Специално за Econ.bg
Искрен Игнатов е роден на 27 септември 1990 г. в Ботевград. Завършва средното си образование в ГПЧЕ "Ал. Константинов", гр. Правец. Понастоящем следва "Архитектура" в Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
Той е част от екипа на организаторите на протеста срещу ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането), който ще се проведе на 11 февруари в София. Очаква се недоволството си публично да изразят и хора от Варна, Бургас, Пловдив, Кърджали и други български градове.
В края на месец януари стана ясно, че българският посланик в Япония е подписал ACTA. Това действие беше посрещнато с широка вълна на недоволство у нас . Голяма част от него беше насочена срещу министър Трайчо Трайков, който внесъл документа по време на едно от заседанията на
правителството миналата година. От своя страна началникът на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев обяви своята подкрепа за споразумението и обясни, че то няма да доведе до цензура в
интернет. Междувременно голяма част от лидерите на опозиционните партии се обявиха за това документът да не бъде ратифициран от НС и премиерът Бойко Борисов да оттегли подкрепата си. Повече за
различните мнения по казуса може да прочетете тук. Докато течаха споровете
в публичното пространство, в киберпространството се появиха няколко групи, които са насочени срещу споразумението. В крайна сметка позицията на управляващата партия се смекчи и през миналата
седмица стана ясно, че следенето в интернет може и да не се случи.
Г-н Игнатов, какво представлява ACTA?
Искрен Игнатов:
Според самия документ целта е да се създаде "всеобхватна международна рамка", имаща задачата да увеличи ефективността на борбата с нарушенията на интелектуалната собственост. В това няма лошо, но нищо не е такова, за каквото ни се представя. Ако се проследи цялото съдържание на документа (достъпен в интернет както в оригинален вариант на английски, така и на български език), на повърхността излизат няколко подозрително звучащи момента, които правят възможна масовата цензура в киберпространството, както и монополизирането на пазара.
Какво трябва да знае обикновеният човек за документа?
Искрен Игнатов:
Имайки предвид, че споразумението е подготвяно тайно от няколко години, обикновеният човек едва ли е трябвало изобщо да знае за това. Ще спомена няколко неща по въпроса:
АCTA се изготвя тайно от 2008 г. насам. Информация за споразумението се появи едва наскоро, а в България се разчу след като посланикът ни в Япония Любомир Тодоров вече беше сложил подписа си под него.
ACTA подвежда под отговорност интернет доставчиците по отношение съдържанието на информацията, обменяна между техни потребители. Това означава, че те са подсъдими, ако клиенти, ползващи услугите им, обменят файлове с неуредени авторски права. На провайдерите ще им се наложи да закупят специфична и скъпа техника, за да имат възможност да следят и ограничават потребителите си, а това ще повиши цената на съответната услуга.
Процесът на сканиране входящата и изходящата информация от даден компютър нарушава правилото за конфиденциалност на кореспонденцията.
Големи сайтове като YouTube може да прекратят съществуването си, в което може да се изрази и част от цензурата. В подобни сайтове се качват и лични клипчета на потребителите, а това няма как да стане, ако порталът е затворен.
Също така корпорации ще могат да цензурират потребители, които ги критикуват. Например, ако някой блогър напише неудобна за тях статия, те ще имат възможност да го осъдят, просто защото им е използвал името.
Проблем съществува и с генеричните лекарства (Генеричните лекарства са същите като оригиналните лекарства. Оригиналният продукт е първата версия на едно лекарствено вещество, а генеричното лекарство е същият продукт, който се въвежда на пазара след изтичането на патентния период. Основната им отличителна черта е тази, че генеричните лекарства струват само малка част от стойността на оригиналния продукт - бел.ред.) и семената. Възможно е ограничение на разпространението им, както и повишаване на цените.
Кои аспекти на АCТА Ви притесняват най-много?
Искрен Игнатов:
Всички изброени по-горе. Все пак трябва да се отбележи, че при изготвянето на споразумението не са участвали демократично избрани от нас представители, а се очаква да го подпишем (както и стана) и ратифицираме впоследствие.
