Специално за ECON.BG

- Г-н Димитров, реални ли са настоящите минимални осигурителни прагове?

Пламен Димитров:

- Минималните осигурителни прагове са реални, защото в голямата си част бяха определени в резултат от преговори и споразумения между социалните партньори в съответните отрасли и браншове. Реални са, защото бяха определени с отчитане на фактически достигнатите равнища на минималните и средните заплати, както и средните осигурителни доходи към момента на определянето им. Реални са, защото и там където не се подписаха споразумения по различни причини /някъде например може да липсва една от страните по договарянето/ експертите на социалните партньори, т.е. експерти с различни гледни точки, са предложили съответните минимални величини отново на базата на фактически данни за заплатите и осигурителните доходи. Те са реални най-вече, защото вече 9 месеца от началото на годината са в сила и няма нито един регистриран случай на непреодолими трудности или пречки, възникнали по повод прилагането им.

- Ясен ли е механизмът за определяне на МОД? Какви са критериите за това в едни отрасли да се договаря по-високо равнище, а в други не?

Пламен Димитров:

- Разбира се, че механизмът е ясен. КНСБ е изключително удовлетворена, че нейната категорична позиция по този въпрос – всичко да става на базата на колективното договаряне беше възприета и превърната от правителството в метод на действие при определянето на МОД. Що се отнася до това защо в едни отрасли и дейности се договарят по-високи, а в други по-ниски "прагове", както вече казах има дадености, сложили се в течение на годините, в т.ч. и в зависимост от предишни договорености по работните заплати и от икономическата конюнктура в съответните отрасли – те се вземат предвид. Трябва също да си спомним, че вече е налице и официална регистрация на индивидуалните трудови договори с техните основни параметри, един от които е основната работна заплата – това е индикатор, който също се отчита. Има също така очаквания и програми за развитие на производството и реализацията. Има също и нещо което се нарича осъзнаване и воля за провеждане на политики за социално развитие на човешките ресурси в отрасъла или бранша и т.н. Държи се сметка естествено за минималната работна заплата за страната, нейната динамика, също така и за инфлацията и пр. Така че тези, които твърдят, че видите ли с минималните осигурителни доходи се заплашва развитието на отраслите или се създава опасност за намаляване на заетостта и заплатите, или са невежи, или са представители на тази част от бизнеса, която печели за сметка на нереалните разходи за труд /заплати и осигуровки/ и от нелоялната конкуренция, която осъществяват и по тази причина искат да запазят статуквото, което им дава възможност да лъжат и данъчната, и осигурителната системи, и тези, които им работят, и обществеността, разбира се.

- Има ли опасност от загуба на конкурентноспособност в някои отрасли?

Пламен Димитров:

- Ако имате предвид във връзка и някакви последствия от прилагането на минималните осигурителни доходи, безпочвено е да търсим такива загуби. Още по-неуместно е да говорим за цели отрасли, тъй като във всеки отрасъл има браншове, има различни категории персонал и прочие. Пък и нали се определят минимални осигурителни доходи, защо забравяме, че те не са истинските възнаграждения, които получават работещите в съответните дейности и групи персонал. Вярно е, че нашият стремеж е, и това е съвсем нормално, да договаряме минимални работни заплати за заетите във всяка дейност. Но ние правехме това и преди въвеждането на МОД и никое предприятие или отрасъл не е фалирало поради тази причина. Трябва обаче да се припомни, че въвеждането на МОД е една от мерките срещу сивата икономика, срещу нарушенията на трудовото, осигурителното и данъчното законодателства и в крайна сметка, както вече казах, срещу нелоялната конкуренция. Така че всички коректни предприятия, организации, работодатели не усещат никакви тежести и сложности от въведените МОД, защото както и преди те плащат осигурителните вноски на своите работници и служители върху обективно определени и реално платени заплати. Недоволни са и действително губят конкурентоспособност, но нелоялната си конкурентоспособност, тези, заради които се предприемат мерките. Тези, които бяха назначили целия си персонал на половин работен ден и от чистачката до директора се осигуряваха на половин минимална работна заплата. Нормално е сега те да се недоволни, но затова пък техните работници и служители са в много по-изгодна ситуация и са по-защитени. Интересите на държавата и осигурителната система също са по-защитени.

- Виждат ли работодателите и работниците ползата от МОД?

Пламен Димитров:

- Да виждат. Може би трябва да добавя и увеличените приходи на осигуряването и, понеже все пак въвеждането на МОД не е единствената мярка срещу сивата икономика и заобикалянето на законите, трябва да споменем и факта, че след 1 януари по повод регистрацията на трудовите договори се появиха над 500 хиляди нови договора. Мислите ли, че преди това те не са съществували де факто?! А като вземем предвид, че осигурителният доход в системата на държавното обществено осигуряване само за първите три месеца на годината нараства с близо 11 на сто, а основната заплата по регистрираните трудови договори е със 7 на сто по-висока от отчетната от НСИ, то изводите просто се натрапват и става ясно кому е ползата и кому вредата.

