През последните няколко седмици цените на яйцата и на агнешкото месо бяха основна обсъждана тема от търговци, министри, производители и най-вече – потребители. Причината е, че колкото повече наближаваше Великден, толкова повече хората се притесняваха дали традиционната трапеза ще е по джоба им и ще трябва ли да се лишат от някой (или няколко) от основните й елементи.

След като в края на миналата година описахме различните варианти за прекарване на Новогодишната нощ в техния финансов аспект, в рамките на Страстната седмица на 2012 г. отново се заехме с подобна задача. А именно, да пресметнем колко ще струва на едно четиричленно семейство традиционният великденски обяд.

За тази цел в дните преди празника огледахме регалите на пет търговски вериги в столицата – "Фантастико", "Рода", "Темпо", BILLA и LIDL. В оформянето на средните цени за всички необходими хранителни продукти отново не включихме никакви напитки, тъй като ценовият им диапазон е широк и много субективен.

Трябва обаче да уточним, че предположената обща цена за обедната трапеза е валидна, само в случай че нагърбилият се с пазаруването и с готвенето не разполага с никой от необходимите продукти. С други думи – пресметнали сме всичко, започващо от яйцата и стигащо до червения пипер.

Без какво не може българинът на трапезата си?

Направихме проучване из различните интернет форуми, в които домакини от страната споделят изпитаните си традиционни рецепти за празника. Поразпитахме тук-там, почерпихме и от личния си опит. В резултат стигнахме до извода, че основно обедното меню за Великден включва следните ястия:

• Боядисани яйца
• Козунак и козуначени кифлички
• Свежа салата
• Агнешка дроб сърма
• Пълнена агнешка плешка/пълнен агнешки бут с гарнитура

Най-често българинът купува стандартен размер кора от 30 яйца, предвидени за боядисване. Естествено, част от тях "не оцеляват" до канчетата с боя и се превръщат в перфектен ордьовър или в основна съставна част на зелената салата. Колкото до самото боядисване – в търговската мрежа има все по-разнообразни варианти на боя, вариращи от основните четири цвята (червен, жълт, зелен и син) до широки цветови гами, включващи дори нюанси и оттенъци (мастилено, петролено и др.).

Снимка: Sxc.hu

Това, което прави традиционната свежа салата традиционна, не е обвързването й с християнския модел на празника. Чисто и просто отбелязването на Великден съвпада с началото на сезона на пресните зеленчуци и преди всичко – на марулята. Затова и тя е основа на салатата и задължителна нейна съставка. Обикновено се комбинира със зелен лук, с репички, с краставица и с варени яйца, а по желание – с магданоз и с домати.

По различен начин стоят нещата с основното блюдо – традиционното поднасяне на ястие от агнешко месо отбелязва края на Великите пости и е свързано с раннохристиянското изобразяване на Исус Христос като агне. На празничната трапеза то може да присъства в различни рецепти. Най-често го приготвяме пълнено и под формата на агнешка дроб сърма – като отделно топло предястие или просто като гарнитура.

За дроб сърмата се използват агнешки (или ярешки) дреболии. Другият основен продукт е оризът. Овкусява се с пресен лук, с магданоз и с подправки. По желание се добавя и бульон, както и заливка от кисело мляко, яйце, брашно и сол.

Агнешката плешка (или агнешкият бут) може да се напълни с различни зеленчуци, при всички случаи обаче пресни. Рецептите най-често включват пресен чесън и магданоз, както и спанак, моркови и целина за гарнитура.

От каквото и да се откажем обаче в празничния си обяд, на масата до яйцата неминуемо трябва да има козунак. Приготвянето му е твърде специфично, затова много хора предпочитат да си го поръчат от кварталната пекарна или директно да си го закупят от търговските вериги.

Преди известно време министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов посъветва българите да ядат домашен козунак на празника. В случай, че решим сами да си омесим козунак, освен умения, ще са ни нужни основно брашно, прясно мляко, масло, сол и захар, мая и 6-7 яйца според различните рецепти. Също така кора от лимон, ванилия и по желание - стафиди или ядки.

На второ място по популярност сред великденските тестени изделия се нареждат козуначените кифлички, които почти никоя българска домакиня не пренебрегва. Продуктите за тях са сходни, но в по-малки количества. Могат да се напълнят с домашен или купешки мармалад, както и с локум, и да се поръсят с маково семе или със сусам.

