Специално за ECON.BG

- Г-н Николов, как бихте резюмирал основните изводи в редовния доклад на  Центъра за икономическо развитие "Икономиката на България през първото тримесечие на 2003 г."?

Ивайло Николов:

- Основен извод в доклада на Центъра за икономическо развитие за икономиката на България през първото тримесечие на тази година е, че макроикономическите статистически официални показатели са добри. Запазват се добрите тенденции от миналите тримесечия. Тук веднага следват въпросите - дали тези индикатори са устойчиви и могат ли да продължат, дали са достатъчно добри на фона на очакванията и претенциите ни, на какво се дължат добрите икономически показатели? Друг основен извод е, че добрите икономически показатели не означават непременно добра икономическа политика. Ако погледнем икономическата политика на държавата през това тримесечие, по отношение на взетите решения и действия на държавните органи, новоприети закони и обсъждани законопроекти, нашата оценка на някои места е негативна и констатираме, че има забавяне. Така че, картината отново, като цяло, е нееднозначна. В този доклад, за пръв път откакто правим такива наблюдения, се опитваме да разграничим по-ясно кое от добрите икономически показатели се дължи на добра икономическа политика и кое на нещо друго.

- Кое се дължи на добра икономическа политика?

Ивайло Николов:

- Има редица сектори и области, където през това тримесечие има добро развитие и част от него може да бъде отдадено на добрата икономическа политика. Например социалната политика - има намаляване на броя на безработните и увеличаване на заетостта. Част от това се дължи не толкова на растежа на икономиката и разкриването на нови работни места от страна на бизнеса, но е и резултат от активни мерки на държавата в тази сфера. От началото на този година влязоха в сила задължителното регистриране на трудовите договори и минималните осигурителни прагове. Отделен е въпросът доколко те ще имат дългосрочен ефект и доколко няма да доведат до голяма административна тежест и впоследствие до увеличаване дела на сивата икономика. На този етап, благодарение на тези мерки, се увеличава делът на бялата икономика и те, както и програмите за временна заетост, са една от причините за намаляване на безработицата. През първото тримесечие на годината има и други добри показатели, като например повишеният износ спрямо миналата година, продължаващото нарастване на кредитирането, ръст в някои показатели на капиталовия пазар, леко нарастване на чуждите инвестиции. При всички случаи, обаче, трябва да бъдем внимателни доколко това е устойчиво и дали се дължи на ролята на държавата, като регулация, нови закони и стимули.

Една от причините за нарастващия вече няколко месеца ръст на БВП е преобладаващият дял на частния сектор. Когато на частния сектор бъде дадена малко повече свобода и не му се пречи, той расте. Освен това ефектите в икономиката много често идват с известно закъснение. Може би днес сме свидетели на резултатите от добрите мерки, които бяха предприети през последните години – приватизацията, преструктурирането, подобряването на законодателството. Трябва да бъдем много предпазливи в оценките и да разграничаваме ясно причините за добрите и лошите показатели, да гледаме доколко тенденциите са устойчиви и да оформяме по-ясно претенциите си към икономическата политика на управляващите, каквито несъмнено има.

- Кои са основните отрицателни моменти в развитието на икономиката на страната в началото на годината?

Ивайло Николов:

- Отрицателните моменти също трудно биха могли да бъдат илюстрирани с влошени показатели. Има проблеми в някои области, които са от ключово значение за състоянието и перспективите на българската икономика. На първо място, през това тримесечие, както и през последните години, се откроява забавянето и липсата на реформи в съдебната система. През последните години съдебната система е един от основните фактори за икономическото състояние на страната. Липсата на качество и проблемите във функционирането на съдебната система с основание се изтъкват като един от основните задържащи фактори за икономическото развитие. Определено има неща, които будят безпокойство. Развитието на законотворчеството, прилагането на законите, компетентността, безпристрастността на съдиите, достъпността на правораздаването за бизнеса и за гражданите, това дали има върховенство на закона и могат ли да бъдат спазвани договорите, да бъдат защитавани инвеститорите и имуществените права на гражданите и на бизнеса са ключови неща, без които България не може да се развива достатъчно добре. Друга основна област са забавените реформи в областта на здравеопазването. Комплексна област, с много голям ефект върху развитието на България, са преговорите с ЕС. През първото тримесечие на годината определено имаше забавяне на преговорите. Без съмнение, до известна степен то се дължи на причини извън България – войната в Ирак, настроенията и приоритетите в ЕС. Факт е, обаче, че през това тримесечие на преден план започна да се извежда въпросът дали ще успеем да приключим преговорите през следващата година и оттам, дали началото на 2007 е реалистична дата за приемането на България в ЕС.

