Новото българско правителство изрази намерение да ускори приватизацията на българския телеком, включително и чрез пускането на пакет от акции на компанията за търговия на борсата. Доколко обаче пазарните условия са подходящи за подобна стъпка?Джон Гоул:

Ясно е, че пазарните условия като цяло за телекомите и за високотехнологичните компании се влошиха драматично през последните 15 месеца. Дали сега е подходящ момент да се продаде дял от БТК чрез предлагане на борсата или чрез стратегически инвеститор, е труден въпрос. От една страна, правителството ще се пита дали може да получи добра цена, но пък, от друга страна, какво означава добра цена?

Ако очакваме телекомуникационният пазар да се съвземе драматично и цените на акциите да се качат в близкото бъдеще, тогава правителството трябва да изчака, преди да продаде дял от компанията. Аз обаче не смятам, че има много хора, които вярват, че телекомуникационният пазар ще се съвземе скоро.

Дали при подобни пазарни условия някоя от големите западни телекомуникационни компании би проявила интерес към покупката на БТК?

Дж. Гоул:

Има много западноевропейски телекоми, които са затънали в сериозни финансови проблеми и големи дългове. Може да се смята, че много от тези компании няма да имат желание да инвестират. Например KPN, която навремето преговаряше за приватизацията на БТК, реши да се изтегли от инвестициите си в Източна и Централна Европа, за да плати своя дълг, направен заради други инвестиции. Така че аз не очаквам KPN да прояви интерес към БТК.

Има обаче някои оператори, които са по-малко засегнати и които не са така затрупани с дългове. Освен това има някои второстепенни европейски оператори, които потенциално сега биха инвестирали в БТК, макар в миналото те да не биха могли да се конкурират като купувачи с "Дойче телеком" например.

Потенциално например унгарската МАТАВ изразява интерес към инвестиции в чужбина. Те вече бяха активни по отношение на македонския телеком, така че те могат да бъдат смятани за потенциален инвеститор. ОТЕ също трябва да бъде смятан за потенциален инвеститор. Не знам как преговорите ще потръгнат този път, но ОТЕ може да прояви интерес отново. Вероятно има още някой, който ще прояви интерес към инвестиране в БТК. Въпросът обаче е колко пари те ще бъдат готови да предложат за дял от компанията.

Доколкото правителството не успя да вземе за БТК това, за което се надяваше при възхода на телекомуникационния пазар, ние трябва да очакваме много по-малко предложения при втория опит за продажба на компанията.

Предишното българско правителство обсъждаше възможността да подпише договор за управление на БТК с голяма западна компания. Смятате ли, че това може да бъде решение за бъдещето на БТК?

Дж. Гоул:

Тази възможност звучи разумно. Това решава няколко проблема. От една страна, това преодолява потенциалното нежелание на западноевропейските оператори да инвестират в БТК и да харчат много пари за тази инвестиция. От друга страна, се решава проблемът с управлението на компанията чрез привличането на западноевропейски мениджмънт. Така че това може да бъде разумно решение.

Не знам обаче доколко това ще задоволи финансовите интереси, които правителството може да преследва чрез продажбата на БТК.

/Предоставено от BEF News Desk/