Специално за Econ.bg.

- Г-н Шарков, информационните технологии са oпределени като приоритетен отрасъл от настоящето Правителство. Смятате ли, че на този етап на развитие на икономиката на страната е уместно да се определят приоритети и има ли реални възможности за осъществяване на заявените намерения?

Георги Шарков:

- Няколко пъти бяхме критикувани, че искаме преференции, приоритети, при което сме съпоставяни с другите браншове. Това е така, но когато един бранш се обяви за приоритетен, това не бива да води до противопоставяне на общественото мнение, а обратното. Хората трябва да са убедени, че има потенциал в този бранш и ако бъде използван, той ще рефлектира върху общия икономически растеж.

Всяка една икономика в застой или в недобро състояние се нуждае от "смущаващ" фактор, който да издърпа икономиката напред. Това всъщност е поуката от анализа, който направихме на 4-5 водещи държави в областта на IT индустрията - Индия, Израел, Ирландия - класическите примери и Румъния, която от известно време е значително пред нас в областта на ИТ. Поуката от тези анализи е че, за да се развива икономиката, трябва да има водещи сектори. Точно това е смисълът на дефиниране на приоритет. Приоритет не винаги означава преференция. Разглеждането на списъците, за това какво са направили другите държави в областта на стимулиране развитието на IT и софтуерната индустрията, не означава характеризиране на всички тези действия като преференции. Това по-скоро е желаният комплекс от дейности, които не само стимулират тази индустрия, но и достатъчно ясно показват възприемането й като фактор, който може да помогне за цялостното развитието на икономиката на държавата. Според нас, след като един отрасъл се обяви за приоритетен, това означава не едно или две действия, а комплекс от действия, насочени към реалното осъществяване на заявените намерения. На конференцията, организирана от BASSCOM "България - бързоразвиващ се софтуерен център", се изказаха категорични мнения, че не трябва да чакаме само от Правителството нещо да се случи, а по-скоро обратното - софтуерният бранш трябва да бъде активната страна в момента. Той обединява усилията на всички страни, не само на фирмите от бранша, но и на заинтересовани организации, като Асоциацията на чуждестранните инвестиции, Съюзът на работодателите, БАИТ, много донори и инвеститори, които ни съдействаха при организиране на конференцията.

- Каква беше целта на организираната от BASSCOM конференция "България - бързоразвиващ се софтуерен център"?

Георги Шарков:

- BASSCOM съществува като асоциация от 6 месеца и като добри професионалисти в областта на софтуера се постарахме да систематизираме посоките и действията, към които трябва да се насочат усилията ни, така че да обхванем целия процес и факторите за развитие на софтуерната индустрия в България. Целта на конференцията бе да обобщим интензивната ни работа в продължение на няколко месеца. BASSCOM, като организация на софтуерните производители, със съдействието на още няколко други организации се опита да формулира основните посоки за развитие на софтуерната индустрия. Конференцията беше място, където се дадоха много предложения в тези направления. Това, което прави впечатление е, че до момента, във всички стратегии и мерки както от страна на Правителството, така и на различни организации, се гледа едностранчиво на софтуерния бранш. А софтуерната индустрия е една от най-динамичните и всеки тесен поглед към нея, не само, че не е полезен, но в някои случаи дори става вреден.

- Как протече дискусията по основните теми на конференцията?

Георги Шарков:

- Това не беше класическа конференция. Аз бих определил събитието като работна среща, тъй като освен стандартните доклади и предложения, имаше доста активна дискусия, изказаха се разнообразни мнения. Това означава, че всички присъстващи в залата са съмишленици и имат една и съща цел, която е доста амбициозна – до 2010 г. ИТ бранша да достигне минимум 1-2 млрд. долара оборот, което означава около 20-30% годишен ръст. Това няма да се случи, ако само браншът или само Правителството прави нещо. Всички, които бяха на конференцията, трябва да работят и всеки да определи своето място. Нашата цел беше да систематизираме насоките в приложената Харта за партньорство между обществения и частен сектор за развитие на софтуерната индустрия и на самата конференция да обсъдим и предложим конкретни действия за реализирането на тези идеи.