- Според Вас, има ли опасност да не успеем да приключим преговорите до май 2004?

Ивайло Николов:

- Към днешна дата никой не може да отговори със сигурност и категорично на този въпрос. Догодина ЕС ще се увеличи с 10 нови страни членки, което означава, че всяко следващо разширение след това ще бъде по-трудно от сегашното, защото ще се разширява един съюз не от 15 страни, а от 25 държави. Новите страни членки могат да имат определено влияние, което на този етап не можем да отчетем. Много е важно България да получи ясни сигнали от срещата в Солун и наистина ясна дата и ангажимент за приключване на преговорите през следващата година. От една страна стоят нашите очаквания, от друга страна, стой желанието на ЕС преговорите с България и Румъния да бъдат обвързани с бюджета на Съюза за следващите години. Ако има такова обвързване и изчакваме изготвянето на бюджета на ЕС може да се окаже, че ние наистина не можем да приключим преговорите до следващата година и ще е под въпрос доколко ще можем да влезем в ЕС през 2007 г.

В контекста на доклада на ЦИР, по интересен акцент е не толкова развитието на ЕС и политиката, която той ще провежда, колкото възможностите на българската икономика, качеството и посоката на икономическата политика с оглед на това да сме конкурентоспособни и да влезем в ЕС подготвени.

В този смисъл, ако не негативни, то не и особено оптимистични, са наблюденията ни за бизнес климата.

- В какво се изразяват противоречивите оценки за отделните елементи на бизнес средата?

Ивайло Николов:

- Изследването на бизнес климата е един от основните компоненти на доклада, който следва една и съща структура всяко тримесечие. Агенция Естат прави представително изследване за българската икономика сред около 400 фирми, на чиято база се изчислява крайният индекс за бизнес климата на България. Ние сме едни от първите, които изчисляваме подобен индекс за България. Той е много близък по своята методология до германския индекс на бизнес климата IFO. Индексът Estat вече повече от една година показва, че бизнес средата в България е неутрална, т.е. не много лоша, но не и много добра. Това означава, че предприемачите, които би следвало да осъществят този по-голям растеж, към който се стремим, не са изпълнени с оптимизъм и не планират своето развитие по този начин. Това е по-общата картина, която става още по-интересна, ако погледнем някои от конкретните въпроси. Някои от тях са много показателни за това как предприемачите гледат на бизнес климата и могат да се приемат като оценка за икономическото развитие на България и политиката на правителството. Например, във връзка с недоброто състояние на съдебната система, има въпрос дали според предприемачите законовата база създава равни условия за всички участници. Преди една година 18% от запитаните са казали, че е така, сега – 14%, т.е. не само, че има намаление, но и по-принцип това равнище е доста ниско. Миналата година 64% от предприемачите са казали, че защитата на имуществените права е неефективна, сега така отговарят 59%. 77% от запитаните смятат, че практическото прилагане на нормативната база е трудно. Според преобладаващото мнозинство от предприемачите законите се променят прекалено често, започването на нов бизнес в България продължава да бъде трудно. Много са малко тези, които считат, че данъчно-осигурителната тежест е поносима. Има един въпрос, който задаваме всеки път и на който получаваме будещ песимизъм отговор - когато в един бизнес спор се стигне до съд, дали вероятността той да бъде решен справедливо е голяма. Преди една година едва 13% са отговорили, че е така, а сега – 11%. Тези  числа отразяват реалността. Именно затова правим изследванията на бизнес климата, които допълват много добре анализа ни на обективните статистически показатели и на действията на правителството. Може би най-обобщен израз за ефекта на икономическата политика върху състоянието на бизнеса е отговорът на въпроса дали правителство насърчава развитието на бизнеса – преди една година само 12.4% са казали, че е така, а сега – 11%. Ясно е, че в бизнес средата има много неща, които будят безпокойство. Това означава, че на фирмено и на отраслово равнище бизнесът има проблеми и съответно, има очаквания за по-добро управление. Остават въпросите дали добрите показатели са устойчиви и дали са достатъчни. В този доклад, както и досега, се потвърждава изводът, че въпреки, че някои показатели са добри, те биха могли да бъдат още по-добри. Например, безработицата определено намалява, но в същото време продължава да бъде една от най-високите в страните кандидатки за членство. Също така, ръстът на БВП е факт, но въпреки това има страни с по-голям ръст, а и растежът от последните години в никакъв случаи не може да компенсира големите спадове в икономиката през изминалите 10 години. Това е една от основните причини за все още ниското жизнено равнище, въпреки, че реално и номинално се отчита повишаване на доходите. Факт е, че в България доходите остават на ниско равнище и населението все още не усеща ръста на БВП. Както населението, така и бизнесът все още не се чувстват добре и имат неудовлетворени очаквания, което на пръв поглед сякаш влиза с противоречие с иначе добрите икономически показатели и тенденции. В доклада се опитваме да изведем напред разликата между двете неща и да се опитаме да обясним противоречието.

