Специално за Econ.bg
На 16 декември 2009 година се състоя пресконференция на Българската фотоволтаична асоциация. По време на нея беше заявено, че предприемачите, желаещи да произвеждат ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) у нас, са в колапс. Причина за това, според асоциацията, са плановете на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да бъде наложен временен мораториум на тези проекти. За това как думите на екоминистъра Нона Караджова, заявила намерение за въвеждане на ограничителен режим за ВЕИ, се отразиха на бранша разговаряме с председателя на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) Никола Газдов.
Г-н Газдов, какъв беше отзвукът от изказването на министър Караджова?
Никола Газдов:
Отзвукът беше потресаващ. Много български и чуждестранни инвеститори ми се обадиха силно обезпокоени. Това изказване среща тоталното неразбиране и недоумение на бизнеса. Налагането на ограничителни мярки е напълно необосновано и противоречи на енергийната стратегия, която представи министър Трайчо Трайков в началото на декември (Енергийната стратегия на България до 2020 г. - бел.ред.), както и на обявеното в правителствената програма на ГЕРБ намерение за увеличаване дела на ВЕИ до 11% от брутното вътрешно потребление на енергия през 2010 г.
Аргументите, които са използвани, за да се обоснове евентуалното ограничаване на ВЕИ проектите, са просто абсурдни. Имало проблеми с някакви вятърни проекти, които са построени в "Натура" и трябвало да се спре всичко, за да се омилостиви Европейската комисия, която е завела наказателни процедури срещу България.
Аз питам - защо това трябва да засяга всички останали проекти, включително и фотоволтаичните? Огромната част от тях не са в "Натура" и са спазили всички предвидени в закона процедури. За какво ги наказваме? За това, че са имали неблагоразумието да спазват законите на Република България? Доколкото в сектора има някакви проблеми, те са свързани с липсата на административен капацитет в МОСВ и регионалните му звена. С какво са виновни добросъвестните инвеститори, че някои чиновници не си вършат работата по една или друга причина? МОСВ не трябва да си въобразява, че стопирайки ВЕИ сектора в България, ще замаже очите на Брюксел, че си върши работата. Напротив, въвеждането на ограничения е крещящо доказателство за неспособността на МОСВ да се справи със задълженията си. Това е абдикиране от административна отговорност и самопризнание, че министерството няма капацитета да извършва вменените му задачи. Ако една институция заявява гласно: „Не мога да се справя, трябва ми тайм аут!", вие ще й повярвате ли, че може да се справи с управлението на европейски средства? В Брюксел и без това са критични към България, не виждам защо правителството сваля гарда и дава толкова удобен повод на европейските чиновници да спрат евросредства по оперативните програми.
По време на пресконференцията дадох следния пример: Когато има проблем в няколко проекта, начинът този проблем да се разреши е конкретните проекти да бъдат разгледани от съответните органи и да се види кой какви нарушения е направил. Има си контролни органи, съд, прокуратура и т.н., които следва да търсят отговорност на нарушителите. Не може да убиеш един цял сектор под претекст, че искаш да създадеш правила. Въвеждането на ясни правила трябва да е прозрачен проес. А не като сега - да се правят противоречиви изказвания, които водят до повишаване на несигурността, загуба на доверие и съответно - оттегляне на чужди инвеститори.
Като представител на компаниите от соларния бранш, Българската фотоволтаична асоциация има готовност да подкрепи правителството и държавните институции при създаването на ясни правила за администриране на процесите във ВЕИ сектора, включително по отношение на важни въпроси като съблюдаване на екологичните процедури при изграждане на фотоволтаични електроцентрали. Надяваме се правителството да се вслуша в мнението на бизнеса, както нееднократно обеща премиерът Борисов.
Колко фирми в България се занимават с производство на ток от фотоволтаични централи?
Никола Газдов:
Тези фирми се броят на пръсти, тъй като завършените проекти са малко. В България има едва 5 Мвт инсталирана мощност от фотоволтаици. Това е по-малко от една хилядна от общите електроенергийни мощности в страната. Иначе в сектора работят стотици компании. Голямата част от тях най-вероятно няма да завършат проектите си, тъй като фотоволтаиката е бизнес, който изисква специфични познания и едно голо желание не стига. Много български компании обаче ще успеят, ако правителството ги подкрепи, създавайки ясни правила. В България и без мораториум има достатъчно административни пречки пред инвеститорите. Секторът се нуждае от подкрепа, за да може изобщо да се задвижи. Но за момента вместо подкрепа получаваме нов тежък удар. Това е много жалко за България и за новото правителство, което обяви амбициозни цели в областта на ВЕИ, а в момента работи срещу собствените си планове.
