"Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила".
"1984", Джордж Оруел
-------
От автора на анализа:
Когато сирените отдолу, под балкона, завиха пронизително, първата му реакция бе да ънплъгне USB кабела, да откъсне външния си харддиск от лаптопа и с чевръсти действия да го скрие под дюшека на леглото. Не, че щеше да му помогне, ако те бяха решили да претърсят цялата покъщнина. Компютърът му, естествено, бе чист. Нито една свалена книга, нито един споделен mp3 файл, нищо нередно според правилата им. Всичко бе в харда, само и единствено там. Но докато сирените пищяха отдолу, той осъзна, че е твърде възможно след всички тези месеци да идват за него.
На вратата се почука.
„Полиция“, изкрещя дрезгав глас и забумтя по вратата.
„Секунда“, отговори той, но внимаваше да не се забави прекалено, защото можеше да се окаже фатално. Отвори дъбовата врата и пред него се изправиха трима синьо-черни – органите на реда, свързани с интернет сигурността и киберпрестъпленията. Бе виждал как същите влачиха една негова
съседка цяло стълбище надолу преди няколко седмици – не бе преценила нещата и я бяха засекли.
„Добър ден“, приветства ги той, но лицата им не помръднаха ни най-малко.
„Имате официално предупреждение“, каза плешивият мъж с дрезгав глас, стоящ най-отпред, и му връчи две писма. Едното бе с логото на Facebook,
другото – с това на Microsoft. Налична бе и датата – 25 април 2014 година.
Двата плика имаха черна лента, сигнализираща за това, че са официални предупреждения, а не прости смъмряния. „Предлагам ви да внимавате“, студено каза къдрокос младеж до плешивия полицай, като наклони шапката си. „Иначе може и да го загазите доста сериозно“.
След което го оставиха сам в сумрака на стаята му, сам с черната лента, която прорязваше съзнанието му и поради която ситни капчици пот избиваха по мургавата кожа.
--------
Докато „свободата е робство“ по силата на думите на Оруел, то какво можем да кажем за интернет свободата? И докато преди време този въпрос бе риторичен и на заден план, с проникването на виртуалното пространство във всяка сфера на нашия живот осъзнаваме нещо, което би звучало направо еретично преди десетилетие и нещо. Да, точно така - интернет все повече се утвърждава като нашата последна надежда за обективност, неутралност и... свобода.
Обръщането на сентенцията в „робството е свобода“ обаче сякаш приляга на интересите на правителства, ръководени зад кулисите от могъщите пипала на гигантските мултинационални корпорации. Точно затова, паралелно с усиленото значение на интернет в нашия живот, наблюдаваме и една отдадена, направо маниакална фикс-идея за законодателства, които да регулират интернет. Всичко това под надслов, вариращ от защитата на авторското право до сигурността в интернет.
От началото на годината например потребителите (подпомагани понякога от някой и друг гигант като Wikipedia, Google, Mozilla Firefox, Reddit) се бориха срещу SOPA, PIPA и ACTA, поред на номерата. Следващият колос, чийто ред е дошъл, се нарича CISPA. Нужно е да се уточни, че CISPA не е новата SOPA/PIPA и няма функции за опазването на интелектуалната собственост, но отново цели регулацията на интернет средата и събирането на потребителска информация, която би трябвало да бъде поне относително поверителна.
Комичен колаж в духа на интернет културата. Снимка: Memebase.com
Що е то CISPA?
Зад абревиатурата CISPA стои Cyber Intelligence Sharing and Protection Act, което както винаги звучи утопично гражданскиугодно. Най-общо казано, CISPA е проектозакон, който е официално познат като H.R. 3523 и е представен на 30 ноември 2011 година. Той представлява допълнение към Закона за националната сигурност (ЗНС) на САЩ от 1947 година, който към момента не включва клаузи, отнасящи се до кибер престъпленията. Като формулировка и представяне, CISPA среща обичайните критики от потребители и организации (включително и от кандидата за американски президент Рон Пол; текущият държавен глава Барак Обама пък обяви, че ще му наложи вето). А именно: мъглявост на дефинициите (голото определение за „cyber threat information”), възможно посегателство над интернет неутралността и свободата, прекалена намеса на „трети страни“ (събирането на информация ще става освен по чисто административен път, и по линията на частни фирми и доставчици) в живота и данните на потребителите.