- Какъв очаквате да бъде основният извод в следващия доклад на ЦИР за развитието на икономиката на страната, като се има предвид, че тогава ще намерят отражение резултатите от сегашната икономическа политика?

Ивайло Николов:

- Тримесечията са едни сравнително кратък, макар и фиксиран период и наистина понякога показателите, действията и резултатите от икономически политики преливат от период в период. Понякога това, което се случва сега се проявява след известно време или може изобщо да не се прояви. В този смисъл, разликата между показателите в отделните тримесечия не винаги е ясно видима. По-скоро можем да говорим за тенденции. Най-вероятно, от гледна точка на икономическите показатели, следващото тримесечие също ще бъде добро. Икономиката ще продължи да расте, възможно е да порасне повече от съответния период за миналата година. Инфлацията ще бъде много ниска, а като се има предвид, че това ще бъдат и част от летните месеци, нищо чудно да имаме и дефлация. Възможно е да има продължаващ спад от сезонен характер в безработицата. Така че, от  гледна точка на показателите, очакваме подобрение през следващото тримесечие. От гледна точка на политиката, се надяваме да има известно положително развитие. Например, след срещата на Върха ще бъде по-ясно кога ще приключим преговорите с ЕС. Също така е възможно, макар че все още ще е рано да се очакват големи ефекти, да се отчетат известни успехи по отношение на облекчаването на административните бариери и тежести. Вече е приет Законът за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който би следвало да окаже положително влияние върху бизнеса. През това тримесечие ще има и по-голяма яснота относно данъчната политика за следващата година и в средносрочен период, което може да даде по-ясна представа за това накъде ще се движи облекчаването на бизнеса. Като цяло, може да се обобщи, че претенциите и надеждите на населението, на бизнеса, на независимите анализатори, са да има подобрение в две основни направления. Едното е подобряване на бизнес средата и на възприемането й. Другото е ускоряване на преговорите за приемане на България в ЕС. Тези две неща са свързани в областта на конкурентоспособността на българската икономика. Без подобряване на бизнес средата и без допълнителни мерки, които по дефиниция не са от компетенцията на частния бизнес, българските предприятия и икономиката като цяло няма да могат да бъдат достатъчно конкурентоспособни, за да устоят на натиска на един  общ пазар. Така че, дори ако формално изпълним критериите за членство и бъдем приети в ЕС, може да се окаже, че част от фирмите ще имат сериозни проблеми след това. Това са неща, които не следва да се разглеждат като някак по-далечни, защото това е стратегическата посока на развитие на България и на българската икономика. Това е перспективата и бизнесът и държавата трябва да разглеждат действията си през тази призма.

Една от причините за нарастващия вече няколко месеца ръст на БВП е преобладаващият дял на частния сектор. Когато на частния сектор бъде дадена малко повече свобода и не му се пречи, той расте. Освен това ефектите в икономиката много често идват с известно закъснение. Може би днес сме свидетели на резултатите от добрите мерки, които бяха предприети през последните години – приватизацията, преструктурирането, подобряването на законодателството. Трябва да бъдем много предпазливи в оценките и да разграничаваме ясно причините за добрите и лошите показатели, да гледаме доколко тенденциите са устойчиви и да оформяме по-ясно претенциите си към икономическата политика на управляващите, каквито несъмнено има.

- Кои са основните отрицателни моменти в развитието на икономиката на страната в началото на годината?