- Имате идея за въвеждане на ограничение за максималния осигурителен доход със задна дата. Ограничаването на високите пенсии ли е целта на това предложение? Трябва ли да отпадне таванът на пенсиите според Вас?

Пламен Димитров:

- Нека започна отзад напред. Таванът на пенсиите трябва категорично да отпадне. Това е наша позиция не от сега, а още от 2000 година и сегашният запис в закона за отпадането на тавана от 1 януари 2004 година беше едно от нещата, които бяха договорени с наше участие и дори натиск. Но заедно с това, КНСБ не може да игнорира факта, че това ще "облагодетелства" една много малка част от всичките два милиона и триста хиляди пенсионери, нищо че поставям думата облагодетелства в кавички. Не можем да не държим сметка и за множеството писма, които в последния месец валят в конфедерацията и в повечето от които от нас се иска да не допускаме да пада тавана или поне да остане някаква регулация по този въпрос. Но във всички писма има негативно отношение към възможността да се получават хиляди левове като пенсия, пък дори и за една малка група.

Затова ние предложихме един възможен вариант този въпрос да се регулира по естествен начин, като се разпростре назад сегашния модел на регулиране максимума на пенсиите, заложен в закона, т.е. да се приложи максимален таван на доходите, които ще се взимат предвид при определяне размера на пенсиите и за периода преди 1977 година. Може, разбира се, да има и други подходи, важното е да не се допускат неприлично високи суми получени по конюнктурни обстоятелства.

- Какви са другите ви предложения по отношение на изчисляването на пенсиите ?

Пламен Димитров:

- Те също са свързани с качеството на защитата и размерите на пенсиите, но и с правото на достъп до пенсия. Имаме някои идеи за забавяне темпото на нарастване на изискванията за възрастта – вместо с по 6 месеца на година, например с по 6 месеца на две години. Имаме и предложение, свързано с нарастването на изискванията на точките за жените – сега законът изисква от 2005 г. те да започнат да нарастват от 90 с по една на година и да достигнат 94. Ние предлагаме да се остойности вариант, при който този процес да стартира през 2007 година. Имаме виждания и за разработване на механизми на гъвкаво пенсиониране, съчетано с наемането на нови и млади работници и пр. Що се отнася до размера на пенсията, нашето искане е приносът на осигурителния стаж в размера на пенсията да се повиши, т.е. ако сега всяка година стаж носи един процент в размера на пенсията, това да се промени по определен начин, например на 1.2% . Убедени сме, че това трябва да се случи, ако не изведнъж, то на стъпки, защото никой няма да ни приеме в Европа със сегашния коефициент на заместване – 36% /отношението средна пенсия/средна заплата/.

- Как протича диалогът между социалните партньори у нас?

Пламен Димитров:

- Това сложен и комплексен въпрос, по който маже да се пише монография. Диалогът има и различни разрези – тристранен, бипартитен, териториален, национален, отраслов и пр. Има известни нюанси във всеки разрез или равнище, има приливи и отливи. Но това, което е безспорно е, че все още е твърде формален и че социалните партньори нямат достатъчно влияние при вземането на решения. От тях се иска главно да дават мнения, предложения. Нашата организация винаги е много конкретна и всяко наше искане е описано на хартия, остойностено и дори разработено като нормативен текст, когато това се изисква. Твърде малко са обаче случаите, при които нашите виждания и предложения се взимат предвид. И то поради нежелание и високомерие, бих казал, а не защото не са разумни и рационални. Голям проблем е и бързането и необосновано кратките срокове, които правителствата си поставят по някои доста сложни въпроси. Но животът си казва своето и макар и бавно става ясно, че към исканията и предложенията на партньорите и особено на синдикатите трябва да се отнасят с повече внимание и възприемчивост. Ние продължаваме да упорстваме в това направление.

- Ако имате предвид във връзка и някакви последствия от прилагането на минималните осигурителни доходи, безпочвено е да търсим такива загуби. Още по-неуместно е да говорим за цели отрасли, тъй като във всеки отрасъл има браншове, има различни категории персонал и прочие. Пък и нали се определят минимални осигурителни доходи, защо забравяме, че те не са истинските възнаграждения, които получават работещите в съответните дейности и групи персонал. Вярно е, че нашият стремеж е, и това е съвсем нормално, да договаряме минимални работни заплати за заетите във всяка дейност. Но ние правехме това и преди въвеждането на МОД и никое предприятие или отрасъл не е фалирало поради тази причина. Трябва обаче да се припомни, че въвеждането на МОД е една от мерките срещу сивата икономика, срещу нарушенията на трудовото, осигурителното и данъчното законодателства и в крайна сметка, както вече казах, срещу нелоялната конкуренция. Така че всички коректни предприятия, организации, работодатели не усещат никакви тежести и сложности от въведените МОД, защото както и преди те плащат осигурителните вноски на своите работници и служители върху обективно определени и реално платени заплати. Недоволни са и действително губят конкурентоспособност, но нелоялната си конкурентоспособност, тези, заради които се предприемат мерките. Тези, които бяха назначили целия си персонал на половин работен ден и от чистачката до директора се осигуряваха на половин минимална работна заплата. Нормално е сега те да се недоволни, но затова пък техните работници и служители са в много по-изгодна ситуация и са по-защитени. Интересите на държавата и осигурителната система също са по-защитени.