Интересното е, че макар че Wikipedia и множество други значими интернет играчи и компании действаха в опозиция на SOPA и PIPA, в момента битката изглежда съвсем другояче. За CISPA са се обявили Intel, Microsoft, Facebook, IBM, Oracle, Symantec. От Силициевата долина само Mozilla Firefox даде сериозен отпор и определи законодателството като чисто и просто опасно. Мълчалив остана и колосът Google, който реши да не заема позиция в която и да е крайност, внедрил корени в сферата на неутралността.
С две думи, в най-общия случай при CISPA говорим за битката на потребителите против (подкрепени от някои дежурни НПО-та като Electronic Frontier Foundation, Репортери без граници, Center for Democracy and Technology и други) срещу интересите на компаниите за такъв метод на процедиране.
И преди някой да каже "Е, какво от това, все пак това е регионално законодателство само за САЩ", нека си припомним и SOPA и PIPA какви бяха като обхват. Истината е, че Щатите са изключително влиятелен фактор в световните политически и икономически отношения (а оттук, логично, и във виртуалното пространство), и скокът от нещо регионално към нещо глобално хич не е труден.
Гмуркане надълбоко в гърлото на синдрома – какво точно не е наред?
"Използваните от закона твърде обтекаеми дефиниции не дават ясна представа относно това какви (и най-вече чии) данни могат да се достъпват и събират, а ако към това прибавим и липсата на контрол при осъществяването на въпросния достъп, то налице е една наистина притеснителна комбинация", посочи пред Econ.bg юристът Емил Георгиев.
Георгиев се занимава от 2001 година с различни правни аспекти на дигиталната сфера, наблягайки както на все по-натежаващия проблем с интелектуалната собственост, така и на софтуера с отворен код, споделянето на потребителско съдържание и не на последно място – защитата на личните данни и регулацията на потребителската кореспонденция. CISPA удря директно по третата от тези тематики, като не на шега заплашва основни демократични устои и потребителски свободи.
"Основният проблем, който законодателства от типа на CISPA създават, е обезсилването на checks and balances*, върху които е изграден конституционният ред на демократичните общества и държави. Оттук крачката до авторитаризма е повече от незначителна", обрисува юристът един евентуален мрачен сценарий.
Тематичен колаж от анонимен източник.
Станислав Додов е един от организаторите на протестите срещу ACTA у нас, а също и редовен участник в НПО дейности. Додов също изразява притеснение относно „обтекаемите“ дефиниции и набляга на тревожността на едно неясно определение като „cyber threat information”. Освен всичко друго обаче, той обръща фокуса и към по-горното обсъждане на хегемонните позиции на САЩ, които лесно могат да превърнат законодателството в глобален механизъм.
Технологичните, медийни, развлекателни и най-вече интернет гиганти, подкрепящи закона, са установени в САЩ, но по силата на CISPA те биха могли да хвърлят обвинения по цял свят, обяснимо защо... Това лесно може да се превърне в същинско средство за контрол и манипулация на широки кръгове от хора в глобален мащаб, а какво по-страшно от това, уточнява той пред Econ.bg.
Лобита, корпорации, потребители
Интернет има своята Света Троица открай време, просто в последно време тенденциите се засилват толкова много, че контурите на схемата са направо ослепяващо ясни. Както е било дискутирано толкова много пъти, виртуалното пространство все още предлага относителна свобода на дейността и споделянето, както и поверителност при малко по-внимателно сърфиране из него. Ако трябва да боравим с известно количество патос, преспокойно можем да оприличим интернет на един потребителски Ноев ковчег, клатушкащ се несигурно из морето на лобистки, правителствени и корпоративни мании за регулация.
"Мисля, че CISPA ни дава перфектния пример за ролята на споменатите „трети страни“, тъй като в предвиденото в нея събиране и споделяне на информация е заложено участието не само на правителствения сектор, но и на корпорациите", адресира темата Георгиев. "Засега то е само доброволно, но няма никакви гаранции доколко и докога ще остане такова".