Ивайло Николов:

- Отрицателните моменти също трудно биха могли да бъдат илюстрирани с влошени показатели. Има проблеми в някои области, които са от ключово значение за състоянието и перспективите на българската икономика. На първо място, през това тримесечие, както и през последните години, се откроява забавянето и липсата на реформи в съдебната система. През последните години съдебната система е един от основните фактори за икономическото състояние на страната. Липсата на качество и проблемите във функционирането на съдебната система с основание се изтъкват като един от основните задържащи фактори за икономическото развитие. Определено има неща, които будят безпокойство. Развитието на законотворчеството, прилагането на законите, компетентността, безпристрастността на съдиите, достъпността на правораздаването за бизнеса и за гражданите, това дали има върховенство на закона и могат ли да бъдат спазвани договорите, да бъдат защитавани инвеститорите и имуществените права на гражданите и на бизнеса са ключови неща, без които България не може да се развива достатъчно добре. Друга основна област са забавените реформи в областта на здравеопазването. Комплексна област, с много голям ефект върху развитието на България, са преговорите с ЕС. През първото тримесечие на годината определено имаше забавяне на преговорите. Без съмнение, до известна степен то се дължи на причини извън България – войната в Ирак, настроенията и приоритетите в ЕС. Факт е, обаче, че през това тримесечие на преден план започна да се извежда въпросът дали ще успеем да приключим преговорите през следващата година и оттам, дали началото на 2007 е реалистична дата за приемането на България в ЕС.

- Според Вас, има ли опасност да не успеем да приключим преговорите до май 2004?

Ивайло Николов:

- Към днешна дата никой не може да отговори със сигурност и категорично на този въпрос. Догодина ЕС ще се увеличи с 10 нови страни членки, което означава, че всяко следващо разширение след това ще бъде по-трудно от сегашното, защото ще се разширява един съюз не от 15 страни, а от 25 държави. Новите страни членки могат да имат определено влияние, което на този етап не можем да отчетем. Много е важно България да получи ясни сигнали от срещата в Солун и наистина ясна дата и ангажимент за приключване на преговорите през следващата година. От една страна стоят нашите очаквания, от друга страна, стой желанието на ЕС преговорите с България и Румъния да бъдат обвързани с бюджета на Съюза за следващите години. Ако има такова обвързване и изчакваме изготвянето на бюджета на ЕС може да се окаже, че ние наистина не можем да приключим преговорите до следващата година и ще е под въпрос доколко ще можем да влезем в ЕС през 2007 г.

В контекста на доклада на ЦИР, по интересен акцент е не толкова развитието на ЕС и политиката, която той ще провежда, колкото възможностите на българската икономика, качеството и посоката на икономическата политика с оглед на това да сме конкурентоспособни и да влезем в ЕС подготвени.

В този смисъл, ако не негативни, то не и особено оптимистични, са наблюденията ни за бизнес климата.

- В какво се изразяват противоречивите оценки за отделните елементи на бизнес средата?

Ивайло Николов:

