас" Валентин Златев дори обясни, че поставеният срок за монтиране на уредите е нямало как да бъде реализиран. Той даде пример със сложно устройство, което не се произвежда серийно и за създаването на което са нужни три години.

След един уикенд, изпълнен с приказки за евентуална криза с горивата и разблокиране на количества от държавния резерв, в първия ден на август Административен съд София-град спря изпълнението на решенията на Агенция "Митници", с които се отнемат лицензите. Какъв ще е резултатът от съдебните битки предстои да се види, но за момента цялата работа прилича повече на буря в чаша вода.

Добилата печална популярност магистрала "Люлин" и многофункционалната спортна зала в София бяха завършени през тази година.

На 15 май беше открит първият завършен аутобан у нас. Това стана след големи забавяния, спорове за заплати между турския строител "Мапа Дженгиз" и българските работници, смъртни случаи и обвинения между сегашното и предното правителство, че проектът е оставен на произвола на съдбата. Що се отнася до спортната зала, тя беше открита на 30 юли с демонстративен мач между волейболните мъжки отбори на България и Сърбия.

 Новата магистрала "Люлин". Снимка: Булфото

Останалите големи инфраструктурни проекти се развиваха нормално през тази година. Според последните данни 70% от лот 2, 60% от лот 3 и 50% от лот 4 на магистрала "Тракия" са завършени. Около придобилия печална известност аутобан не липсваха скандали тази година. Единият от тях стана факт, след като бившият заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски обяви, че участъкът от Стара до Нова Загора (лот 2) се строи върху неподходящи материали. Впоследствие от държавата назначиха експертиза, която доказа, че не е така, но сегашният "червен" депутат не се извини. В средата на година стана ясно още, че отсечката от Ямбол до Карнобат (лот 4) ще се оскъпи заради проблем с отводняването.

Довършването на магистрала "Марица" и части от "Струма" започна през тази година. В средата на 2012 г. окончателно завършена трябва да бъде и Южната дъга на София. Очаква се през следващата година да бъдат пуснати и няколко нови станции на столичното метро.

В началото на месец декември стана ясно, че частната чешка компания Energo-Pro купува електроразпределителното дружество "Е.ОН България". Сделката е на стойност 133 млн. евро и беше посрещната с изненада от синдикатите, които обявиха, че "са разбрали от медиите за решението на немската компания Е.ОН". На 21 декември започна търговията с държавните дялове в EVN България на борсата. След първия ден обявените приходи бяха в размер на 93 млн. лв. През следващата година пък ще бъдат изтъргувани и държавните дялове в останалите две ЕРП-та – ЧЕЗ и Е.ОН.

Преминавайки от икономиката към инцидентите и скандалите от изминаващата година, първи в списъка е побоят на шефа на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов. Той беше пребит на 21 ноември от двама мъже, докато се е прибирал в дома си в Козлодуй. Причините за нападението останаха неясни, а самият енергиен шеф обяви, че нападението е било на лична основа.

Следващ в списъка е скандалът с блокираните руски туристи в края на летния туристически сезон. Те станаха заложници на летищата във Варна и Бургас, след като авиокомпанията "България Еър"анулира всички полети, поръчани от туроператора "Алма тур Флай”. Причина за решението стана натрупан дълг в размер на 7 млн. лв.

В крайна сметка проблемът остави лош вкус и на българи, и на руснаци. Едните, защото може би загубиха традиционен клиент, а вторите, защото останаха с впечатление, че ако на мястото на руските туристи на летищата в Бургас и Варна бяха британци или немци, кризата би била решена за часове или за денонощие.

"Алма Тур" и "Алма Тур Флай"? Туристическата компания "Алма Тур Флай" подаде иск за обявяване в несъстоятелност. Самата "Алма Тур", която беше един от най-големите туроператори, обяви че прекратява временно дейноста си през месец септември. Причина за решението станаха финансови затруднения.

Много огън и взривове имаше през 2011 г.

