Промените в Закона за защита на конкуренцията може да увиснат във въздуха и да останат задача на следващия кабинет. Това е съвсем вероятно да се случи след като ветото на президента по промените в закона не беше преодоляно. В подкрепа за влизането на закона в сила гласуваха 98 депутати от БСП, ДПС и един независим при необходима подкрепа от 121. Против се обявиха 36 депутати от ГЕРБ и 1 въздържал се от ГЕРБ. Всъщност промените в закона при приемането му преди ветото на президента бяха подкрепени от „Атака“, които сега отсъстваха от заседанието.

Депутатите определиха тридневен срок, в който да внесат изменения в текстовете на закона, ограничаващ търговските вериги. След като измененията на конкретните текстове бъдат внесени от депутатите, те ще бъдат гласувани текст по текст, както е при второ четене. За приемането им е необходимо обикновено мнозинство. Според един от вносителите Румен Гечев от БСП промените целят не да осигурят икономически растеж, а да намалят и при възможност да прекратят нелоялни търговски практики, които нарушават ефективната конкуренция. Не е оценено въздействието на правната уредба върху потребителите са мотивите на президента.

Заради протакането обсъждането на промените може да се забави, което ще означава, че той трябва да бъде отново внесен след формиране на нов парламент, което ще стане най-рано есента. Друг вариант е най-после да се подпише прословутата Зелена книга за правилата за работа между търговци и производители.

На последното заседание на икономическата комисия, когато ветото на президента беше отхвърлено, Гечев коментира, че някои от веригите са вече 10 – 15 години у нас, имат оборот от милиарди, а не отчитат никаква печалба. Според Сдружението за модерна търговия обаче оборот от 1 млрд. лв. има само една от търговските вериги.

Само седмица след това обаче депутатите не успяха да преодолеят ветото. Не разбирам защо ГЕРБ в своя мандат направиха един по-рестриктивни правила и промени, сега се отметнаха да гласуват в подкрепа, коментира Корнелия Нинова от БСП, която също е вносител на промените.

„С новите правила не става дума за регулиране на цените на веригите, а прекратяване на практики и такси. Някои от таксите се движат между 7 и 19 като например такива за Рожден ден и откриване на нов магазин. Запознала съм се с всички договори на вериги и производители, не може да има глоба за това че производителят, заради по-ниски транспортни и други разходи дава по-ниски цени на друг търговец“, коментира Нинова.

В някои вериги българските стоки са около 80% от всички, а други имат много стриктни правила и не допускат наши производители и там дялът на български стоки е около 10%. Според Сдружението за модерна търговия обаче дялът на родните стоки е 50%, което е постижение.

Опитите да се слага таван на "надценките", тоест върху цената на търговските услуги, противоречат на законите и философията на Европейския съюз и са против интересите на пазарните субекти, твърдят от сдружението.

Търговските вериги помагат на конкурентоспособните български производители да разширят бизнеса си като увеличат продажбите си в страната, а на най-добрите - да излязат на световните пазари.

Неконкурентоспособните производители трябва да помислят как да подобрят управлението си, смятат от бизнеса.

Колко голям е пазарът?

Пазарът на търговия на дребно с бързо оборотни стоки (хранителни и нехранителни) постоянно расте. Общите продажби на хранителни продукти се оценяват на 6,5 млрд. лева. От тях дялът на големите търговски вериги е близо 2,2 млрд. лева, показва последният доклад за оценка на пазара от 2011 година. Това прави пазарът примамлив, интересен, но и изпълнен с все по-големи интриги между отделните играчи.

Продажбите на дребно у нас са 47% от общия пазар на стоки при средно ниво от 16% за ЕС. Освен това 36% от общите разходи са за храна.

Още през 2012 година беше направен анализ за оценка на въздействието на промените в Закона за защита на конкуренцията, които така и не намериха бял свят при предишното управление на ГЕРБ и проблемите не бяха решени.