- Изследването на бизнес климата е един от основните компоненти на доклада, който следва една и съща структура всяко тримесечие. Агенция Естат прави представително изследване за българската икономика сред около 400 фирми, на чиято база се изчислява крайният индекс за бизнес климата на България. Ние сме едни от първите, които изчисляваме подобен индекс за България. Той е много близък по своята методология до германския индекс на бизнес климата IFO. Индексът Estat вече повече от една година показва, че бизнес средата в България е неутрална, т.е. не много лоша, но не и много добра. Това означава, че предприемачите, които би следвало да осъществят този по-голям растеж, към който се стремим, не са изпълнени с оптимизъм и не планират своето развитие по този начин. Това е по-общата картина, която става още по-интересна, ако погледнем някои от конкретните въпроси. Някои от тях са много показателни за това как предприемачите гледат на бизнес климата и могат да се приемат като оценка за икономическото развитие на България и политиката на правителството. Например, във връзка с недоброто състояние на съдебната система, има въпрос дали според предприемачите законовата база създава равни условия за всички участници. Преди една година 18% от запитаните са казали, че е така, сега – 14%, т.е. не само, че има намаление, но и по-принцип това равнище е доста ниско. Миналата година 64% от предприемачите са казали, че защитата на имуществените права е неефективна, сега така отговарят 59%. 77% от запитаните смятат, че практическото прилагане на нормативната база е трудно. Според преобладаващото мнозинство от предприемачите законите се променят прекалено често, започването на нов бизнес в България продължава да бъде трудно. Много са малко тези, които считат, че данъчно-осигурителната тежест е поносима. Има един въпрос, който задаваме всеки път и на който получаваме будещ песимизъм отговор - когато в един бизнес спор се стигне до съд, дали вероятността той да бъде решен справедливо е голяма. Преди една година едва 13% са отговорили, че е така, а сега – 11%. Тези  числа отразяват реалността. Именно затова правим изследванията на бизнес климата, които допълват много добре анализа ни на обективните статистически показатели и на действията на правителството. Може би най-обобщен израз за ефекта на икономическата политика върху състоянието на бизнеса е отговорът на въпроса дали правителство насърчава развитието на бизнеса – преди една година само 12.4% са казали, че е така, а сега – 11%. Ясно е, че в бизнес средата има много неща, които будят безпокойство. Това означава, че на фирмено и на отраслово равнище бизнесът има проблеми и съответно, има очаквания за по-добро управление. Остават въпросите дали добрите показатели са устойчиви и дали са достатъчни. В този доклад, както и досега, се потвърждава изводът, че въпреки, че някои показатели са добри, те биха могли да бъдат още по-добри. Например, безработицата определено намалява, но в същото време продължава да бъде една от най-високите в страните кандидатки за членство. Също така, ръстът на БВП е факт, но въпреки това има страни с по-голям ръст, а и растежът от последните години в никакъв случаи не може да компенсира големите спадове в икономиката през изминалите 10 години. Това е една от основните причини за все още ниското жизнено равнище, въпреки, че реално и номинално се отчита повишаване на доходите. Факт е, че в България доходите остават на ниско равнище и населението все още не усеща ръста на БВП. Както населението, така и бизнесът все още не се чувстват добре и имат неудовлетворени очаквания, което на пръв поглед сякаш влиза с противоречие с иначе добрите икономически показатели и тенденции. В доклада се опитваме да изведем напред разликата между двете неща и да се опитаме да обясним противоречието.

- Какъв очаквате да бъде основният извод в следващия доклад на ЦИР за развитието на икономиката на страната, като се има предвид, че тогава ще намерят отражение резултатите от сегашната икономическа политика?

Ивайло Николов:

- Тримесечията са едни сравнително кратък, макар и фиксиран период и наистина понякога показателите, действията и резултатите от икономически политики преливат от период в период. Понякога това, което се случва сега се проявява след известно време или може изобщо да не се прояви. В този смисъл, разликата между показателите в отделните тримесечия не винаги е ясно видима. По-скоро можем да говорим за тенденции. Най-вероятно, от гледна точка на икономическите показатели, следващото тримесечие също ще бъде добро. Икономиката ще продължи да расте, възможно е да порасне повече от съответния период за миналата година. Инфлацията ще бъде много ниска, а като се има предвид, че това ще бъдат и част от летните месеци, нищо чудно да имаме и дефлация. Възможно е да има продължаващ спад от сезонен характер в безработицата. Така че, от  гледна точка на показателите, очакваме подобрение през следващото тримесечие. От гледна точка на политиката, се надяваме да има известно положително развитие. Например, след срещата на Върха ще бъде по-ясно кога ще приключим преговорите с ЕС. Също така е възможно, макар че все още ще е рано да се очакват големи ефекти, да се отчетат известни успехи по отношение на облекчаването на административните бариери и тежести. Вече е приет Законът за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който би следвало да окаже положително влияние върху бизнеса. През това тримесечие ще има и по-голяма яснота относно данъчната политика за следващата година и в средносрочен период, което може да даде по-ясна представа за това накъде ще се движи облекчаването на бизнеса. Като цяло, може да се обобщи, че претенциите и надеждите на населението, на бизнеса, на независимите анализатори, са да има подобрение в две основни направления. Едното е подобряване на бизнес средата и на възприемането й. Другото е ускоряване на преговорите за приемане на България в ЕС. Тези две неща са свързани в областта на конкурентоспособността на българската икономика. Без подобряване на бизнес средата и без допълнителни мерки, които по дефиниция не са от компетенцията на частния бизнес, българските предприятия и икономиката като цяло няма да могат да бъдат достатъчно конкурентоспособни, за да устоят на натиска на един  общ пазар. Така че, дори ако формално изпълним критериите за членство и бъдем приети в ЕС, може да се окаже, че част от фирмите ще имат сериозни проблеми след това. Това са неща, които не следва да се разглеждат като някак по-далечни, защото това е стратегическата посока на развитие на България и на българската икономика. Това е перспективата и бизнесът и държавата трябва да разглеждат действията си през тази призма.