Специално за Econ.bg

Ивона Срока е президент и изпълнителен директор на Полския централен депозитар (Krajowy Depozyt Papierów Wartościowych - KDPW). Тя има магистърска степен от Варшавския икономически университет. През 1999 г. получава докторска степен по икономика от Колежа по управление и финанси към Варшавския икономически университет.

Между 2000 г. и 30 юли 2009 г. работи във Варшавската фондова борса (ВФБ). Първоначално е съветник на Управителния съвет на ВФБ, след 2001 г. става заместник-директор в рекламния отдел, а след 2004 г. заема длъжността директор на отдел "Маркетинг комуникации". Участва във всички големи бизнес проекти на ВФБ.

Започва професионалната си кариера през 1994 г. като съветник в Министерството на приватизацията. В периода 1994-1998 г. е изследовател в Института за вътрешен пазар и потребление. В същото време - в периода 1994-1995 г., е консултант във Варшавската консултантска група (Warszawska Grupa Konsultingowa), а в периода 1995-2000 г. е ръководител на отдела за маркетинг и връзки с обществеността на Варшавската стокова борса.

Тя е член на Съвета за платежната система в Полската национална банка, член в бордовете на няколко фондации - за подкрепа на млади таланти (Фондацията 2065 Lesław A. Paga) и за обучение в областта на капиталовите пазари (FERK).

От 1994 г. Срока е активен академичен лектор, като преподава във Варшавския икономически университет и в Института по икономика в Полската академия на науките. Публикува няколко книги, изследвания и статии, свързани с темите корпоративно управление, финансови инструменти, риск мениджмънт и капиталови пазари.

На 15 февруари 2010 г. беше оповестено, че Полският централен депозитар (KDPW) и "УниКредит Булбанк" са подписали договор за сътрудничество в областта на попечителските услуги. Той дава възможността на български публични компании да се листват на Варшавската фондова борса. Впоследствие във Варшава се проведе семинар, на който бяха разяснени подробности за споразумението.

В специално интервю за Econ.bg Ивона Срока разясни подробности за дейността на KDPW, за възможностите, които новото споразумение открива пред българските компании, за потенциала и резултатите на Варшавската фондова борса. Шефът на KDPW сподели и прогнозата си за развитието на европейските и световните фондови пазари след икономическата криза.

Г-жо Срока, през декември 2009 г. Полският централен депозитар (KDPW) одобри Корпоративна стратегия за периода 2010-2013 г. Споделете с нашите читатели основните акценти от нея...

Ивона Срока:

Основната задача на нашата стратегия е да подготви Полския депозитар за увеличена чуждестранна конкуренция и пазарна консолидация. Нейната цел е създаването на позиции и засилване на конкурентоспособността на KDPW. Документът е разработен на базата на задълбочен анализ на основните тенденции на международните финансови пазари. Тя беше широко обсъдена с участниците на полския капиталов пазар. Стратегията се фокусира върху активното развитие на KDPW в Полша и цяла Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и обезпечава осигуряването на модерни услуги, отговарящи на нуждите на местния и международните пазари.

Най-големият и комплексен наш проект тази година е развитието на Централна клирингова къща. Проектът ще намали риска и тежестта за участниците на полския капиталов пазар.

Имаме за цел да станем водеща сетълмент и депозитарна институция в ЦИЕ, която осигурява възможност за ръст на полския капиталов пазар чрез стимулиране на активността на полските участници на пазара в региона. Тази цел включва обща политика за листване на чуждестранни компании, изпълнявана в сътрудничество с Варшавската фондова борса и други пазарни участници.

За нас е много важна и интеграцията с европейските структури и намаляването на ограниченията пред разплащанията в евро и трансграничния сетълмент на ценни книжа. Двата основни проекта в тази насока включват: Target2 - KDPW ще се присъедини към системата за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време, която е организирана от централните банки на Франция, Германия и Италия, и Target2Securities - техническа готовност за изнасяне на инфраструктура за сетълмент на наши и чужди ценни книжа към оператора на платформата T2S.

