Доброволчеството като активна и всеобхватна дейност намира много измерения, включително такива, които доскоро сме считали за нетрадиционни. Така например в рамките на Десетите „Дни на доброволчеството” у нас, на които Econ.bg* беше медиен партньор, беше поставен основен акцент на образованието. Съответно организаторите включиха в „Дните“ един нов компонент - „Професионалисти в училище“. В рамките му преуспели хора, представители на различни фирми и браншове, се върнаха обратно в клас, за да споделят опита си с ученици, които тепърва ще трябва да решат по кой професионален път да поемат.

Инициативата трябва да стане регулярна, а не еднократна, каза изпълнителният директор на Американската търговска камара в България Валентин Георгиев по време на провелата се кръгла маса „Професионалисти в училище“. Американската камара и Фондация „Помощ за благотворителността в България“ са организаторите на „Дни на доброволчеството“.

За да бъде постигната обаче тази цел, е необходимо да се преодолеят някои предизвикателства, стана ясно в рамките на срещата, по време на която участници и организатори в проекта обсъдиха постигнатите резултати и обстановката в образователната ни система като цяло. В края Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондацията, благодари на всички за откровената дискусия – опасенията ѝ са били за едно откровено „захарно“ събитие.

В крайна сметка се очертаха няколко тенденции и проблематики.

Таргет на доброволчеството

За максималния успех на една програма в духа на „Професионалисти в училище”, тя трябва да е насочена към деца на определена възраст. Според директора на Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) срещите с дванадесетокласници нямат същата полза, каквато имат тези с ученици в десети-единадесети клас. Причината е, че завършващите гимназиалния курс обикновено вече са решили какво да правят след това и нямат време, за да се преориентират.

Друга подходяща възраст е тази в пети-шести клас, преди децата да са взели решение в какво средно училище или гимназия да продължат обучението си.

Липса на добър диалог

Една от основните цели на организаторите на проекта е той да стане регулярен. Вдъхновени от проведените през октомври срещи, голяма част от организаторите също са изявили желание те да се пренесат извън рамките на „Професионалисти в училище“ и са предприели съответните мерки.

За съжаление обаче все още липсва диалог между компаниите, учебните заведения и институциите у нас, който да направи още по-ефективно инициираното доброволчество.

Проблемите на учебните заведения у нас

От една страна имаме училища, които смятат, че по някакъв начин се прави разделение на заведенията на ниво големи-малки градове и централни-крайни райони на София. Този проблем постави журналистката Добрина Чешмеджиева, която също е взела участие в компонента. Тя изтъкна, че училищата извън столицата нямат същата информационна среда, както софийските такива, която им е нужна, за да се ориентират младите хора достатъчно добре в избора си.

Това важи както за София, така и за всички големи градове в страната, потвърдиха някои от присъстващите. Малките, от своя страна, често са забравяни от големите бизнес асоциации при организирането на различни инициативи, добави, обобщавайки, Валентин Георгиев.

По думите на представителя на учебното заведение в с. Златна Панега, общ. Ябланица, нуждите на големите софийски гимназии са съвсем различни от тези на училищата в малките общини. Борбата при тях често се свежда то това въобще да успеят да задържат възпитаниците си в системата на средното образование. В този смисъл диалогът, проведен в рамките на „Професионалисти в училище“ в заведението там е поставил по-различни теми – като например смисъла на това да имаш висше образование като цяло.

От столичното Англо-американското училище заявиха, че такова разделение съществува дори в София. Училищата и гимназиите, разположени в крайните квартали, са по-необлагодетелствани в сравнение с централните такива. Крайните учебни заведения често са забравени от медиите и за тях е по-трудно да привлекат вниманието на журналистите. За сметка на това са отворени към всякакви инициативи. "Те са на делегиран бюджет и всяко едно такова нещо е добре дошло", смята представителят на Англо-американското училище.

Според Даниел Киряков от „Контур Глобал Марица Изток 3“ за да се развива доброволчеството в сферата на образованието, не е необходимо непременно да има медийно влияние. По думите му има информационни канали, които дори биха могли да заменят медиите. Това са социалните мрежи, разговорите от уста на уста и пр.

Думата на компаниите

Както вече казахме, „Дните на доброволчество“ са вдъхновили много от участниците да пренесат тази практика и извън компонента „Професионалисти в училище“. Това важи до голяма степен за компаниите, включили се в инициативата.

Какво става обаче, когато една фирма е заинтересована, но липсва отговор от съответното учебно заведение? От провелата се среща стана ясно, че това е още едно ниво на комуникация, което трябва да се подобри в един по-общ план.

Бяха дадени два примера. Единият - на софтуерната компания EIMS. В продължение на три месеца оттам са се опитвали да установят връзка с избрана от тях гимназия. Получили са няколко обещания за среща, но не и реална покана. И са се отказали да звънят.