Снимка: Моята магия в кухнята

Никоя българска трапеза обаче не може да мине без популярното у нас краве сирене. Независимо дали присъства като елемент на някоя от избраните рецепти, бучка от него задължително има място на масата – било то като гарнитура или просто нарязано в чиния и поръсено с червен пипер.

Колко ни струва всичко това?

По време на Страстната седмица търговските вериги като цяло се отдадоха на промоции. Някои от тях намалиха яйцата, използвайки собствена марка-производител. Други понижиха цените на охладеното агнешко месо. Трети се ограничиха до предлагането на зеленчуци, по-евтини с десетина стотинки от тези при конкуренцията.

Всички обаче се обединиха в продаването на разнообразни видове козунак, чиито цени варираха от 2 до 4 лева при приблизителен грамаж 400-500 г. Дори ако умножим тази цена двойно, за да достигнем грамажа на домашния козунак, покупката на готов излиза по-изгодна.

При средна цена на прясното мляко около 2 лева и на кората с 10 яйца около 2,85 лева, се оказа, че собственоръчно приготвеният тестен сладкиш, заедно с козуначените кифлички, излиза на домакинството около 20,10 лева (пресметнахме ги заедно заради сходствата на нужните продукти). Общо сусамът, ванилиите, маята, маслото и захарта струваха на пазара приблизително 5 лева. Двата килограма брашно излизаха близо 2,20 лева, а двата лимона – не повече от 50 стотинки.

Това, което оскъпява сладкишите, са ядките и стафидите. Тяхната сумарна приблизителна цена също е около 5 лева – почти четвърт от общата за козунака и кифличките. Мармаладът, при условие, че произходът му не е домашният ни килер, е с постоянна стойност, варираща между 2 и 3 лева.

Най-важното на трапезата – великденските яйца, се оказаха по-евтини от очакваното. Средната цена на кора от 30 яйца на пазара беше 7.50 лева. Това прави 25 стотинки за едно яйце. Някои вериги предлагаха такава кора за 7 лева, а таванът като цяло беше 8 лева.

Различните видове бои се побираха в диапазона, започващ от 45 стотинки и преминаващ 2,80 лева. Тази стока включихме в общата сума с цена от 1 лев, по простата причина, че боите, по-скъпи от 1.50 лева, почти не се купуваха. Така стандартното боядисване на яйца излезе около 8,50 лева.

Не много скъпи бяха и зеленчуците. Като цяло през последните дни скочиха само цените на доматите и на краставиците, тъй като доскорошните „зимни” доставки бяха заменени с нови, свежи зеленчуци. Общо половин килограм краставици и половин килограм домати струваха 2.80 лева.

Четирите връзки лук, заедно с връзката чесън и връзката магданоз, излязоха близо 2,55 лева, а марулите и репичките – сумарно 3.10 лева. Останалите зеленчуци – два моркова, връзка целина и спанак, можеха да се намерят за общо 3 лева. Общо всичко – 11.50 лева.

Най-тежката финансово част от традиционния обяд, разбира се, беше агнешкото месо. На пазара килограмът на охладения агнешки бут и на охладената агнешка плешка варираше в интервала 13–16 лева или средно вървеше за 14,50 лева.

Така нареченият агнешки комплект, представляващ агнешки дреболии, можеше да се намери за средно 7 лева. А половинкилограмов пакет ориз, достатъчен за направата на дробсърма, излизаше средно 1,20 лева. Тоест, основните продукти за ястията с агнешко месо струваха приблизително 22.70 лева.

Пакет сол (за средно 1,10 лева) плюс бутилка слънчогледово олио (за около 2,80 лева) струваха общо 3,90 лева. Останалите подправки (червен и черен пипер, джоджен и чубрица), заедно с един бульон, са със стабилни цени, сумарно правещи около 6 лева. Традиционните рецепти сочат лимонът за сезонен заместител на оцета, така че цената му в случая отпада (лимоните бяха пресметнати, заедно с останалите продукти за козунака). Всичко останало струваше общо 9,90 лева.

И накрая, половин килограм сирене, средно за предлаганото от различните марки и магазини, можеше да се закупи за около 3,30 лева. Към него сметнахме и две кисели млека с обща цена 1,80 лева – едно за заливката на дроб сърмата и едно за традиционно гарниране на зелената салата. Необходимото яйце определихме като предполагаема "жертва" от предвидените за боядисване и за козунаци и кифлички. С което общата пазарна стойност на изброените гарнитурни продукти стана 5,10 лева.

Изводът – Великден струва на едно четиричленно семейство приблизително 77,80 лева. Което прави почти по 20 лева на човек.