От 1 януари 2014 г. Влиза в сила реформираната Обща селскостопанска политика (ОСП) за следващия програмен период (2014-2020 г.). Вчера (28 юни) тристранните преговори между Европейския парламент (ЕП), Европейската комисия (ЕК) и Съвета по ОСП приключиха.
Отделните пера на ОСП бяха предмет на разностранни обсъждания в продължение на месеци. Според становището на Комисията реформата ще доведе до по-справедливи и по-“зелени“ директни плащания, ще укрепи позициите на фермерите във веригата на производство на храни и като цяло – означава по-ефективна и по-прозрачна Обща селскостопанска политика.
"Тези решения са силен отговор на Европейския съюз (ЕС) на предизвикателствата на продоволствената сигурност, изменението на климата, растежа и заетостта в селските райони", заяви еврокомисарят по въпросите на селското стопанство и развитието на селските райони Дачиан Чолош.
От началото на следващата година ще бъдат приложими всички елементи на реформата, с изключение на новата структура на преките плащания. Тя ще влезе в сила от 2015 г., за да се даде време на държавите членки да информират земеделските производители за новата ОСП и да адаптират компютризираните системи за управление на ОСП.
Какво гласи дългоочакваната ОСП през погледа на ЕК
Преки плащания
Промените в Схемата за единно плащане на площ (ОСП) гарантират, че никоя държава няма да получи по-малко от 75% от средния размер за ЕС до 2019 г. Намаляват се разликите в нивата на подкрепа на стопанствата в рамките на една страна членка – в една и съща административна или агрономична зона помощта за хектар няма да може да бъде по-ниска от 60% от средния размер.
С цел по-голяма подкрепа на малките и средни предприятия в земеделския сектор държавите ще могат да разпределят по-големи помощи за „първите хектари“ на стопанството. Новите членки на ЕС ще могат да продължат механизма на директните плащания до 2020 г.
Друга мярка е въвеждането на списък на изключените дейности, който да гарантира, че само активните земеделски производители (по смисъла на ОСП) ще могат да се възползват от помощ за подпомагане на доходите.
Изпълнено е обещанието за предвидена подкрепа на така наречените „млади фермери“ (отново при дефинирано понятие „млад фермер“, който трябва да е на възраст под 40 години). През първите 5 години след започване на дейността им те ще бъдат стимулирани с допълнителна помощ от 25%. Тази мярка ще важи за всички страни членки. Помощите ще се добавят към вече наличните инвестиционни мерки в полза на „младите“ производители.
Друг момент от схемата за преките плащания е възможността държавите да разпределят по-големи помощи за по-малко облагодетелстваните райони. Ще могат да се разпределят обвързани с производството плащания за ограничен брой продукти, със специално обвързване 2 % за растителните протеини, с оглед да се намали нивото на зависимост на ЕС от вноса в тази област.
Подобряване на пазарната ориентация на европейското селско стопанство
Целта на предприетите мерки според Дачиан Чолош е те да превърнат земеделските производители в стабилни участници в хранителната верига.
Така например се търси насърчаването на браншовите и междубраншовите организации. За някои сектори са предвидени специфични правила по отношение на правото на конкуренция – в това число в сферите на производство на мляко, говеждо месо, маслинено олио и зърнени храни. Те ще могат да сключват договори за продажба от името на своите членове, за да осигурят по този начин по-добра ефективност.
От 2017 г. ще бъдат премахнати квотите за захар. Вместо това ще се укрепи организацията на сектора въз основа на задължителни междубраншови договори и споразумения.
Режимът за правата на засаждане в лозаро-винарския сектор след 2016 г. ще бъде заменен с динамичен механизъм за управление на разрешенията за засаждане, който ще включва в по-голяма степен участниците в сектора и ще се прилага до 2030 г. с ограничение за засаждане, определено на 1 % от лозето годишно.
Инструменти за управление на кризи
Комисията ще може временно да разрешава на производителите да управляват количествата продукжия, пуснати на пазара. Ще бъде създаден и кризисен резерв с обща клауза за извънредни ситуации.