Съпричастни с тази история се оказаха от „Виваком". В края на предходната 2011 г. мобилният оператор е организирал мащабна доброволческа кампания, привличайки необходимото медийно внимание. В отговор на очаквания широк интерес те са получили точно... един имейл на желаещи да се включат в нея.

Училищата и институциите

На провелата се в София среща присъстваха и представители на институциите у нас – на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР), на Регионалния инспекторат по образованието и на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН).

Като цяло присъстващите държавни представители не получаваха често думата, тъй като, както шеговито споделиха организаторите, на повечето форуми „правителството говори, а бизнесът само слуша”. Все пак представителят на МОМН и служителят от регионалния инспекторат изразиха твърдата подкрепа на държавните структури, които представляват, за развитието на тепърва набиращия скорост проект.

Освен това подчертаха, че в момента има различни програми, които работят, за да предоставят необходимото на младежта у нас. Налице са младежки информационно-консултативни центрове из цялата страна. Освен това от миналата година е в действие Националната програма за младежта (2011-2015 г.), която за пръв път има перо „Младежко доброволчество и участие в доброволчески програми”. ОП „Успех” също подпомага младежта.

Всичко е налице, "само трябва да се кандидатства", обясни представителят на образователното министерство.

От своя страна Валентин Георгиев обясни, че задачата на Американската камара не е да кандидатства за еврофондове. Всичко се прави на доброволчески начала, а фирмите сами осигуряват необходимото за това финансиране, "без да се харчи и стотинка от държавния бюджет".

Малко преди тези изказвания един от присъстващите студенти, бивши възпитаници на столичното Технологическо училище „Електронни системи” (ТУЕС), използва случая, за да обясни, че кандидатстването по ОП „Успех” е свързано с тежка бюрокрация и трудности по тази линия и изрази апел тя да бъде опростена. Самото училище, което е „стопанисвано” от Техническия университет (ТУ), развива шест или седем извънкласни програми, които са реализирани изцяло чрез доброволчество.

Идеи и насоки

В крайна сметка събитието изпълни смисъла на понятието „кръгла маса”. Всеки от участниците в него имаше възможност да сподели с останалите нагласите и вижданията си по разискваната тема и широкия ù контекст. Като цяло всички се обединиха около тезата, че за да стане един проект факт и той да бъде максимално полезен, е необходима инициативност. Инициативност, която идва от всеки ученик, учител, директор или компания.

Някои от присъстващите отбелязаха важната роля на родителите в този процес. Според представителя на хотел „Радисън Блу” например те трябва да използват своя авторитет сред децата си и като цяло сред училищната организация, тъй като самите училища невинаги са добре запознати.

Друга, по-конкретна идея, дадоха от ТУЕС. Тя е за обособяването на специални часове в рамките на училищната програма, предназначени за срещи на младите ученици с професионалисти – подобно на съществуващия в момента Час на класния ръководител. За съжаление, по ред причини, за момента това е трудно осъществима идея.

Бившите възпитаници от ТУЕС дадоха още едно предложение – да се направи анкета между децата, за да се разбере от какво се интересуват те и срещите с какви хора биха им привлекли вниманието. Тук се очерта още една негативна тенденция – голяма част от младите страдат от липса на хоби. Вместо това оползотворяват свободното си време вкъщи пред компютъра или телевизора.

Много интересна идея споделиха представителите на технологичната компания Johnson Controls Electronics Bulgaria. Според тях трябва да се използва максимално личният пример, който един преуспял човек би могъл да даде на тези, които сега тръгват по стъпките му. Ето защо е хубаво професионалистът да се връща в собственото си училище, за да разкаже какво е преживял, откакто го е напуснал. Възможностите за успешен контакт са по-големи, тъй като там той познава учители и ръководство.

Вместо заключение

Пред младите, завършващи училище или университет хора у нас все още стоят много трудности. Излизайки от системата на образованието, не всеки успява да се реализира на професионалното поприще по начин, какъвто е очаквал и в сфера, отговаряща на училищната му подготовка.

Ето защо доброволчески програми като „Професионалисти в училище” са необходими. Само след първото си провеждане, инициативата вече е дала осезаеми резултати. Промяна се усеща, участниците чувстват удовлетворение от осъществения диалог между професионалисти и ученици. Налице е и обратна връзка – журналистката Добрина Чешмеджиева разказва, че след края на кампанията много представители на училища, невключени в нея, са се свързали с редакцията на БНТ, за да помолят за среща.

Затова пожелаваме успех на организаторите и започваме да броим дните до следващото издание на „Дни на доброволчеството”, което ще се проведе през май 2013 г.