Нивото на несъстоятелност на българските компании се е увеличило драматично през миналата година - с цели 243%. Броят на компаниите, изпаднали в несъстоятелност през 2012 г. е 1339, в сравнение с 390 година по-рано. Това сочат данните от проучване на компанията за застраховане на кредити “Кофас”, представени на пресконференция днес. 

Несъстоятелността расте - защо и къде?

Увеличаването на несъстоятелността се дължи основно на високи финансови разходи, волатилни цени на суровините и ниска ликвидност. Проблем у нас е продължителността на процедурите по несъстоятелност - около 3 г. и 3 месеца. Това значи, че ефектите от първия пик на кризата излизат сега на яве, обясни Милена Виденова - управляващ директор на “Кофас”.

Кредиторите у нас обикновено не успяват да вземат почти нищо заради измами от страна на фирмите длъжници като обявяването на несъстоятелност със задна дата например, каза Виденова.

Най-проблемните сектори по отношение на несъстоятелността са строителството, производството и бизнесът с отдаване на недвижимите имоти. Най-малко фирми са фалирали в секторите технологии, телекомуникации, образование и здравеопазване.

Най-големите български компании в несъстоятелностс за 2012 г. са “Камет” с пасиви в размер на близо 158 млн. лева, “Въгледобив Бобов дол” с пасиви за над 63 млн. лева, “Прециз интер холдинг” (близо 58 млн. лева пасиви), “Агробиохим” (пасиви за 48 млн. лева) и “Кремиковци трейд” с пасиви в размер на 43,5 млн. лева.

Какво е положението в останалите европейски страни?

Средната несъстоятелност в страните от Централна и Източна Европа нараства средно с 3,5% през 2012 г., сочат резултатите от изследването, което обхваща 13 страни. Най-тежко е положението в България (ръст от 243%), Хърватска (174%), Словения  (39%), Чехия (27%) и  Полша (21,3%). Най-добри са резултатите в Латвия (спад от 3,6%), Естония (-5,6%), Украйна (-30,4) и Сърбия (-44%) където обаче нивото на несъстоятелност изкуствено се задържа ниско, обясни Виденова.  

Експертът прогнозира, че фирмите, изпадащи в несъстоятелност, ще продължават да се увеличават през 2013 и 2014 г., както у нас, така и в останалите страни, които обхваща проучването.

Как фирмите да не стигат до обявяване в несъстоятелност?

Според Виденова това може да стане чрез усъвършенстване на управлението на рисковете от неплащане; фокус върху превенцията на рисковете, а не само върху събирането на вземанията; следене на състоянието на проблемните сектори и внимателно партниране с компании от тези сектори; фокус върху запазването на стабилността на компанията;  пълноценно управление на търговския кредитен риск.

Износът - възможности и рискове

В България износът бележи минимален, но недостатъчен ръст, каза председателят на Асоциацията на българските износители Иво Тодоров. Според него родните фирми трябва постоянно да търсят нови пазари и да не се ограничават само до едни и същи. Българските компании трябва да излязат от нашия район, който е проблемен, изтъкна Тодоров. Той даде пример с Турция - “златната ябълка” в региона, чиято икономика “прегря” заради това, че голяма част от БВП се генерира от държавни поръчки, а не от частния сектор.

Полша пък е “ударена” от рецесията в Западна Европа. Българските фирми трябва да внимават и на руския пазар, според Тодоров. Там също има риск от прекомерна намеса на държавата в икономиката.  В партнирането с Русия и Турция българските фирми могат както да спечелят, така и да загубят много, изтъкна експертът. У нас няма много компании, които да могат да работят в такъв голям мащаб, според него. Именно заради това Тодоров препоръча на родните фирми да изнасят на повече от един пазар.