Като всяка политическа кампания, реториката „про“, и „контра“ Европейския съюз за утрешния британски референдум подчертава крайните виждания и изисква от избирателите избор или-или между алтернативите. Очевидно е, че те, давайки своя глас, не могат да сглобят парченцата от едната или от другата алтернатива според собствените си предпочитания и виждания. Последните най-често не са дори техни, а са, нормално, отъждествявания с картини - в единия случай неизбежно карикатурни, а в другия също толкова неизбежно идилични, нарисувани от политиците и водачите на общественото мнение.

В стопанските работи и живота изборите „или-или“ са почти невъзможни извън сферата на морала и съдебното дирене и съдене за вина и щети. В икономиката е винаги на границата на предпочитането на малки предимства от едно, за сметка на нещо малко (никога не „всичко“) от нещо друго. Тук ще се опитам да покажа реалната картина след референдума, допускайки че изходът е превес на мнението за напускане на Съюза.

Резултатите досега

Кампанията досега разкри и, според мен, доказа седем основни характеристики на статуквото в ЕС.

1. От гледище на свободния пазар и дори демократичните принципи Съюзът е крайно несъвършена, но е единствената налична алтернатива на съществуване на континента след катастрофалните за човечеството режими на ХХ век. Дори добре познати критици на ЕС и евро-скептици биха се съгласили с тази оценка.

2. Глобалното присъствие и стопански ползи от неговото съществуване, за Обединеното кралство, но и за всички страни членки, се разгръща в рамките и благодарение на тази несъвършена уредба.

3. Ако тя не се промени към повече свободен пазар, повече стопанска свобода, конкуренция и обвързаност с водещите икономики на Северна Америка и Далечния Изток, по-ниски данъци, по-малка социална държава, драстично намалени правителствени разходи и образцова фискална и парична дисциплина, Съюзът ще западне икономически и ще се саморазруши. Още през далечната 2006 г. Алберто Алесина и Франческо Джиаваци публикуваха книга-предупреждение „Бъдещето на Европа: реформа или упадък“.

4. Десет години след предупреждението на икономистите ЕС остава свръх-протекционистична, прекомерно регулирана икономика с огромна социална държава. Благодарение на нея тукашните 7.14% от световното население плаща 50% от социалните разходи и помощи на глобалната икономика. Упадъкът е очевиден от стопанско гледище: нисък икономически растеж, слаба конкурентост и неконтролируеми правителствени дългове. Но е и политически упадък: незначително политическо въздействие върху световните предизвикателства и податливост на влияния от агресивна съвременна Русия с десет пъти по-малка икономика. Последното дразни. А вакуумът се запълва от националистически, откровено нацистки и още по-протекционистични идеи.

5. Великобритания далеч не е нормална пазарна икономика, но е малко по-пазарна от тази на ЕС. Оттук частично произтича досадата на острова от свърхрегулирането и лобизма на Брюксел. Британските представители в Комисията и в работните групи по законодателството на Съюза внасят много, макар не достатъчно разум. Неясно дали и доколко другите разумни назначенци ще удържат сегашното качество на регулирането, дали няма да се ускорят процесите на фискална централизация и дали няма да успеят опитите за премахване на данъчната конкуренция. На тези поприща новите страни членки разчитаха на и минаваха гратис за поддържането на разума в ЕС, а разходите се покриваха най-често от Великобритания, Холандия, донякъде Дания и Германия (през последните пет-шест години).

6. Без британски депутати, независимо от политическата им принадлежност, Европейският парламент ще заприлича на българския – съревнование на популистки идеи без отчитане на разходите и последствията.

7. Съюзът е вече толкова силно политически интегриран, че едно малко мнозинство на утрешния референдум във Великобритания може да ускори упадъка на целия континент.

(За по-пълна картина на предисторията, освен цитираната работа на Андерс Асланд, читателят може да види и приложената към този текст „Сравнителна политическа икономия на страните членки на ЕС.).

Последиците за ЕС

Европа се нуждае от повече „Великобритании“ и по-малко „Франции“. Струва ми се, че последиците за Съюза ще са по-съдбовни от тези за Обединеното Кралство, ако страната им следва да го напусне.

Както Димитър Бечев вече обясни на българската публика, нищо от единия към другия ден няма да се случи. Съюзът има механизъм за поддържане на търговската и стопанската цялост на единния пазар – това е асоциираното членство или споразумението за асоцииране. То се сключва по силата на чл. 217 от Лисабонския договор. В момента са в сила около 25 такива споразумения със страни като почнем от Исландия и Норвегия, минем т. нар. Западни Балкани и Турция, Молдова, Украйна и Грузия, и стигнем до Израел, Йордания, Тунис, Сирия и Мароко. Още седем споразумения са в процес на договаряне. Дълбочината на стопанска интегрираност в различните споразумения е различна. За Великобритания би подхождало споразумение като тези със страните от ЕФТА или Западните Балкани.