Най-важното в промените сега в закона, около които се обединиха всички депутати, са, че търговските вериги се задължават да публикуват договорите си с производителите и да представят типовите договори за оценка. Те ще се одобряват от Комисията за защита на конкуренцията, но възниква въпросът как ще се избегне някакъв субективен елемент при одобрението им. Законът забранява всяко действие или бездействие, което противоречи на добросъвестната търговска практика и може да увреди интересите на по-слабата страна. Друг е въпросът кой и как ще преценя субективно какво е добросъвестна практика. Разпоредбите на закона важат за всички фирми с оборот над 50 млн. лева. Договорът между двете страни не може да бъде обвързан със задължение за подписване на други договори, не могат да включват забрана за предоставяне на стоката на други купувачи с предвидени санкции затова, отказ за предлагане на стока с мотив, че търговецът предлага същият продукт под собствена марка. Търговците на дребно не могат да прехвърлят на доставчиците отговорността и да налагат неустойки, когато срокът на храните е изтекъл в обекта.

Вярно е, че пазарни отношения не трябва да се регулират със закон. Но как се регулират безумни задължения, които ограничават производителя, като например да не продава продукта си другаде или да не продава другаде на по-ниска цена.

Регулирането на взаимоотношенията между производители и търговци е проблем във всички страни в ЕС. България стои и тук на последно място и единствена не регулира отношенията между българските производители и големите търговски вериги, коментират експерти.

Според икономиста Георги Ганев няма нужда от закон, защото има достатъчно преговорни и други механизми производители и търговци да решават проблемите помежду си – това е саморегулацията. Оценка за въздействието е направена още през 2012 година, друг е въпросът защо тя не видя бял свят и не стана известна на хората.

Липса на достатъчно яснота на пазара

Тази оценка беше поръчана от Комисията за защита на конкуренцията. Тя целеше да прецени какво се случва и как трябва да се промени господстващото положение на веригите. 

Много данни остават и неясни. Един от основните показатели „под похлупак” е какъв е оборотът на предприятията в сектора и колко са те по индустрии. Липсват също и обективни данни за загубите на производителите/вносителите от върнати от търговците стоки, за процент продажби под себестойност, на процент екологично продавани продукти, дял на международни и български доставчици. Ето от къде започна всичко? Какво показват анализите от оценката, с които Econ.bg разполага:

Разходите на родните фирми са набъбнали с до 50%

Разходите за реализация на стоките в големите търговски обекти на българските производители са се увеличили до 50% от стойността на продажбите за някои продукти, сочи анализът. Те често са принудени да продават на загуба или без печалба, защото другите варианти за реализация на продукцията постоянно намаляват, а за някои производители не са реална алтернатива. Според данните това ще продължи и се очаква пазарният дял на големите търговци на дребно от 35% да достигне до 50% в следващите 5 години.

С увеличаването на мощта на големите оператори расте риска от още по-силен натиск върху ценовите маржове на доставчиците/производителите. За голяма част от тях това вече означава неконкурентоспособност, изчезване на цели производства от пазара, заместване на техните стоки с такива на чужди доставчици. Така приходите в бюджета ще намалеят, безработицата ще се увеличи. Изборът на потребителите става по-ограничен, качеството на продуктите се понижава, клиентите се лишават от продукти на малки, традиционни и национални производители. Не винаги най-качествените продукти са най-желани от големите търговски обекти, защото се ротират по-бавно и не могат да донесат бързи приходи. Асортиментът е голям, но продуктите са едни и същи и със сходно качество. Изгодите от ниските цени от доставчици и производители се губят по веригата и не се усещат реално от потребителите.

След присъединяването ни към ЕС проблемите с господстващото положение на международни вериги  се случиха и в България. Те имат сериозен пазарен дял, което им даде възможност да диктуват правилата. От друга страна се превърнаха в най-мощното средство за достъп до крайните потребители. Често пъти българските доставчици са третирани по различен начин в сравнение с чуждестранните. Причина за това са централните споразумения на последните с търговските вериги, осигуряващи им по-добри търговски условия.

Договорите, много често Ad hoc (за конкретен случай), се характеризират с краткосрочност, едностранност, непредвидимост. Липсата на договорна уредба води до неяснота на видовете, причините и размерите на т. нар. допълнителни отстъпки, които доставчиците трябва да правят. Това води до риск от дублиране на едни и същи отстъпки. Т. нар. "мастър бонус" не е описан при първоначалния договор. След първата година обаче става задължителен, а размерът всяка година не е ясен.

Откриват се над 100 такси и санкции

Над производителите тегнат над 100 такси, санкции и рабати. Като например входна такса, такса за участие в билбордове, рекламни брошури. Производители и доставчици плащат санкции за засичане на продукта с по-ниска цена в друга верига, за неизпълнение на доставка. За грешка в документацията също се налагат глоби. Веригите поддържат различни бонуси и премии например за достигнат оборот. Обратно плащат се и глоби за недостигнат оборот.