Самата конференция протече в 3 сесии, проведоха се и 3 дискусии. Докладите бяха доста поучителни не само заради информацията, представена от успешни български фирми и организации, но и от участието на чуждите гости - бе представена гледната точка на чуждестранни инвеститори. От г-н Жак Бюс разбрахме за възможностите да използваме Шестата рамкова програма на ЕС, чието прилагане започва от есента и е свързана със стимулиране изследванията и развитието в областта на ИТ. В момента тече Петата рамкова програма към Дирекция информационно общество и технологии към Съвета на Европа, която цели да стимулира изследванията и иновациите за развитие на технологиите, тъй като Европа изостава доста от САЩ. Отделят се значителни средства за стимулиране на изследователския дух. Програмата е отворена за всички държави, членки и асоциирани членки на ЕС. Това е един добър шанс за нашата индустрия, тъй като притиснатите от време и финанси български фирми трудно отделят средства за изследвания и технологии.

Обсъдено беше и състоянието на академичните центрове и университети. Новите технологии изискват както финансови средства, така и добра квалификация на преподавателите. Браншът категорично заяви желанието си, дори провокира Правителството и държавната организация с изявената готовност не само да продължи да стимулира студентите със стипендии, но и преподавателите за повишаване на квалификацията. За целта се предвижда учредяването на Фонд за повишаване квалификацията на професорите и от друга страна, да се опитаме да привлечем преподаватели от водещи държави и институции за изнасяне на лекции и курсове в нашите университети. Също така, да привлечем обратно нашите водещи специалисти, които преподават и учат в големи софтуерни центрове и университети.

- Какво по-конкретно беше казано на конференцията по отношение на инвестициите в областта на ИТ?

Георги Шарков:

- Браншът получи доста критики от представители на инвеститорите и на различни рискови фондове, тъй като ние не умеем да продаваме своята работа и идеи. Една от целите на Правителството в момента е да помогне по отношение на маркетинга в нашия бранш. Усилията трябва да бъдат насочени основно към отделните фирми, защото те не знаят какво и как да продават, не знаят как да го оформят. Има фирми, които имат стойност, имат какво да предложат, но не умеят да го направят, а пари за инвестиции и подпомагане на бранша има. Тук искам да подчертая ролята на BASSCOM като професионална организация, която може да помогне на фирмите да дефинират целите и профила си, за да могат да продадат по-добре своите продукти.

- Какви са конкретните действия, които разработихте в Хартата за партньорство между обществения и частен сектор за развитие на софтуерната индустрия?

Георги Шарков:

- Конкретните действия ще излязат в допълнително приложение, тъй като Хартата е един документ, който предложихме на всички, включително на присъстващите правителствени организации. На конференцията присъстваха доста работни органи към Правителството – Агенцията за развитие на информационните и комуникационни технологии към Министерство на транспорта и съобщенията, която беше и съорганизатор на конференцията, Координационният съвет към МС за информационни, комуникационни и управленски технологии, чийто основен приоритет е създаването на електронно правителство, Дирекция данъчна политика, Дирекция информационни технологии към Министерство на икономиката. Получихме извинения от министрите на финансите, на икономиката и на транспорта и съобщенията, които не можаха да присъстват, но бяха изпратили именно хората, с които ще работим. Така че, духът на срещата беше работен, а не показен и независимо от това, че гледаме Хартата и развитието на софтуерната индустрия от различен ъгъл, важното беше, че гледаме в една посока.