Проблемите биха възникнали другаде, не в липсата на механизъм за запазване на асоциираността на Обединеното кралство. Ето един кратък списък на тези проблеми.

• Ако запазването на кралството в икономиката на Съюза е логично, очевидно изгодно и мине с лекота, това може да се окаже стимул за други страни членки да измислят свой Exit.
• Споменатите по-горе националистически, нацистки и протекционистки настроения и политически партии не биха пропуснали случая да мобилизират общественото мнение в тяхна подкрепа и да изискват референдуми подобни на Brexit.
• В такава ситуация е много вероятно Съюзът да се опита да накаже Великобритания, да протака, да важничи и да търси други процедури и заместители. Ако това не го направи Съюзът като такъв, почти е сигурно, че някоя страна членка ще го направи.
• Заместител на Великобритания не може да бъде намерен. Това е петата икономика в света, нейният БВП е 1/6 от БВП на ЕС и през миналата и тази година икономическият растеж в Кралството е около два пъти по-висок от този в Еврозоната. Съюзът допълнително ще загуби конкурентност.
• Освен националистичните настроения на политическо равнище ще се засили желанието за корумпиране на населението на останалите страни членки. Това ще доведе до разпускане на монетарната и фискална дисциплина, отхвърляне, отлагане и сигурно влошаване на замисъла на Трансатлантическото и другите в момента обсъждани десетина споразумения за свободна търговия. За радост на зелените, нацистите и крипто-комунистите.
• В средносрочен план в Европа може да възникне вакуум от институции, които помагат на единния пазар да функционира или възстановят странни, но все така опасни копия на протекционизма и националните вражди, разрушили просперитета и свободната търговия от края на XIX век.

Разбира се, не всичко е в толкова черни краски. Има шанс, струва ми се много невероятен, да бъде избран пътят на радикалната либерализация на Съюза и превръщането му в нещо като ЕФТА. Губещите от този подход са именно онези, които трябва да го предприемат.

Последиците за Великобритания и другите

За Обединеното кралство напускането на ЕС няма да е лесен процес, но шансовете му за справяне с нововъзникналото положение никак не са малко. Всъщност отрицателните последици са преодолими и справянето с тях може да се случи относително бързо. И дългосрочен план рисковете са по-незначителни, отколкото за ЕС.

Предвижданията на стопанските последици за Великобритания в случай на излизане от Съюза са нетривиално отрицателни за следващите три-четири години – от -1.5% до -9.5% от БВП за 2016 г. (При потенциал за растеж от 2.5% в средносрочен план според последните изчисления на МВФ.) Вероятността на негативните сценарии засега не е оценена от никого. Възможно е оценките да се окажат силно преувеличени.

Фундаменталните фактори, които могат да смекчат рисковете са следните:

Великобритания ще може да запази разумна парична политика и да съкрати правителствените разходи, да допусне облекчаване на данъчните условия в своите офшорни зони и след време да се превърне в това отношение нещо като втора „Швейцария“. Не е ясно как политически може да се постигне такъв ефект: все пак това е исторически втората (след Германия) социална държава в света. Тя е въведена с т.нар. „Народен бюджет“, съставен по идея на Лойд Джордж и Уинстън Чърчил (тогава либерали) през 1909 г. с надежда да победят на следващите избори. Тогава този бюджет е отхвърлен от Камарата на Лордовете и страната попада в почти едногодишна политическа криза. Коалиция на либерали, фабианци и лейбъристи след вторите за 1910 г. избори въвежда Народния бюджет като бюджет на 1911 г.

Тази 105-годишна традиция не може да бъде премахната с магическа пръчка. Миналата седмица в Камарата на общините лейбъристите обещаха, че ще се противопоставят решително на бъдещи съкращения на бюджетния дефицит (-4.4% от БВП за т.г., вече съществено обуздан след рекорда от почти 11% от БВП през 2009 г.). Но при вот „не на ЕС“, сегашният премиер вероятно ще трябва да свика нови общи избори и да ги спечели. Но в този случай е вероятен и Шотландски референдум за отделяне на страната от Обединеното кралство и връщане в ЕС. Нищо чудно съдбата на торите на Камерън да е подобна на тази на либералите от 1911 г. – дълъг период на възход на лейбъристите, които в момента са по-леви от всички социалистически партии в нова Европа и България. Възможно е, разбира се, избирателите да оставят Камерън да оправя забърканата от него самия каша.