Взривената редакция на вестник "Галерия". Снимка: Булфото

Първо, на 10 февруари беше взривена редакцията на вестник "Галерия". На този и следващия ден на посещение у нас пристигнаха четирима представители на Европейската комисия - комисарят за вътрешни работи Сесилия Малмстрьом, комисарят по здравеопазването Джон Дали, комисарят по финансово планиране и бюджет Януш Левандовски и комисарят по промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни, който е и заместник-председател на ЕК. Следващият взрив стана факт на 19 юли, когато пострадаха централата на РЗС и клуб на ДСБ в район Илинден. Инцидентът тогава стана ден преди Европейската комисия да оповести доклада си за напредъка на страната в областта на правосъдието и вътрешните работи. Накрая, но не и по важност, беше взривена и колата и на журналиста Сашо Диков. Случката тогава съвпадна с посещението у нас на председателя на ЕК Жозе Барозу, шефът на ЕП Йежи Бузек и представители на ЕНП.

Взривената централа на РЗС. Снимка: Булфото

Полицията не успя да разкрие кой стои зад трите взрива. Подобна съдба "сполетя" и човека или групите от хора, отговорен(ни) за новата "мода" из София и страната – паленето на автомобили. Полицията успя да задържи трима заподозрени, които впоследствие съдът освободи. В един момент дори се заговори за забрана със закон на пренасянето на бензин и запалителни вещества в туби и бутилки, но за момента идеята си остана само на хартия.

Не може да бъдат пропуснати и размириците в пловдивското село Катуница. Те бяха предизвикани от сочени за близки на скандално известния Кирил Рашков, които прегазиха 19-годишния Ангел. Ден по-късно почина и неговият приятел Павел. Той припадна по време на шествие, организирано срещу своеволията на ромската фамилия. Последва всенародно недоволство из цялата страна, арест за самообявилия се за цар на ромите Рашков, обвинения срещу журналиста от bTV Миролюба Бенатова, освобождаване на задържаното с десетилетия напрежение срещу ромските своеволия и кратко обединение между премиер и отиващ си президент.

 Сцена от сблъсъците в пловдивското село Катуница. Снимка: Булфото

Преди да стигнем до "смяната на караула" в президентството и местната власт, да си припомни и още няколко тъжни инцидента. На 15 юни тежка катастрофа на магистрала "Тракия" отне живота на 9 души. В резултат се заговори за ограничаване на възрастта на автобусите, които се движат на големи разстояния. Идеята не "видя бял свят", а беше засилен контролът при извърването на годишните технически прегледи. "Черен" Великден пък посрещнаха в Симеоновград, след като пиян и неопитен шофьор уби шестима младежи двайсет минути преди настъпването на светли8я празник. По чудо други двама се спасиха на косъм от смъртта.

"За капак" в края на годината беше пребит изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" Румен Порожанов. Той бил нападнат, докато се прибирал към дома си. Извършителите за момента не са ясни.

Въпреки тази черна хроника, като цяло жертвите на войната по пътя намаляват – от 1060 през 2009 г. на 775 души през 2010 година. От началото на 2011 г. по пътищата на страната са загинали 603 души. Това отчетоха от фондация "Годишни награди за пътна безопаност" на 1 декември, когато за първи път бяха отличени положителни инициативи в областта на безопасността на движението, повишаването на културата на пътя и предотвратяването на пътно-транспортни произшествия (ПТП).

От началото на 2012 година България ще има четвъртия си президент след демократичните промени.

Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Снимка: Econ.bg

Неговото име е Росен Плевенлиев и той ще замени на поста изкаралия два мандата Георги Първанов. За вицепрезидент от ГЕРБ номинираха Маргарита Попова. След като двойката спечели първите в историята на България избори "2 в 1" се наложиха нови промени в кабинета – Лиляна Павлова стана министър на регионалното развитие и благоустройството, а изпълнителният директор на неправителствената организация "Прозрачност без граници" Диана Ковачева седна на стола в правосъдното министерство. Тези рокади, заедно с напускането на министър Александър Цветков, затвърдиха неписаното правило кабинетът "Борисов" да не започва и завършва годината в един и същи състав. Не липсваха и множество смени на заместник-министри, шефове на агенции и държавни компании.

