Специално за Econ.bg

Интервю на Ралица Стоянова ( r.stoyanova@econ.bg )

Георги Стоев е роден през 1976 г. в Пловдив. Получил е образованието си в Английската гимназия в София и Университета в Лувен, Белгия. През 1998 г. започва професионалната си кариера в Института за пазарна икономика. От 2004 г. е управляващ съдружник в  Industry Watch - изследователски център в областта на икономиката и икономическата политика в България.

Акценти:

• Икономиката на България не е толкова зле
• Банките ще се ориентират към малките и средните предприятия, лихвите по кредитите ще растат
• Гърция трудно ще се справи с реформите в публичния сектор, за Италия има надежда
• Задава се рецесия в еврозоната

Мнението по горните и други актуални теми на старши икономиста в Институт "Отворено общество" Георги Ангелов може да прочетете тук.

Г-н Стоев, как стои икономиката на България на фона на другите страни от ЕС?

Георги Стоев:

Краткият отговор е, че не е толкова зле. Мислех си, че можем да затънем още повече от гледна точка на притока на инвестиции и фискални проблеми. Като сравним българската позиция с други европейски икономики, в крайна сметка виждаме, че да - и тук има стагнация, "замръзнали" работни места, доходи и приходи на кредити и инвестиции, но пък средата е доста по-стабилна от редица други, включително големи, страни.

В тази връзка какво е мнението Ви за проектобюджета за догодина?

Георги Стоев:

Можеше да съм по-притеснен за бюджета. Заложили са малко под 1.1 млрд. лева дефицит, който трябва да се финансира от някъде. Не е ясно дали емисия външен дълг ще бъде посрещната гостоприемно от пазарите. Още повече, ако има амбиция да се привлече още един резерв чрез външен дълг, за да се посрещнат плащанията през януари 2013 г.

Имаме някои притеснения за това как ще се приемат нови облигации на България на фондовите пазари. Досега е ясно - има емисии, но те са вътрешни и малки.

Реално обаче, откакто имаме валутен борд, не сме тествали пазарите с някаква мащабна нова емисия, като изключим разбира се замяната на брейди облигациите (ДЦК, издавани във връзка с преструктурирането на държавния дълг - бел. авт.). Нямаме информация за това как ще реагират пазарите, а те в момента са много нервни - на всяко правителство, което поиска пари, се гледа с подозрение.

Затова оставаме с "едно наум", така да се каже, но все пак можеше да бъде много по-зле. Ако бяха планирани твърде нереалистично приходите, да речем, щях да съм още по-притеснен, щях да ви кажа, че този дефицит от 1 млрд. лева може би ще бъде дефицит от 2 или 3 млрд. лева и тогава щеше да стане още по-сложно. За момента този бюджет е нещо като най-малкото зло, което може да се случи.

Как оценявате увеличаването на пенсионната възраст от догодина?

Георги Стоев:

Аз принципно смятам, че хората трябва да работят максимално дълго, докато могат. Това е полезно и за тях, и за икономиката. Не съм фен на пенсиониранията на 45 г. или 50 г. за така наречените рискови или първа категория професии. Смятам, че голяма част от тези хора могат да продължат да работят. Не е нужно да гасят пожари или да карат самолети, те могат да са консултанти или обучители. Смятам, че трябва да се започне с вдигане на тази възраст на хората, които имат привилегии в момента. Това ще е добре и за тях - ще останат в бизнеса по-дълго време.

Какво мислите за предложението на вицепремиера Симеон Дянков заплатите в държавната администрация да се обвързват с резултатите на служителите?

Георги Стоев:

На теория то е много добро, но е трудно да се изпълни на практика. Не е лесно да се измерва добавена стойност в администрацията. Колективното потребление е част от националните сметки, така че много трудно може да се определи в държавния сектор какво е произведено. Като изключим някакви чисто търговски държавни начинания  - "Булгаргаз", НЕК, не е лесно да се определи в меката сфера на публичните разходи (разходите, свързани с администрацията - бел. ред.) точно какво се прави.

Ако си изхарчил 1 млрд. лева за консултации по атомна електроцентрала, наистина ли си добавил стойност 1 млрд. лева? Ако си построил язовир и той струва еди-колко-си милиона, наистина ли частният сектор би го оценил за толкова? Ако излезеш да го продаваш на пазара, дали биха ти дали тези пари? Това са въпроси, на които ние нямаме отговори. Трудно е да измерим смисъла на държавната работа.