Най-тревожният момент остава личната информация. При положение, че интернет провайдерите ще бъдат длъжни да я събират, се създават много условия за злоупотреби с нея. Например може да става въпрос за недобронамерен служител на въпросната компания-доставчик, който е решил да се възползва по някакъв начин.
Що се отнася до музикалния бранш, там младите групи и изпълнители разчитат много на обмяната на файлове в интернет, за да наберат популярност и да си осигурят подпис с някой лейбъл (разпространител). АСТА заплашва да спре постепенно споделянето на файлове в интернет, което ще попречи на много от пробиващите изпълнители.
Интересен е и моментът с българския музикален пазар. Както казахме, ако АСТА бъде прието, ще спре обмяната на файлове в интернет пространството. Т.е. няма да бъдат разпространявани никакви файлове, включително и MP3-ки на български изпълнители, но и ще се затрудни разпространението на файлове с уредени авторски права. Освен проблема, който споменах по-горе за пробиващите групи, ще пострадат и по-известни наши изпълнители, защото много от най-активно слушащите музика хора – младежите, ще предпочитат да си купят диск на Лейди Гага например, отколкото на Мария Илиева. Ще се съгласите, че малко хора изобщо могат да си позволят и двата.
АСТА може да доведе и практически до затварянето на пазара "Илиянци” в София,. Там както знаете се продават доста "фалшифицирани” стоки. В това число влизат анцузи "Адидас", които очевидно не са на "Адидас", щом струват 10 лв. Тук е явно, че става въпрос за имитация на известна марка, но не виждам нищо лошо някой да носи имитация на известната спортна марка, щом не може да си позволи оригинал. Все пак става въпрос за очевдина имитация! "Адидас" биха били ощетени в случай, че някой продава фалшиви анцузи на стандартни за фирмата цени.
Освен за интернет съдържанието, за какво още ще важи подготвяният документ?
Искрен Игнатов:
Целта на АСТА са изобщо фалшифицираните стоки. Възможно е производството на генерични лекарства също да бъде засегнато от споразумението, тъй като се изисква разрешението на притежателя на патента. Липсата на такова прави направата фактически международно незаконна, дори ако в държавата, в която се извършва, е законно. Наличието пък на такова разрешение вероятно ще струва "известна" сума пари.
Всичко това ще доведе до изчезването на някои генерични лекарства или до оскъпяването им. Така ще затрудни достъпа им до развиващи се страни и е в противоречие с политиката на Световната здравна организация и Европейския съюз. Пример за генерични лекарства са аспиринът и парацетамолът. Подобно нещо може да се случи и със семената.
Според Вас защо правителствата се опитваха да държат дискусиите и въвеждането в тайна?
Искрен Игнатов:
Според мен причината е очевидна. Ако още от началото се знаеше цялостното съдържание на споразумението, то щеше да се посрещне с масово неодобрение - нещо, което всъщност се случва и в момента.
Настъпили ли са законодателни промени в страните, които са подписали документа, за да унифицират стандартите си според споразумението към момента?
Искрен Игнатов:
Не би трябвало. Споразумението нито е одобрено от Европейския парламент (или в крайна сметка от Народното събрание у нас), нито е влязло в сила. Евентуално след това биха се наложили промени в някои законодателства, за да могат да изпълняват страните задълженията си по споразумението.
Кои страни са участвали в разработването на документа и смятат да го подпишат?
Искрен Игнатов:
Трудно е да се каже кои точно страни са участвали в изготвянето на ACTA, предвид тайнствеността на изготвянето му. Въпреки това се знае едно – става въпрос за международен колектив. Иначе до момента подписалите го страни са Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мароко, Нова Зеландия, САЩ и Сингапур и 22 страни от ЕС. Очаква се Германия, Холандия, Кипър, Естония и Словакия да го подпишат скоро.
