Специално за Econ.bg.

- Г-н Недин, какви са основните цели, които си поставя Асоциацията на инвеститорите в България?

Стою Недин:

- Намеренията и целите, които си поставя Асоциацията на инвеститорите, са чрез своята дейност да стимулираме развитието на капиталовия пазар в България. Една от посоките на нашите действия е защита на интересите на миноритарните акционери, работа с непрофесионалните инвеститори с цел повишаване на инвестиционната култура. Друга наша цел е да работим за създаването и утвърждаването на по-добри корпоративни практики в България. Нужно е кръгът на активните акционери да се разшири, тъй като те, защитавайки своите интереси, ще са дисциплиниращ и мобилизиращ фактор за корпоративното управление. Предвиждаме да работим и в посока хармонизиране на нормативната уредба в областта на капиталовите пазари и корпоративното управление с това на ЕС. За нас е особено важен въпросът не само какво е законодателството, а как от него да направим добре работеща практика.

- Какъв е стратегическият план за постигане на целите ви?

Стою Недин:

- Плановете за постигане на целите ни са в различни направления – работа с инвеститорите, свързана със защита на техните интереси, обучение и информационно осигуряване. Ще изразяваме мнения и становища по въпроси и мерки, които предприема държавата относно начините на регулиране и стимулиране развитието на капиталовия пазар.

- Кои са участниците в Асоциацията на инвеститорите?

Стою Недин:

- Управителният съвет на Асоциацията на инвеститорите е съставен от 7 души – Любомир Леков, Тони Марков, Георги Драйчев, Тодор Брешков, Николай Майстер, Стою Недин и Виктор Христов.

Асоциацията има и контролен съвет, който няма ръководна роля в сдружението, но би могло да осъществява финансов контрол. Членовете на контролния съвет са трима – Калоян Нинов, Апостол Апостолов и Ралица Агаин. Някой асоцират ролята на този орган с тази на Надзорния съвет или Съвета на директорите при акционерните дружества, но ако трябва да правим такава аналогия, то ролята на този орган при гражданските сдружения е сходна с тази на експерт-счетоводителя.

- Кои са факторите, определящи развитието на капиталовия пазар в България?

Стою Недин:

- Българският капиталов пазар е в много тежко състояние от гледна точка на това, че освен добрата институционална и нормативна рамка, регулираща капиталовия пазар, всичко друго липсва. Липсва достатъчно и добра стока – доходоносни, нискорискови и ликвидни инвестиционни инструменти. Няма купувачи – инвеститори. Корпоративната среда е неразвита. Съдебната система в тази сфера на отношения няма никаква практика. Доверието в този начин на инвестиране е на точката на замръзване. Мерките, необходими за подобряването на положението, трябва да са системни, многопосочни и синхронизирани във времето.

През изтеклите 12 г. управляващите не разбираха борсата като канал за свързване на нашата икономика със световните капиталови потоци, а я използваха като канализация за остатъчни дялове. Спестяванията на пенсионерите, другите форми на задължителни спестявания, като здравни и застрахователни, както и парите, акумулирани във фондове за взаимно инвестиране в света, далеч са надхвърлили обема на парите в банкови депозити. Тези пари са тила на бързоразвиващите се сектори в икономиката, на успешните корпорации. Фондовете, управляващи тези пари, няма да кандидатстват за мажоритарен дял на БТК например, защото им е забранено, но биха си купили миноритарен пакет, а в бъдеще, като се наложи технологично обновление на дружеството, биха участвали в евентуална емисия от облигации или акции. От инвестираните в Източна Европа около 60 млрд. USD от регионални и глобални фондове, частта за България са около 50 млн. USD инвестиции, което означава около 0.1%. Докато тези, така наречени, портфейлни инвеститори заобикалят България, не можем да говорим за развит капиталов пазар, а те няма да дойдат, докато няма достатъчно количество от свободни за търговия, качествени акции и облигации.

Това би могло да стане, ако държавата пусне по-големи дялове от добрите дружества, а всички знаем кои са те, за приватизация чрез борсата. Причината това да не става е, че държавните служители нямат възможност да работят в средносрочни и дългосрочни хоризонти, а работейки като пожарникари от бюджет на бюджет възприемат пускането на мажоритарни дялове на борсата като голям риск.

- Какви предимства осигурява борсовата приватизация на предприятията, включени в списъка за раздържавяване?