Ерата на бързия растеж приключи, поради което и самите търговски вериги търсят вече нови подходи. Но ключовата дума в отношенията между големите търговци на дребно и доставчици и през 2012 г. продължава да е цени.

Резултатите от изследването показват, че в никакъв случай нещата не могат да се оправят от само себе си. Саморегулирането също не е решение, защото не сме достигнали необходимо ниво на правосъзнание на обществото, наличие на силни професионални или браншови организации. Подобни тенденции в България все още няма. В Румъния от 2008-2009 г. имаше опити с Кодекс за добри практики, които останаха без резултат.

Опитът на европейско законодателство- принципът „мисли първо за малките”

В нашето законодателство и досега има забрана за споразумения между предприятия за диктуване на определени правила. От тези принципи в Конституцията и в Закона за защита на конкуренцията ефект няма.

Франция

През 1996 г. Франция въвежда Закона Loi Galland. Той променя правилата за фактуриране, като изисква отстъпките от цената да са отразени документално и забранява да бъдат договаряни в края на годината. Забранява продажбата на загуба, като прагът за това се определя от цената в документите плюс транспортни разходи и такси. Доставчикът има право да откаже да направи доставка при определени условия. Встъпителните такси за листване и таксите без никакви реални ползи не са разрешени. Търговците на дребно, които събират такси за листване трябва да се ангажират с определен обем на минимална покупка, която трябва да бъде пропорционална на таксата. Търговец на дребно, който желае да спре закупуването на определен продукт, трябва да даде писмено предизвестие на доставчика и обратно.

Законът има смесени ефекти. Цените на добре известни марки са се увеличили с повече от 4% през първото полугодие. Няколко месеца по-късно леко са спаднали. Броят на продуктите, които се продават на загуба е намалял драстично. Законът е насърчил развитието на собствени марки.

Германия и Австрия

Германското правителство приема изменения в Закона срещу ограниченията на конкуренцията в началото 1999 г.. Той забранява на търговците на дребно определяне на цени под изкупните. Позволява на фирмите да предприемат действия в съдилищата срещу злоупотребата с господстващо положение, без да се налага да чакат Службата по картелите да предприеме действия. Доставчиците могат да се оплачат от злоупотреба със пазарна сила от страна на верига и да останат анонимни, по време на разследванията от Службата по картелите (не и пред съда).

Австрийският Закон за защита на конкуренцията забранява злоупотреба с икономическа зависимост. В Австрия към края на 2005 г. двете най-големи групи за търговия на дребно Rewe-Meinl и Карфур-Promodès притежават общ пазарен дял от 57%.

Италия и Великобритания

В Италия например се оказва, че големите търговски вериги са в по-неизгодна позиция специално в сектора на плодовете и зеленчуците. Малките търговци са по-гъвкави и по-добре са организирали достъпа си до клиентите. Във Великобритания през 2008 г. Комисията по конкуренция разследва големите вериги за мълчалива координация. Въпреки високото ниво на концентрация на пазара на дребно за хранителни стоки, установява че такава няма. Все пак Комисията премахва административните бариери, които затрудняват навлизането на нови играчи. Въвежда по-стриктен Кодекс за поведение за по-големи търговци на дребно, който изключва нелоялните практики.

Практики от отделни държави

„Ефектът на спиралата”

Случаят Kesko/Tuko във Финландия от 1996 г. е първият, в който ЕК предвижда "ефекта на спиралата". Сливането на двете компании би довело до пазарен дял близък до 60%. Повечето доставчици са посочили зависимостта си от Kesko и Tuko, която достига до 50-75% от общите продажби в цяла Финландия. Затова ЕК не разрешава сливането.

В случая Rewe/Meinl, ЕК достига до извода, че сливането ще доведе до пазарен дял по-висок от 22%. Ето защо сделката е била разрешена само след като 162 от общо 341 обекта са били изключени от сливането.

В свое решение от септември 2000 г. германската Служба по картелите забранява на компаниите Wal-Mart, Aldi Nord и Lidl да продават някои основни храни като мляко, масло, захар, брашно, ориз и растителни мазнини под техните съответни себестойности.