В рамките на програмите за развитие на селските райони държавите членки ще могат да насърчават земеделските производители да участват в механизми за превенция на риска (застраховки на доходите или взаимоспомагателни фондове) и ще могат да разработват подпрограми за секторите, които се сблъскват със специфични трудности.
Екологична политика
През следващия програмен период Европейската комисия планира да инвестира 100 милиарда евро, с които да се помогне на селското стопанство да се бори с неблагоприятното изменение на климата и да се справи с предизвикателствата, свързани с качеството на почвите, водата и биологичното разнообразие.
За тази цел 30% от преките плащания ще бъдат свързани с три полезни за околната среда селскостопански практики: диверсификация на културите, поддържане на постоянни пасища и опазване на 5%, а по-късно на 7% от екологичните приоритетни области от 2018 г. натам или мерки, оценени поне като еквивалентни по отношение на околната среда.
Поне 30% от бюджета на програмите за развитие на селските райони ще трябва да бъдат отделени за агроекологични мерки, подкрепа за биологичното земеделие или за проекти, свързани с инвестиции или мерки за екологосъобразно новаторство.
Самите агроекологични мерки ще бъдат подсилени. Те ще трябва да станат допълващи елементи към практиките, подкрепяни в рамките на екоориентацията. Тези програми ще трябва да бъдат по-амбициозни и следователно по-ефективни по отношение на защитата на околната среда (включена е мярка, която да гаранция избягването на двойното финансиране).
Ефективност и прозрачност
По думите на Чолош инструментите на ОСП ще позволят на всяка държава членка на ЕС да изпълни общите цели по ефективен и гъвкав начин, за да се държи сметка за особеностите на 27-те, а скоро и 28-те държави членки.
Ще бъдат удвоени средствата в подкрепа на научната дейност, новаторството и споделянето на знания.
Програмите за развитие на селските райони ще бъдат по-добре координирани с другите европейски фондове, а подходът по оси ще бъде заменен с по-гъвкав национален или регионален стратегически подход. На страните, които изявят желание, ще бъде предоставена една опростена схема за помощ за дребните земеделски производители
Всички помощи на ОСП ще бъдат оповестявани публично с изключение на много ниските суми, предоставяни на дребните фермери.
Новата ОСП и България
Преговорите за новата Обща селскостопанска политика обхванаха управлението на трима министри на земеделието и храните – д-р Мирослав Найденов, проф. Иван Станков и проф. Димитър Греков, който взе участие в тяхното финализиране.
Министър Греков определя приетата реформа като успех за страната ни. „България успя да извоюва изключително голям процент от средства за подкрепа на отрасли като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарството“, заяви той по време на днешното откриване на жътвата в село Хърсово, общ. Исперих.
По думите му подпомагани производства като изброените от него до този момент са получавали едва 3,5% от годишните директни плащания, но подпомагането им е увеличено до 13%.
Той обясни, че след 2014 г. таванът на годишните плащания ще се вдигне на 13%, което е с 3% над първоначално отстояваната позиция. Други 2% ще се заделят само за производителите на протеинови култури.
Договореностите, постигнати на срещата на Съвета на министрите в Люксембург, дават на земеделците една година отсрочка , така че да успеят от 2015 г. да прилагат и задължителните агроекологични мерки, наложени с бъдещото законодателство, добави Димитър Греков.
Като друго важно решение, което засяга сектора, той определи въведения таван на плащанията. "Решихме годишният таван на субсидията на стопанство да бъде 150 хил. евро. По решение на всяка държава членка след този таван субсидиите ще се намаляват, без да има процент в орязването. Първоначалното предложение на Комисията беше за прогресивно намаляване на тези плащания за субсидиите между 150 хил. и 300 хил. евро", заяви земеделският министър.
Според него допълнителната помощ от 25% за фермерите на възраст под 40 години също е сериозно постижение.
Какво договориха ЕК, ЕП и Съвета на ЕС може да видите тук.