- Виждат ли работодателите и работниците ползата от МОД?

Пламен Димитров:

- Да виждат. Може би трябва да добавя и увеличените приходи на осигуряването и, понеже все пак въвеждането на МОД не е единствената мярка срещу сивата икономика и заобикалянето на законите, трябва да споменем и факта, че след 1 януари по повод регистрацията на трудовите договори се появиха над 500 хиляди нови договора. Мислите ли, че преди това те не са съществували де факто?! А като вземем предвид, че осигурителният доход в системата на държавното обществено осигуряване само за първите три месеца на годината нараства с близо 11 на сто, а основната заплата по регистрираните трудови договори е със 7 на сто по-висока от отчетната от НСИ, то изводите просто се натрапват и става ясно кому е ползата и кому вредата.

- Имате идея за въвеждане на ограничение за максималния осигурителен доход със задна дата. Ограничаването на високите пенсии ли е целта на това предложение? Трябва ли да отпадне таванът на пенсиите според Вас?

Пламен Димитров:

- Нека започна отзад напред. Таванът на пенсиите трябва категорично да отпадне. Това е наша позиция не от сега, а още от 2000 година и сегашният запис в закона за отпадането на тавана от 1 януари 2004 година беше едно от нещата, които бяха договорени с наше участие и дори натиск. Но заедно с това, КНСБ не може да игнорира факта, че това ще "облагодетелства" една много малка част от всичките два милиона и триста хиляди пенсионери, нищо че поставям думата облагодетелства в кавички. Не можем да не държим сметка и за множеството писма, които в последния месец валят в конфедерацията и в повечето от които от нас се иска да не допускаме да пада тавана или поне да остане някаква регулация по този въпрос. Но във всички писма има негативно отношение към възможността да се получават хиляди левове като пенсия, пък дори и за една малка група.

Затова ние предложихме един възможен вариант този въпрос да се регулира по естествен начин, като се разпростре назад сегашния модел на регулиране максимума на пенсиите, заложен в закона, т.е. да се приложи максимален таван на доходите, които ще се взимат предвид при определяне размера на пенсиите и за периода преди 1977 година. Може, разбира се, да има и други подходи, важното е да не се допускат неприлично високи суми получени по конюнктурни обстоятелства.

- Какви са другите ви предложения по отношение на изчисляването на пенсиите ?

Пламен Димитров:

- Те също са свързани с качеството на защитата и размерите на пенсиите, но и с правото на достъп до пенсия. Имаме някои идеи за забавяне темпото на нарастване на изискванията за възрастта – вместо с по 6 месеца на година, например с по 6 месеца на две години. Имаме и предложение, свързано с нарастването на изискванията на точките за жените – сега законът изисква от 2005 г. те да започнат да нарастват от 90 с по една на година и да достигнат 94. Ние предлагаме да се остойности вариант, при който този процес да стартира през 2007 година. Имаме виждания и за разработване на механизми на гъвкаво пенсиониране, съчетано с наемането на нови и млади работници и пр. Що се отнася до размера на пенсията, нашето искане е приносът на осигурителния стаж в размера на пенсията да се повиши, т.е. ако сега всяка година стаж носи един процент в размера на пенсията, това да се промени по определен начин, например на 1.2% . Убедени сме, че това трябва да се случи, ако не изведнъж, то на стъпки, защото никой няма да ни приеме в Европа със сегашния коефициент на заместване – 36% /отношението средна пенсия/средна заплата/.

- Как протича диалогът между социалните партньори у нас?

Пламен Димитров:

- Това сложен и комплексен въпрос, по който маже да се пише монография. Диалогът има и различни разрези – тристранен, бипартитен, териториален, национален, отраслов и пр. Има известни нюанси във всеки разрез или равнище, има приливи и отливи. Но това, което е безспорно е, че все още е твърде формален и че социалните партньори нямат достатъчно влияние при вземането на решения. От тях се иска главно да дават мнения, предложения. Нашата организация винаги е много конкретна и всяко наше искане е описано на хартия, остойностено и дори разработено като нормативен текст, когато това се изисква. Твърде малко са обаче случаите, при които нашите виждания и предложения се взимат предвид. И то поради нежелание и високомерие, бих казал, а не защото не са разумни и рационални. Голям проблем е и бързането и необосновано кратките срокове, които правителствата си поставят по някои доста сложни въпроси. Но животът си казва своето и макар и бавно става ясно, че към исканията и предложенията на партньорите и особено на синдикатите трябва да се отнасят с повече внимание и възприемчивост. Ние продължаваме да упорстваме в това направление.