На практика Хартата обединява всички мнения и посоки по 5-те стълба: образование, изследвания, иновации; фирмени стандарти и професионализъм; както и изготвянето на една Национална стратегия, която обобщава всички тези направления; работа в посока създаване на по-добър инвестиционен и бизнес климат; маркетингово определяне пазарната ниша на нашата индустрия. Мненията, изказванията по тези пет стълба водят до дефиниране на модела на българската софтуерната индустрия. Хартата за партньорство между обществения и частен сектор за развитие на софтуерната индустрия е един отворен документ. Като допълнение към Хартата, BASSCOM е приложила доста конкретни действия, за изпълнението на които са ангажирани, както браншовите организации, така и представители на донорски програми. Конкретни идеи бяха предложени и от новосформираната Агенция към Министерство на транспорта и съобщенията. Това са стъпки предимно в маркетинга, представяне на индустрията ни, която е все още непозната. Дори получихме критика от представител на германските инвеститори, че всъщност България е непозната като софтуерна държава. Неколкократно се спомена крилатата фраза, че грижата за давещите се е на самите давещи се, т.е. трябва да станем достатъчно популярни, за да ни помогнат и другите.

Основните съобщения от конференцията бяха, че софтуерната индустрия декларира способността си да се превърне в осъзнат ключов фактор за развитие както на растежа на българската икономика, така и за равноправната ни интеграция с европейската и световната икономика.

Държавните институции демонстрираха желанието си за сътрудничество и оттук нататък остават единствено политическата далновидност и кураж, за да може това, което обсъждахме, да стане факт.

- BASSCOM съществува като асоциация от 6 месеца и като добри професионалисти в областта на софтуера се постарахме да систематизираме посоките и действията, към които трябва да се насочат усилията ни, така че да обхванем целия процес и факторите за развитие на софтуерната индустрия в България. Целта на конференцията бе да обобщим интензивната ни работа в продължение на няколко месеца. BASSCOM, като организация на софтуерните производители, със съдействието на още няколко други организации се опита да формулира основните посоки за развитие на софтуерната индустрия. Конференцията беше място, където се дадоха много предложения в тези направления. Това, което прави впечатление е, че до момента, във всички стратегии и мерки както от страна на Правителството, така и на различни организации, се гледа едностранчиво на софтуерния бранш. А софтуерната индустрия е една от най-динамичните и всеки тесен поглед към нея, не само, че не е полезен, но в някои случаи дори става вреден.

- Как протече дискусията по основните теми на конференцията?

Георги Шарков:

- Това не беше класическа конференция. Аз бих определил събитието като работна среща, тъй като освен стандартните доклади и предложения, имаше доста активна дискусия, изказаха се разнообразни мнения. Това означава, че всички присъстващи в залата са съмишленици и имат една и съща цел, която е доста амбициозна – до 2010 г. ИТ бранша да достигне минимум 1-2 млрд. долара оборот, което означава около 20-30% годишен ръст. Това няма да се случи, ако само браншът или само Правителството прави нещо. Всички, които бяха на конференцията, трябва да работят и всеки да определи своето място. Нашата цел беше да систематизираме насоките в приложената Харта за партньорство между обществения и частен сектор за развитие на софтуерната индустрия и на самата конференция да обсъдим и предложим конкретни действия за реализирането на тези идеи.

Самата конференция протече в 3 сесии, проведоха се и 3 дискусии. Докладите бяха доста поучителни не само заради информацията, представена от успешни български фирми и организации, но и от участието на чуждите гости - бе представена гледната точка на чуждестранни инвеститори. От г-н Жак Бюс разбрахме за възможностите да използваме Шестата рамкова програма на ЕС, чието прилагане започва от есента и е свързана със стимулиране изследванията и развитието в областта на ИТ. В момента тече Петата рамкова програма към Дирекция информационно общество и технологии към Съвета на Европа, която цели да стимулира изследванията и иновациите за развитие на технологиите, тъй като Европа изостава доста от САЩ. Отделят се значителни средства за стимулиране на изследователския дух. Програмата е отворена за всички държави, членки и асоциирани членки на ЕС. Това е един добър шанс за нашата индустрия, тъй като притиснатите от време и финанси български фирми трудно отделят средства за изследвания и технологии.