Той изразява искрено учудване от сериозната подкрепа на CISPA от страна на множеството интернет компании, което според него е противопоказно и неразбираемо: "Повечето от тях дължат икономическия си успех именно на връзката си с крайните потребители и наистина не е разбираемо, че те сега са готови да предадат интересите на своите клиенти".
Додов се гмурва в един по-широк спектър на нещата и очертава наблюдаваните от него глобални тенденции и от двете страни на барикадата – потребителите и индустрията:
"От една страна, медийното и развлекателното лобита демонстрират чудовищен контрол над държавните органи в много страни по света – както в САЩ, така и в България, както в Европа, така и в Азиатско-тихоокеански регион. В резултат пред очите ни се появяват все по-безумни и отчаяни опити за регулация на интернет, облечени като закони и споразумения срещу (привидно и лицемерно) праведни каузи.
От друга страна обаче, хората по цял свят реагират на тези тенденции все по-осезаемо и гражданската активност в борбата за справедливост и свободен достъп до културни и информационни блага нараства все повече. Допълнително, виждаме невероятно (буквално) смели законодателни актове в полза на потребителите в Холандия, например, а в същото време Пиратското движение в политически и социален смисъл се разраства лавинообразно".
Универсалният символ на Пиратската партия, обявила се за спазването на свободата на споделяне, информация и комуникация в интернет. Снимка: Wikimedia.org
Плаването на Ной – какво ще стане в бъдеще и как трябва да се процедира
Нека не се заблуждаваме - CISPA е
просто поредната глава от един том с големина на произведение от руската класика. Независимо дали говорим за неприкосновеността на личната кореспонденция и липсата на посегателство
там, или за канските писъци на заинтересованата от спазването на интелектуалната собственост индустрия, интернет потребителят ще има да се сблъсква с множество законодателства и занапред. Те може
да са както от типа на тези, целящи гарантирането на „сигурността“ и бърникащи из комуникацията и данните на потребителите, така и от другите – желаещи да урегулират и
наложат спазването на авторското право.
Всъщност, като се замислим, е твърде възможно и да бъдат един хибриден вид, смесващ двете в едно и поставящ ултимативно предизвикателство както пред потребителите, така и пред
различните активисти, хактивисти, както и неправителствени организации, борещи се за запазването на неутралното и свободно статукво на виртуалното пространство.
Истината е, че просто индустрията не желае да осъзнае, че интернет е уникална сама по себе си, и респективно – в правилата си, среда, която налага ново осмисляне на авторското право, конфиденциалността и всички други сложни процеси, които произлизат от естеството ѝ.
Според мен, виртуалното пространство няма нужда от повече регулация, включително и най-вече защото то вече далеч не е просто „виртуално“, дискутира Додов един от тези аспекти. Интернет се появи такъв, какъвто го познаваме и даде на всички ни това, което знаем, че ни даде, именно защото бе изцяло в ръцете на свободните и иновативни разработки и нерестриктирания обмен.
Емил Георгиев, като юрист, занимаващ се с интелектуалната собственост в цифрова среда, предлага един възможен изход, който да бъде ползотворен и за двете страни на конфликта – потребители и индустрия. Той е твърд привърженик на идеята за преосмисляне на правната закрила на обектите на авторско право в дигитална среда, като мнението му е провокирано от специфичната точка на общественото технологично развитие.
Логичната законова промяна според мен би се изразявала във въвеждането на генералното потребителско право на свободно споделяне на съдържание. В допълнение към него обаче ще е необходим и платежен механизъм, който да гарантира справедливото овъзмездяванае на творците за пропуснатите от тях възможности да реализират приходи, обяснява той и дава за пример актуалното обсъждане на т.нар. „плосък данък за култура“ (Kulturflatrate) в германоезичните държави. Едно практическо изражение на такава мярка би било сходно на разпределението на сега събираните отчисления върху информационни носители.
Гълъбът, който Ной пуска, се връща с маслинова клонка в човката, а човешката история изгражда от тази клонка един от най-емблематичните символи – този на мира. Въпросът, след толкова опити, и още толкова следващи, е напълно ясен според мен.
Дали в крайна сметка ще видим маслинови клонки в ръцете, вместо война в интернет?