Какви са разликите между предлаганите промени в ACTA и двата законопроекта в САЩ, срещу които се надигнаха интернет потребителите - SOPA (Stop Online Piracy Act или Закон за спиране на онлайн пиратството) и PIPA (Protect IP Act или Закон за защита на IP адресите)?
Искрен Игнатов:
АСТА се явява "големият лош брат” на SOPA и PIPA, които ако бяха прокарани, щяха да имат ефект предимно в САЩ и частично за останалата част от света. АСТА обаче ще даде отражение в много по-глобален мащаб. Иначе като съдържание имат една и съща цел – да спрат пиратството чрез тотална цензура в интернет. Не трябва да се подминава фактът, че АСТА има и отношение към "фалшифицирането изобщо", т.е. по-широк обхват на действие.
Какви мерки смятате да предприемете за борба с ACTA?
Искрен Игнатов:
Идеята ни е да информираме гражданите, че съществува проблем с АCTA. За целта бе създадена Facebook група, в която са събрани различни документи, включително и текстът на споразумението на английски и български. Организираме и мирен протест, който ще се проведе на 11 февруари в следния маршрут: Пилоните на НДК, бул. "Витоша" - бул. "Тодор Александров" - пл. "Независимост" - бул. "Цар Освободител" - крайна точка пл. "Народно събрание". Обмисляме и някаква кратка хореография, но най-общо казано искаме да изразим мнението си на граждани по мирен начин.
Какво може да направи обикновеният гражданин, за да се включи в протеста?
Искрен Игнатов:
Най-елементарното нещо – да дойде и да застане до нас на протеста. Разбира се преди това трябва да се е поинтересувал и да има мнение. Човек трябва да е информиран. Искаме да покажем гражданската ни позиция, а тя е именно срещу всички аспекти на АСТА - евентуална цензура в интернет и проблема с генеричните лекарства, който доста често е подминаван в различните коментари по проблема, а не трябва. Той е не по-малко сериозен.
България е част от Европейския съюз. Дори страната ни да се откаже от документа, ако ЕС го подпише, това ще обвърже и нас, а последиците ще се отразят и тук...
Искрен Игнатов:
Ако ЕС го подпише, това ще обвърже и България като част от Общността. Съответно ще ни обвърже и с всички негативи (и евентуални позитиви, каквито конкретно за България не смятам, че има).
В този контекст смятате ли да предприемете протестни действия и пред европейските институции под една или друга форма?
Искрен Игнатов:
До момента сме пращали писма до българските евродепутати, някои от които са и отговорили на запитванията. Пример е Ивайло Калфин, който наскоро направи подробно изказване по темата. Нека да не се забравя, че и протестът неслучайно е насрочен за 11 февруари. Това е световната дата, обвързана с много протести в Европа.
Как хората могат да изразят мнението си в социалните мрежи? Има ли онлайн петиции?
Искрен Игнатов:
По много начини, доста блогъри вече го направиха. Като цяло социалните мрежи дават голяма свобода. Можеш да изразиш мнението си по много начини и един от тях са точно онлайн петициите. До момента има две по-големи – едната с малко над 330 000 подписа, а другата вече наближава 1,5 млн. подписа по данни от 2 февруари тази година
Очаквате ли да получите подкрепа от фирми-представители на българския бизнес?
Искрен Игнатов:
Заинтересовани са най-вече фирми в IT бизнеса, включително и доставчици на интернет. Не виждам защо да не ни подкрепят, все пак има възможност и те да пострадат от споразумението, тъй като то предоставя добри възможности на по-големи корпорации да защитят монополните си позиции и дори да ги разширят.
Подписът на извънредния посланик на България в Япония Любомир Тодоров означава ли всъщност окончателна юридическа обвързаност на страната ни към ACTA или е необходимо парафиране на документа?
Искрен Игнатов:
Не, трябва да се ратифицира. Уловката е, че ако Европейският съюз стане страна по споразумението, дори България да не приеме АСТА, ще бъдем обвързани с тези задължения чрез Общността.