Управляващите трябва да разберат, че успешните проекти ще имат благотворен ефект за цялата българска икономика. Първо, България ще увеличи инсталираните ВЕИ мощности и ще изпълни националната си цел за 16% дял на ВЕИ през 2020 г. Паралелно с това ще се развие един жизнен бранш, който произвежда компоненти за фотоволтаичната индустрия, създава работа за стотици малки и средни фирми, и отваря хиляди работни места. Реалните проекти ще доведат до увеличаване на инсталираните мощности, което от своя страна ще доведе до начало на нови производства и развитие на вече съществуващи такива. Ще бъдат подпомогнати и традиционни индустрии като металообработването, които в момента изпитват проблеми поради кризата. Фотоволтаиката има потенциал да създаде много работни места и това тябва да стане ясно на всички.
Как гледат банките на проектите за производство на ток от фотоволтаични мощности?
Никола Газдов:
Банките по принцип харесват бизнес модела на възобновяемите енергийни източници, защото е предвидим. Както каза по време на пресконференцията господин Йоцев (Илко Йоцев, заместник-председател на Българската фотоволтаична асоциация - бел. ред.) схемата на финансиране е свързана със самоучастие от порядъка на 20 и 30% и залагане на бъдещите плащания по продажба на електроенергия. Те са много ясно предвидими, защото се знае колко е слънцегреенето на съответното място.
Тази схема обаче е валидна, когато имаме ясна тарифа на изкупуване на електроенергия. В България това не е така, защото има възможност ежегодно цената на енергията да намалява - в най-лошия случай с около 4%. Това означава, че паричните потоци са непредвидими. Човек прави в началото на инвестиционния проект капиталови разходи, които в момента възлизат на 2.5 - 3 млн. евро за мегават инсталирана мощност. Впоследствие не е ясно дали тази инвестиция може да се изплати, ако тарифата падне. А тя неминуемо ще падне, защото на пазара ще излизат все по-евтини нови технологии.
В момента плаващата тарифа създава огромна несигурност и прави финансирането на соларни проекти невъзможно. Ежегодната адаптация на тарифата трябва да остане, но да не важи за вече присъединени инсталации. Те следва да получат сигурност за целия производствен период от 25 г. чрез фиксиране на тарифата, актуална към момента на присъединяване към мрежата.
БФА смята, че за целта е най-добре да се приложи един прост модел на ценообразуване, който функционира изключително добре в Германия - най-развитият европейски пазар в сферата на фотоволтаиката. Този модел предвижда въвеждане на фиксирана тарифа за целия период от експлоатацията на един фотоволтаичен парк. Ако през 2010 г. тарифата е Х, то един фотоволтаичен парк, който бъде присъединен към мрежата в рамките на годината, следва да продава електроенергия по тарифата Х за период от 25 г. Ако обемът на инсталираните през 2010 г. фотоволтаични мощности и пазарните тенденции го изискват, през 2011 г. тарифата може да бъде намалена с 6, 7 или 8%. При това положение всички проекти през 2011 г. се присъединяват, да речем, на тарифа „Х минус 8%". В същото време съществуващите централи продължават да продават електроенергия на старата цена. Това ще превърне фотоволтаиката в предвидим, ясен и сигурен бизнес. Тоест, доверието, което в момента е на път да изчезне, ще бъде възстановено.
Тази идея предлагана ли е на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма?
Никола Газдов:
Да, ние имахме разговори с тях, включително и по този въпрос. Наши експерти участват в работните групи, които се занимават с промените в Закона за възобновяемите енергийни източници и там смятаме да разработим модела в детайли. През януари експерти на Асоциацията заминават за Германия, където заедно с местната фотоволтаична асоциация ще разработим адаптиран модел за България, базиран на германския опит. Тоест - ще разработим един модел, който ще дава сигурност на инвеститорите, банките, потребителите, енергоразпределителните и енергопреносните дружества.
Освен фиксираната тарифа за вече готови проекти, какви други промени трябва да бъдат направени в Закона за ВЕИ?
Никола Газдов:
Те са много, но основните са свързани с тарифата. Друг съществен проблем е присъединяването на фотоволтаични мощности към енергопреносната мрежа. На хартия то е безпроблемно, но на практика е уравнение с много неизвестни. Третият съществен проблем са тромавите административни процедури. Особено тежка е процедурата с узаконяването и присъединяването на малки покривни инсталации.
Трябва да бъдат изготвени ясни правила, посредством които фантомните проекти да бъдат отсявани от реалните, за да имат възможност електроразпределителните дружества (ЕРП) адекватно да планират разширяването на мрежите си.
Има обективни причини тези дружества да са недоволни и да имат проблеми с проектите от ВЕИ, защото има голям брой запитвания, без да съществува механизъм за отделяне на реалните инвестиционни намерения от бутафорните заявки. Съответно ЕРП-тата не мога да се ангажират с развитие на мрежите си спрямо всяко запитване. Това до голяма степен е разбираемо. Лошото е, че някои ЕРП-та се възползват от това положение и третират всички инвеститори като нарушители.
Колко са приблизително проектите за строеж на нови фотоволтаични мощности?
