През следващата година по-лесно ще може да се види, а впоследствие и да се контролира, къде се насочват държавните пари, как те се стопанисват и най-вече как се харчат. Причината е, че проектът за Бюджет 2014 е подготвен от екипа на Министерство на финансите по нова фискална методика, която е задължителна за всички държави членки на Европейския съюз.

Най-вероятно в много от разходните пера на държавния бюджет ще настъпят промени - първо при приемането му от Министерски съвет, а след това и между първо и второ четене на законопроекта в парламента. Особено като се има предвид желанието на управляващите за повече социални харчове, въпреки че за социално осигуряване и подпомагане са планирани най-много разходи. Те са в размер на 11,26 млрд. лева, които съставляват 13,8% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Каквито и апетити да има, новите правила трябва да се спазват

Те бяха въведени с новия Закон за публичните финанси (ЗПФ), който замени Закона за устройството на държавния  бюджет. Всъщност основната цел на приетия на 31 януари 2013 г. от предишното Народно събрание ЗПФ транспонира в нашето законодателство Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г., която определя много строги бюджетни рамки на държавите членки.

И те няма начин да бъдат нарушавани, след като публичните финанси на страните от ЕС ще се следят под лупа от Европейската комисия. Промени ще може да се правят само при две много популярни положения: едни разходи ще се увеличават за сметка на съкращаване на други или повече разходи ще се допускат при повече приходи.

Засега държавите извън еврозоната няма да съгласуват подробно бюджетите си с ръководената от Жозе Мануел Барозу Комисия, но ще трябва да спазват няколко нови ограничения като процентно съотношения спрямо брутния вътрешен продукт. При неспазване, нарушилата страна, според разпоредбите на Комисията, ще бъде санкционирана, като спиране на субсидиите по някоя или повече от оперативните програми.

Точно заради новата методика докладът към проектобюджета тази година е доста подробен и в него може да се открие много допълнителна информация за разходите както по функции, така и по подробни разбивки относно бюджетите на министерствата и всички други първостепенни разпоредители на бюджетни средства. Същото се отнася и за делегираните бюджети към общините.

Строгите ограничения за харчене на публични средства

Ето и най-важните изисквания на ЕС при изразходване на държавни средства:

- 2% от БВП е максимално допустимият годишен бюджетен дефицит по консолидираната фискална програма (КФН), изчислен на касова основа. В проектобюджета за 2014 г. се залага дефицит от 1.8% от БВП.

- 40% от БВП е максимално допустимата  сума, която държавата може да преразпределя. В Бюджет 2014 се  очаква да е 39.7% от БВП.

- 60% от БВП е максималният размер на публичния дълг. По този показател България е много добре спрямо повечето държави от общността, тъй като за догодина е заложено размерът на държавния дълг да достигне 22.1% от БВП. Като сума обаче е доста размерът на дълга е внушителен, въпреки че към края на 2014 г. не може да надвишава 18 млрд. лв., а максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет е 4,4 млрд. лв.

- 0.5% от БВП е максималната средносрочна бюджетна цел за структурния дефицит. Във всички страни членки на ЕС това понятие се тълкува по различен начин. Под структурен дефицит най-често се има предвид онази част от бюджетния дефицит, която остава незасегната от икономическите цикли, но която трудно може да се измери. Затова и в българския Бюджет 2014 е заложен структурен дефицит от 1,2% от БВП.

Каквито и технократски ограничения и правила да бъдат въвеждани, остава открит въпросът дали има дългосрочна цел от взетите пари на заем и каква ще бъде общата полза от тях за държавата. Безспорно пенсионерите и семействата в затруднено положение, както и здравеопазването се нуждаят от държавна помощ, но дали огромните социални помощи, с които е натоварен бюджетът за догодина няма да се окаже поредното наливане на вода в пясъка, ако не се извършат дълго отлаганите реформи в двата сектора.