Да поговорим за банковия сектор. "Размразиха" ли банките кредитите за малките и средните предприятия?

Георги Стоев:

На първо място кредитът за бизнеса е един от сегментите, които продължават да растат. Макар и с бавни темпове в сравнение с преди кризата, той расте. За последите 12 месеца имаме ръст на задлъжнялостта на бизнеса към банките с 1 млрд. лева, което не е чак толкова малко като го сравните с притока на чужд капитал и с инвестициите в основен капитал в България.

На второ място банките все повече започват да се преориентират към онази ниша, която винаги съм смятал, че е нормална за тях, а именно кредитиране на дейността на малки, средни и не толкова големи предприятия (така нареченият main street в икономиката), вместо да се концентрират върху мащабни проекти, върху недвижимости, публични проекти, енергетика и т.н.

Онази мащабна част от икономиката, която има ежедневен достъп до свеж финансов ресурс, ще бъде таргет на банките. Мисля, че голяма част от тях вече започнаха да се ориентират активно натам. Вие виждате - в медиите текат все повече реклами за кредитиране на малък бизнес, за някакъв вид обслужване на този сегмент. Но това няма да се случи за една нощ - това ще е процес, който може би ще продължи в следващите няколко години.

Има ли възможност лихвите по кредитите да паднат?

Георги Стоев:

Най-вероятно лихвите ще растат. Просто сме в ситуация, в която инфлацията в Европа ще върви нагоре. Цената на финансовия ресурс няма как да остане негативна спрямо инфлацията. В някакъв момент моите очаквания са лихвите да вървят нагоре - може би плавно, с не толкова бързи темпове, но ми се струва, че ако финансовият ресурс в Европа поскъпва, няма как лихвите в България да падат.

Какви мислите, че ще са тенденциите на пазара на недвижими имоти догодина?

Георги Стоев:

Не мисля, че ще е кой знае колко по-различно от тази година. Има интересни сделки и имоти на разпродажба. Това, което трябва да се има предвид обаче, е, че все още цените в голяма част от градовете в сравнение с наема, който носят като доход, са надценени. Хората трябва да са внимателни, ако смятат, че инвестиция в апартамент може да се избие чрез получаване на наем. Като го сравнят с това да получат лихвата в банката срещу техния депозит, май се оказва по-добре да си държат парите в банка.

Смятате ли, че новите правителства на Италия и на Гърция ще се справят с предизикателствата, пред които са изправени?

Георги Стоев:

Не знам. Мисля си, че за Гърция е по-малко вероятно това да се случи. Виждам, че медиите наричат правителството технократско. Истината е, че то може да бъде такова, едва когато има политически консенсус какво да се прави и технократът изпълни чисто прагматично тези стъпки. Но ние знаем, че в Гърция няма такъв консенсус. Обществото е до голяма степен разединено около идеята за реформи в публичния сектор. За Гърция съм песимист.

За Италия все още си мисля, че има някаква надежда бързо да успее да извърши редица смели реформи, включително приватизация. Това ще им помогне да намалят малко външния си дълг, ще вкара доверие в пазарите. Мисля, че италианският бюджетен дефицит е съвсем контролируем, тоест изобщо не е трагичен, сравнен с други страни като Франция, да речем. Така че за Италия аз съм по-голям оптимист.

Каква е Вашата лична прогноза - задава ли се рецесия в еврозоната?

Георги Стоев:

Мисля, че се задава. Не съм сигурен дали тя ще е кратка и дълбока или ще бъде продължителна и под формата на "замръзнала" икономика за много години, но ще има свиване на индустриалното производство, с което трябва да се съобразят и българските износители, разбира се. Това е неизбежно, защото всеки един български износител на суровини разчита на германската индустрия да купи неговите доставки.

В момента, в който там има свиване, това ще удари и българския износ. Но няма да е характерната рецесия, която видяхме 2009 - 2010 г., когато повечето сектори заедно се свиха - покрай строителството и намаляването на капиталите. В момента по-скоро, ако говорим за свиване, то ще бъде в някои части на износа. Остава надеждата, че бързо след това икономиката на Германия ще тръгне нагоре.