Търговските и финансово-инвестиционните договори няма как да бъдат прекратени от единия за другия ден. Те имат приоритет пред промените в законодателството, а то – когато договорът за членство се промени, не може да има обратна сила.

Следващият фактор е съотношението на търговия и икономика в БВП на Великобритания. То е около 60% от БВП за последните пет години. По последни данни на ЕВРОСТАТ (2014 г.) Великобритания е една от четирите (заедно с Франция, Италия и Испания) най-малко търгуващи страни в ЕС. Положението на всички бивши комунистически страни, Холандия, Белгия, Малта и Люксембург е много по-различно: тяхната търговия е между 100 и 300% от БВП (за България и Унгария например съотношението е съответно 130 и 160%). Всъщност, това мнозинство членки на ЕС има интерес от запазване на търговията и единния пазар с петата икономика в света.

Ако не намери решение това да се случи, загубите за страните членки ще са по-съществени отколкото за Обединеното кралство. Решението е просто и се нарича „автономни (понякога – „изключителни“) тарифни мерки“, практически 100-процентно освобождаване на търговията. Такива мерки се прилагат от ЕС към Западните балкани от 2001 г. насам и са препотвърждавани от всички страни членки три пъти. Те действат и спрямо половин дузина други страни. Изглежда крайно преувеличено предупреждението на МВФ и ОИСР, че Великобритания ще трябва да предоговори 127 търговски споразумения.

„Автономни тарифни мерки“ са технически термин, не е разбираем за широката публика и могат да бъдат приложени докато политиците „наказват“ гласоподавателите на Обединеното кралство, ако те случайно изберат излизането от ЕС. Освен това само 8% от правилата за търговия в ЕС са чисто „европейско производство“. Това изчислиха пред няколко седмици колеги от Института Адам Смит в Лондон в доклад, озаглавен по примера на известната песен на Stealers Wheel от 1972 г. „Stuck In The Middle With You“. Същото важи за техническите стандарти и други стандарти, както и за нетарифните мерки: те се въвеждат по инициатива на СТО, организациите на ООН (например ФАО), МОТ, ОИСР и пр. Всъщност ЕС ще трябва да измисли нови правила, за да попречи на Великобритания да придобие статут на член на ЕФТА спрямо Съюза. На това отгоре тя вече спазва всички стандарти на ЕС.

Светът и ЕС са не само политически, но много по-силно икономически интегрирани. Икономиката е международна и глобална, само политиката е национална, затворена в рамките на дадени юрисдикции. Британските автомобили са продукт на свързани вериги от различни производства в над 30 страни (включително електроника от Ботевград). Това положение на нещата не е избор на политиците, то е заварено и се разгръща именно в такава посока. Не мисля, че някой може да го промени. Дори и ЕС да опита, винаги ще се намери начин някой или отвътре, или от офшорна зона да преодолее създадените препятствия.

Силата на Великобритания, освен 800-годишната традиция в управлението на закона и мисленето в стил Адам Смит и Давид Рикардо, идва и от мястото на Лондон в търговията с капитал. Британският банков сектор е вторият по големина в света като дял от икономиката на дадена страна и роля в глобалните финанси. Подозренията, че неевропейските банки в Лондон ще загубят „европейски паспорт“, може да накарат някои представителства на банки да се изнесат в Люксембург, Франкфурт, Париж, Цюрих, Лихтенщайн или някъде другаде. Не е сигурно, че това ще се случи. Търговията с кредити и други финансови инструменти и така вече е виртуална. По-същественото е, че много инвеститори в Европа, особено нова Европа събират средства за проектите си и управляват инвестициите си от Лондон. Възможно е да има забавяне на инвестициите в тези страни поради Brexit.

Изглежда сигурно, че при такъв изход от референдума британската валута ще поевтинее, а лихвеният процент ще нарасне. Това е неприятно за поданиците на кралица Елизабет Втора, но съвсем не е задължително да има дългосрочни негативни ефекти върху стопанството. По-скоро ще възникнат политически и фискални проблеми за правителството на Великобритания.

Най-важният въпрос

Все пак остава най-важният въпрос: ще продължи ли ЕС да функционира по познатия ни начин, независимо дали британците ще гласуват „за“ или „против“ ЕС. Както при всяко заварено положение, така и за ЕС важи общото правило: когато се отива по-нататък и става по-зле или когато се отива нататък и става по-добре.

Автор: Красен Станчев, ИПИ