В резултат на проведените в един и същ ден избори за президент и местна власт, някои от добилите популярност по различни причини кметове се сбогуваха с поста си. Славчо Атанасов загуби битката срещу доскорошния областен управител на Пловдив и кандидат на ГЕРБ Иван Тотев. В Смолян доскорошният градоначалник Дора Янкова загуби поста си в полза на издигнатия от управляващата партия Николай Мелемов. ГЕРБ обаче загуби Сливен, където издигнатият от БСП генерал от запаса Кольо Милев спечели срещу Йордан Лечков. В Перник "червените" също успяха да запазят позициите си, след като Росица Янакиева победи на белотаж.

Няколко тенденции трябва да бъдат отбелязани по повод изборите, обявени от опозицията за изключително манипулирани – електоратът на СДС и ДСБ продължава да намалява, след като издигнатият от Съюза на десните сили Румен Христов остана дори след кандидата на ПП "Национален фронт за спасение на България" Стефан Солаков. Успелият да стигне до балотаж на предишния президентски вот Волен Сидеров също се провали, след като получи подкрепата на около 3.64% от всички гласували. Като успешна могат да отчетат кампанията си независимите кандидати Меглена Кунева и Светослав Витков. Бившият еврокомисар остана на трето място по време на първия тур на изборите, а певецът успя да спечели за каузата си 54125 души, без да е правил голяма кампания, придружена от много концерти и публични изяви.

Иначе и през тази година беше затвърдено усещането, че диалогът се води между премиера Бойко Борисов и всички останали партии, а не между правителството и БСП, ДПС, "Атака", "Сините" и РЗС (различно според резултатите и напредването на предизборните кампании). Кабинетът оцеля, след като в началото на годината Борисов поиска вот на доверие, който беше гласуван на 20 януари. Впоследствие опозицията не успя и в двата си вота на недоверие – през юни и юли. След тези победи премиерът на България успя да се спаси от съдбата на колегите си в Гърция – Папандреу, Италия – Берлускони, и Испания – Аснар, които бяха принудени да отстъпят постовете си в резултат на все по-голямата криза на Стария континент.

Правителството не успя да постигне един от основните си приоритети през 2011 г. - влизането в Шенген. Страната ни покри необходимите изисквания, но държави като Германия, Франция, Финландия и Холандия пожелаха първо да видят резултатите от междинния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, който трябва да бъде публикуван през пролетта на 2012 г. В крайна сметка след активна дипломация единствено позицията на Хага остана непромена. За да влязат България и Румъния в Шенген обаче, е необходимо съгласието на всички страни-членки на ЕК, така че преговорите ще продължат и догодина.

Населението у нас намалява и към 1 февруари то е 7.364 млн. души. В сравненение с преброяването отпреди 10 години броят на хората у нас е намалял с над 550 хиляди души. За първи път тази година българските граждани имаха възможност да се преброят по електронен път.

Великият Велко Кънев. Снимка: Булфото

През изминалата година се разделихме и няколко обичани творци и артисти. Сред тях бяха известният журналист и дарител Дими Паница, актьорът Велко Кънев, народната певица Надка Караджова, европейският шампион на 800 метра гладко бягане от първенството в Ротердам през 1973 г. Стефка Йорданова, медийният критик Васа Ганчева, бившият шеф на БОК, член на МОК и шеф на БФС Иван Славков – Батето. Предпоследният ден на годината ни отне две изключително ценни личности от света на изкуството. Напусна ни и режисьорът Иван Андонов. Той е създател на едни от най-обичаните български филми - "Дами канят", "Опасен чар" и "Вчера". Отиде си и легендарната балерина, хореограф и педагог Фео Мустакова-Генадиева.

Редактор: Лили Бончева