Обсъдено беше и състоянието на академичните центрове и университети. Новите технологии изискват както финансови средства, така и добра квалификация на преподавателите. Браншът категорично заяви желанието си, дори провокира Правителството и държавната организация с изявената готовност не само да продължи да стимулира студентите със стипендии, но и преподавателите за повишаване на квалификацията. За целта се предвижда учредяването на Фонд за повишаване квалификацията на професорите и от друга страна, да се опитаме да привлечем преподаватели от водещи държави и институции за изнасяне на лекции и курсове в нашите университети. Също така, да привлечем обратно нашите водещи специалисти, които преподават и учат в големи софтуерни центрове и университети.

- Какво по-конкретно беше казано на конференцията по отношение на инвестициите в областта на ИТ?

Георги Шарков:

- Браншът получи доста критики от представители на инвеститорите и на различни рискови фондове, тъй като ние не умеем да продаваме своята работа и идеи. Една от целите на Правителството в момента е да помогне по отношение на маркетинга в нашия бранш. Усилията трябва да бъдат насочени основно към отделните фирми, защото те не знаят какво и как да продават, не знаят как да го оформят. Има фирми, които имат стойност, имат какво да предложат, но не умеят да го направят, а пари за инвестиции и подпомагане на бранша има. Тук искам да подчертая ролята на BASSCOM като професионална организация, която може да помогне на фирмите да дефинират целите и профила си, за да могат да продадат по-добре своите продукти.

- Какви са конкретните действия, които разработихте в Хартата за партньорство между обществения и частен сектор за развитие на софтуерната индустрия?

Георги Шарков:

- Конкретните действия ще излязат в допълнително приложение, тъй като Хартата е един документ, който предложихме на всички, включително на присъстващите правителствени организации. На конференцията присъстваха доста работни органи към Правителството – Агенцията за развитие на информационните и комуникационни технологии към Министерство на транспорта и съобщенията, която беше и съорганизатор на конференцията, Координационният съвет към МС за информационни, комуникационни и управленски технологии, чийто основен приоритет е създаването на електронно правителство, Дирекция данъчна политика, Дирекция информационни технологии към Министерство на икономиката. Получихме извинения от министрите на финансите, на икономиката и на транспорта и съобщенията, които не можаха да присъстват, но бяха изпратили именно хората, с които ще работим. Така че, духът на срещата беше работен, а не показен и независимо от това, че гледаме Хартата и развитието на софтуерната индустрия от различен ъгъл, важното беше, че гледаме в една посока.

На практика Хартата обединява всички мнения и посоки по 5-те стълба: образование, изследвания, иновации; фирмени стандарти и професионализъм; както и изготвянето на една Национална стратегия, която обобщава всички тези направления; работа в посока създаване на по-добър инвестиционен и бизнес климат; маркетингово определяне пазарната ниша на нашата индустрия. Мненията, изказванията по тези пет стълба водят до дефиниране на модела на българската софтуерната индустрия. Хартата за партньорство между обществения и частен сектор за развитие на софтуерната индустрия е един отворен документ. Като допълнение към Хартата, BASSCOM е приложила доста конкретни действия, за изпълнението на които са ангажирани, както браншовите организации, така и представители на донорски програми. Конкретни идеи бяха предложени и от новосформираната Агенция към Министерство на транспорта и съобщенията. Това са стъпки предимно в маркетинга, представяне на индустрията ни, която е все още непозната. Дори получихме критика от представител на германските инвеститори, че всъщност България е непозната като софтуерна държава. Неколкократно се спомена крилатата фраза, че грижата за давещите се е на самите давещи се, т.е. трябва да станем достатъчно популярни, за да ни помогнат и другите.

Основните съобщения от конференцията бяха, че софтуерната индустрия декларира способността си да се превърне в осъзнат ключов фактор за развитие както на растежа на българската икономика, така и за равноправната ни интеграция с европейската и световната икономика.

Държавните институции демонстрираха желанието си за сътрудничество и оттук нататък остават единствено политическата далновидност и кураж, за да може това, което обсъждахме, да стане факт.