Чрез други дейности в нашата стратегия ще се съсредоточим върху въвеждането на система за електронно одобрение на сделки (Electronic Trade Confirmation) разработването на сетълмент услуги на извънрегулирания пазар и въвеждането на трансграничен сетълмент - чрез механизма "доставка срещу плащане" (Delivery versus Payment - DvP), подобряване на клиринг и сетълмент услугите ни. Постигането на тази цел включва обслужването на глобални (омнибус) сметки за чуждестранни институции, предлагащи клирингови и депозитарни услуги, функциониране на сетълмент агент за чуждестранните участници, предлагащи клирингови услуги; механизъм за задържане и освобождаване за засрещане (мачване) на сетълмент инструкциите; разработване на система за заемане на ценни книжа; разработване на услуги за корпоративни действия.

Полският централен депозитар и "Уникредит Булбанк" наскоро подписаха споразумение за сътрудничество за попечителски услуги. Каква е основната цел на това споразумение?

Ивона Срока:

Скоро това споразумение ще направи възможно листването на български ценни книжа на Варшавската фондова борса, което от своя страна ще осигури нови възможности за ивестиции и растеж на български компании. То ще стане крайъгълен камък за капиталовите пазари на България и Полша. Нашето сътрудничество с "Уникредит Булбанк" представлява нова фаза в полско-българските отношения. Искрено се надяваме, че изграждането на оперативна връзка ще повиши желанието и позитивния интерес за сътрудничество между нашите две страни в областта на работата с ценни книжа, изграждането на международни оперативни връзки, както и на други форми на сътрудничество.

В момента съществува информация, че има една българска публична компания - "Софарма", която иска да използва възможностите на изградената оперативна връзка и да се листне на Варшавската фондова борса. На какъв етап е процедурата за листването на тази компания? То скоро ли ще се случи?

Ивона Срока:

Ние основаваме нашите цели и очаквания по отношение на рентабилността на една оперативна връзка, на оценките за търсене на акциите на дадена българска компания на базата на информация от Варшавската фондова борса, но и от брокерите - местни и международни. Ние имахме солидни аргументи и анализирахме пазара преди да изградим връзката и се надяваме, че по-нататъшните съвместни действия с пазарните участници ще доведат до повече листвания на български компании във Варшава. Полският пазар би трябвало да е интересна алтернатива или допълнение към стратегиите за развитие на българските емитенти на ценни книжа.

Има информация, че още една компания - "Интеркапитал Пропърти Дивелъпмънт" АДСИЦ, също има интерес към Варшавската фондова борса. Водени ли са вече разговори с компанията за възможностите това да се случи? Като цяло, колко български компании очаквате да се възползват от възможността да се листнат на Варшавската фондова борса?

Ивона Срока:

Непосредствено след установяването на оперативната връзка между българския и полския пазар, ние получихме първи сигнали за интерес от български компании, които биха искали да се листнат във Варшава. Но тъй като тази връзка все още е само на няколко седмици, очакваме по-голям интерес след като информацията за тази възможност се разпространи. Докато една компания сама не обяви своя интерес да стане публична в друга държава, ние не би трябвало да съобщаваме името й.

На какви изисквания трябва да отговарят българските компании, за да могат да се листнат на Варшавската фондова борса? Какви са критериите за това?

Ивона Срока:

Ако съответната компания вече е листната в София (или разбира се в която и да е друга държава от Европейския съюз), листването й във Варшава няма да налага покриването на каквито и да е допълнителни тежки изисквания - проспектът може лесно да бъде придвижен чрез регулациите на ЕС, например. Иначе критериите на Варшавската фондова борса са почти същите като тези на другите фондови борси, дори и по-лесни за изпълнение в някои отношения.

Какви биха били предимствата за една чужда компания от листването й на борса като Варшавската?

Ивона Срока:

Има много ползи, които се разкриват пред българските компании, решили да се листнат на Варшавската фондова борса. За емитентите на ценни книжа Варшава е най-динамичният и ликвиден пазар в региона. Полша е една от малкото страни в Европа, които избегнаха финансовата криза през последните две години, така че фондовият ни пазар има здрави основи и добра ликвидност.

