Одобрявате ли идеята за амнистия на изнесени от България капитали?

По-добре е да използваме собствените си пари, отколкото да търсим средства отвън, които после трябва да връщаме. Трябва да се търсят възможности да бъде привлечен официално изнесеният капитал обратно в България. Аз обаче съм скептик за амнистията, включително данъчната. Бих приел еднократно решение, както направиха в Турция и други страни. Но няма ли да поощрим фирмите да избягват плащането на данъци чрез износ на пари с надеждата, че отново ще има амнистия? В Индия това е правено 7 пъти. У нас бяха опростени т.нар. лоши кредити. Задължения на дружества в ликвидация станаха държавен дълг. Това може да затрудни бюджета. Трябва да се намери начин да се легализира изнесеният капитал, но държавата да не бъде прекалено либерална.

А защо точно сега се лансира отново идеята за такава амнистия?

Въпросът е логичен. Дали не е настъпил моментът за едно масирано завръщане на "чужд" капитал в България? Странно е, но въпреки че беше поставен в международни мащаби въпросът какво е изнесено през 90-те години, България не предприе нищо за издирването му. Веднъж обаче станал мръсен,капиталът не може бързо да се изчисти.

Какви изисквания поставя Европа пред българските институции и Сметната палата по отношение на борбата с корупцията?

За съжаление oценките на авторитетните европейски институции отреждат на България едно от първите места по корумпираност. Евросъюзът ултимативно поставя условие през следващите години помощта за нас да бъде насочена главно за антикорупционно законодателство. Вероятно ще се приеме специална програма за предотвратяване и борба с корупцията. Съгласно новия законопроект за Сметната палата всички наши служители при назначаване ще подписват декларация, че не са били разследвани за корупция. Ако при проверка на даден обект възникнат съмнения за корупция, свързана с други лица извън него, ще можем да изискваме информация от тях. Ако те откажат да я предоставят, Сметната палата ще проверява тези обекти и ако самите лица я възпрепятстват, ще сезираме прокуратурата.

Сметната палата ще взаимодейства с Агенцията за събиране на държавни вземания, с Бюрото за финансово разузнаване и със съдебните органи в борбата срещу измамите, корупцията и прането на пари. При съмнения ще уведомяваме специални органи към Евросъюза. Най-корупционната област е възлагането на обществени поръчки. Това се признава в световен мащаб. Странното е, че когато се наруши процедура по възлагане на поръчка например от Министерския съвет или от отделно министерство, ние уведомяваме за това финансовия министър, който би трябвало да възложи на вътрешния контрол да наложи санкции. За мен е нереалистично министър на финансите да наказва министър-председателя или себе си. Затова в закона предвидихме при нарушения от изпълнителната власт да сезираме Народното събрание. Това е антикорупционна мярка, защото в края на годината масово се нарушават тези процедури.

/Предоставено от BEF News Desk/