Стою Недин:

- Предимството е, че борсовата приватизация е фактор за стимулиране на капиталовия пазар, което би открило за нашите структороопределящи дружества възможността за по-евтино, по-обемно и по-гъвкаво финансиране,а от там да повлияе и върху конкурентоспособността на цялата ни икономика. От друга страна, публичният статус на тези дружества ще даде възможност за обществен контрол върху дейността им. Собствениците на приватизираните предприятия няма да могат да раздуват разходите си,да изнасят печалби в чужбина и да минимизират данъците си към държавата. Би се затруднило изкуственото завишаване себестойността на предлаганите стоките и услугите, което влияе и върху потреблението на населението.

- Как се отнасяте към раздържавяването на обявените за приватизация дружества чрез компенсаторни записи?

Стою Недин:

- За капиталовия пазар всъщност няма толкова голямо значение дали дружествата ще бъдат приватизирани чрез компенсаторни инструменти, защото така или иначе те ще намерят своите реални инвеститори. За капиталовия пазар е важно качеството на предложените акции, колко от тях ще останат свободно търгуеми на борсата и дали този процес няма само да осигури временен оборот на инвестиционните посредници. Когато акцентът е изключително върху стопяването на реституционните инструменти, това повлиява върху качеството на предложените акции, а за капиталовия пазар е важно какво ще остане на нея след аукционите. Нашите констатации са, че не достигнем ли един минимален праг от 600 млн. долара капитализация на свободно търгуемите акции, не можем да говорим за възпроизвеждащ се капиталов пазар.

През изтеклите 12 г. управляващите не разбираха борсата като канал за свързване на нашата икономика със световните капиталови потоци, а я използваха като канализация за остатъчни дялове. Спестяванията на пенсионерите, другите форми на задължителни спестявания, като здравни и застрахователни, както и парите, акумулирани във фондове за взаимно инвестиране в света, далеч са надхвърлили обема на парите в банкови депозити. Тези пари са тила на бързоразвиващите се сектори в икономиката, на успешните корпорации. Фондовете, управляващи тези пари, няма да кандидатстват за мажоритарен дял на БТК например, защото им е забранено, но биха си купили миноритарен пакет, а в бъдеще, като се наложи технологично обновление на дружеството, биха участвали в евентуална емисия от облигации или акции. От инвестираните в Източна Европа около 60 млрд. USD от регионални и глобални фондове, частта за България са около 50 млн. USD инвестиции, което означава около 0.1%. Докато тези, така наречени, портфейлни инвеститори заобикалят България, не можем да говорим за развит капиталов пазар, а те няма да дойдат, докато няма достатъчно количество от свободни за търговия, качествени акции и облигации.

Това би могло да стане, ако държавата пусне по-големи дялове от добрите дружества, а всички знаем кои са те, за приватизация чрез борсата. Причината това да не става е, че държавните служители нямат възможност да работят в средносрочни и дългосрочни хоризонти, а работейки като пожарникари от бюджет на бюджет възприемат пускането на мажоритарни дялове на борсата като голям риск.

- Какви предимства осигурява борсовата приватизация на предприятията, включени в списъка за раздържавяване?

Стою Недин:

- Предимството е, че борсовата приватизация е фактор за стимулиране на капиталовия пазар, което би открило за нашите структороопределящи дружества възможността за по-евтино, по-обемно и по-гъвкаво финансиране,а от там да повлияе и върху конкурентоспособността на цялата ни икономика. От друга страна, публичният статус на тези дружества ще даде възможност за обществен контрол върху дейността им. Собствениците на приватизираните предприятия няма да могат да раздуват разходите си,да изнасят печалби в чужбина и да минимизират данъците си към държавата. Би се затруднило изкуственото завишаване себестойността на предлаганите стоките и услугите, което влияе и върху потреблението на населението.

- Как се отнасяте към раздържавяването на обявените за приватизация дружества чрез компенсаторни записи?

Стою Недин:

- За капиталовия пазар всъщност няма толкова голямо значение дали дружествата ще бъдат приватизирани чрез компенсаторни инструменти, защото така или иначе те ще намерят своите реални инвеститори. За капиталовия пазар е важно качеството на предложените акции, колко от тях ще останат свободно търгуеми на борсата и дали този процес няма само да осигури временен оборот на инвестиционните посредници. Когато акцентът е изключително върху стопяването на реституционните инструменти, това повлиява върху качеството на предложените акции, а за капиталовия пазар е важно какво ще остане на нея след аукционите. Нашите констатации са, че не достигнем ли един минимален праг от 600 млн. долара капитализация на свободно търгуемите акции, не можем да говорим за възпроизвеждащ се капиталов пазар.