Листването във Варшава също е и ефективен начин за популяризиране на дадена компания извън България: пазарите в Лондон и Франкфурт може да са по-големи, но компаниите от Централна Европа се "губят" на тях, тъй като са заобиколени от голям брой други компании, много от които са мултинационални гиганти. Варшава, като средно голям пазар, предлага по-голяма видимост и по-ниски цени на листването. А тъй като близо 40% от инвеститорите на Варшавската фондова борса са чуждестранни (от тях над 75% са базирани в Лондон), листването във Варшава е "порта" към света.

KDPW е създал 14 оперативни връзки с чужди депозитари. 24 чуждестранни компании са листнати на Варшавската фондова борса. Какви са техните позиции на борсата? Инвеститорите проявяват ли интерес към чуждестранните компании?

Ивона Срока:

На фона на целия пазар, чуждите компании, листнати на Варшавската фондова борса, отчетоха отлични резултати миналата година. Само две от тях, а именно - Orco Property Group и SkyEurope, приключиха годината на червено, със загуби съответно от 0.2% и 83.7%. Междувременно цените на акциите на останалите чуждестранни компании се повишиха. При 10 от тях беше отчетен 3-цифрен ръст на цените на акциите. В тази група особено се отличава австрийският инвестиционен фонд Immoeast AG. Неговите ценни книжа поскъпнаха със 733.3%. Много силен ръст отчетоха също Automotive Components Europe (336.9%), Ronson Europe (212.7%), Astarta Holding (263.6%) и Kernel Holding (239.8%).

Средно цената на акциите на чуждестранните компании през 2009 г. се повиши със 122.7%. Като се има предвид значителният ръст при Immoeast, тази статистика не отразява точната картина в този пазарен сегмент. Ето защо по-надеждно е използването на медианата на средната годишна възвръщаемост, която се повиши със 78.6%.

Беше ли засегната Варшавската фондова борса от световната икономическа криза? Какви са позициите й в Европа?

Ивона Срока:

Варшавската фондова борса и полската икономика бяха засегнати от кризата, но не в такава степен, в каквато бяха засегнати другите пазари в Европа. През 2008 г. динамичното развитие на борсата беше забавено заради глобалната криза. Въпреки това няколко факта отличават Варшава от другите европейски пазари. Кризата дава възможност на развиващите се страни като Полша да играят все по-голяма роля в глобалната икономика - една положителна роля. Преди всичко, на Варшавската фондова борса бяха пуснати внушителен брой нови акции. През годината цели 94 компании направиха своя дебют на пазарите, които борсата оперира. 2009 г. беше една от най-добрите години за Варшавската фондова борса. Нещо повече, тя се превърна в една от големите изненади в историята на капиталовия пазар, тъй като началото на 2009 г. с нищо не показваше, че инвеститорите ще завършат годината щастливи и в добро настроение. Имаше 38 дебюта на пазарите на ВФБ на обща стойност 1,6 млрд. евро, а дебютът на PGE се превърна в най-голямото IPO в Европа. Пазарната капитализация на борсата се увеличи с 47% до 105 млрд. евро. Индексът WIG (главният варшавски индекс) нарасна с 47%. Варшавската фондова борса стана най-голямата в ЦИЕ от гледна точка на капитализация, оборот, брой на IPO-тата и брой на листнатите компании.

Каква е краткосрочната Ви прогноза (за 2010 и 2011 г.) за фондовите пазари в Европа и по света?

Ивона Срока:

Според мен ситуацията на глобалните пазари ще се стабилизира. Най-интензивната фаза на финансовата криза вече отмина и глобалното икономическо възстановяване вече е на път. Очаква се глобалният ръст да се върне на положителна територия през 2010 г. Пазарите от нашия регион имат големия шанс да подобрят позициите си в Европа, но разбира се това ще изисква добра макроикономическа политика от страна на правителствата.

Интервю на Лили Бончева, Econ.bg