Никола Газдов:
Има много заявени проекти. Колко реално са пред започване на строителни дейности - не зная. Но броят им със сигурност не е голям. Това е така по простата причина, че е много трудно да се намери финансиране. Положението беше тежко още преди обявяването на намерения за въвеждане на ограничителен режим за ВЕИ. В момента осигуряването на финансиране е абсолютно невъзможно. Дори за напълно готови проекти. Просто никоя банка не би участвала в бизнес начинание с етикет „висок политически риск". А това е етикетът, който има ВЕИ секторът в България след последните изказвания на Нона Караджова, Трайчо Трайков и Евдокия Манева.
С риск да се повторя - за да има реални проекти и реално изградени мощности, правителството трябва да излезе и много ясно да изрази подкрепата си за ВЕИ сектора - по възможност в писмен вид. Всичко друго означава „замразяване" за поне три-четири години. Реалните инвеститори ще се оттеглят поради невъзможността за калкулиране на риска. А знаем, че когато няма ясни правила - или правилата биват променяни в движение - тогава настъпва времето на сенчестия капитал. Чуждите инвеститори не желаят да работят в бизнес среда с висока несигурност, за разлика от някои родни бизнес субекти, които са свикнали да действат полу-легално. При това положение ще се получи едно голямо препиране без накисване. И без благотворни странични ефекти върху българската икономика.
Какъв е интересът на чуждестранните фирми към строителството на фотоволтаични мощности у нас?
Никола Газдов:
От средата на миналата седмица (началото на месец декември - бел.ред.) интересът им към България клони към нулата. Много инвеститори разглеждат България като пазар с добър потенциал в областта на ВЕИ, но към днешна дата правителството е на път да ги разубеди и да ги изгони от страната. Наши чуждестранни партньори ни казват: „В България няма сигурност и правила, които да гарантират, че проектите ни ще се осъществят. По закон държавата ни подкрепя, а на практика обявява, че спира дейността ни. Питаме се, има ли смисъл да продължавме да инвестираме у вас." Разбирате, че е доста трудно да се обори едно такова негативно мнение.
Как стои въпросът със строежа на фотоволтаици в площи, които са част от мрежата "Натура 2000"?
Никола Газдов:
Този въпрос трябва да се разглежда диференцирано - фотоволтаиката е най-безвредна за околната среда като технология. Много рядко се отнемат земни слоеве, почти не се използват бетонни фундаменти и т.н. Има възможност подобни мощности да бъдат построени дори в защитени зони, но това трябва да става след много строг и детайлен анализ от страна на компетентните органи.
Отделно дори в зоните на „Натура" - както знаете много градове и села влизат в тези зони - има множество стари промишлени зони, които в момента стоят неизползвани. Никой не може да ме убеди, че там има опасност за флората и фауната, ако бъдат инсталирани фотоволтаични мощности. Обаче пак казвам - трябва да има диференциран подход. На нещата не трябва да се гледа само в черно и бяло.
Как ще се отрази евентуален "стоп" пред проектите за производство на енергия от ВЕИ пред индикативните цели на България за постигане на 16% дял на ВЕИ от брутното потребление на енергия през 2020 г?
Никола Газдов:
При въвеждане на ограничителен режим, България просто няма да изпълни целите си и данъкоплатците ще трябва да платям сметката за това. Много хора казват: „Токът, произведен от фотоволтаици, е много скъп и ние не искаме да го плащаме". Това обаче не е така. В момента всеки българин плаща такса от 2 лв. месечно за „зелена енергия", без тази сума да се базира на реално съществуващи проекти от ВЕИ. Ситуацията ще стане още по-абсурдна, ако се стопират всички текущи проекти. Тогава за какво точно ще плащаме? Реалното повишаване на цената на тока за крайния потребител, дължащо се на соларно електричество, и без това клони към нула. Дори да се инсталират по 100 МВт соларни мощности годишно, ежегодното повишаване на цената на електроенергията няма да надвиши 2% и през 2020 г. ще възлиза едва на около 1,8 стотинки на киловатчас. Какви два лева, какър мораториум?
Ако България не успее да изпълни целите си, отново потребителите ще трябва да заплатим цената на „зелената енергия", която ще ни е нужна за постигане на 16% дял на ВЕИ. Само че тогава ще купуваме от Германия, Швеция и Испания, а не от родни производители. По-добре да стимулираме възникването на една нова индустрия и създаването на хиляди работни места в България, отколкото да не построим нищо и накрая пак да си купим „зелена енергия", но от чужбина и на по-висока цена.
Какви ще бъдат загубите, ако наистина тези проекти бъдат спрени?
Никола Газдов:
Чуждите инвеститори ще преглътнат определени загуби и ще напуснат страната. Родните компании обаче няма къде да бягат и ще останат като „риба на сухо". Ефектът ще бъде опустошителен и огромната част от българските фирми в сектора ще фалират.
Аз за това употребих термина "будна кома", описвайки състоянието на бизнеса в момента. Ако не вземе спешни мерки в подкрепа на ВЕИ сектора, правителството на ГЕРБ ще стане поредното, обявило едни много добри намерения, които се случват само на хартия. Дано премиерът Бойко Борисов и министрите му проявят здрав разум и подкрепят развитието на ВЕИ в България!
Интервю на Петър Чернев, Econ.bg
