Специално за Econ.bg:

Визитка:

Томас Джинилд e роден през 1970 г., има магистърска научна степен по Медии от Университета в Копенхаген. Преди да се присъедини към Gemius, Томас е работил в сферата на търсене и развитие за скандинавската компания Eniro, като е отговарял за въвеждането и развитието на стратегии на търсене за онлайн и офлайн принт бизнес начинания.

Започва работа в Gemius през 2007, като отговаря за операциите в Дания, където компанията предоставя официални данни за онлайн замервания на потребителската активност за всички най-големи оналйн и медийни агенции. На база на познанията в сферата на медиите и технологичният и методологически ноу-хау на Gemius, Томас управлява устойчивото развитие на компанията, като предлага холистични и специализирани решения за онлайн-базирани бизнеси. Той изнесе лекция по време на форума Webit Digital Summit Bulgaria 2013*, на който Econ.bg е медиен партньор.

Г-н Джинилд, как се променят системите за измерване на трафик към сайтовете?

Томас Джинилд:

Класическите инструменти за измерване с фокус върху сайтовете, се развиха значително само в рамките на последните 3 - 5 години. Разбира се, може да видите различни видове системи, разработени специално към определени области на проучване, създадени от самите участници, или от доставчици от трета страна, специализирани в определена ниша. Еднакво с това продавачите от трета страна, които разполагат с повече предложения за цялостни решения, продължават да развиват механизмите за измерване, за да достигат до по-голямо разнообразие от аналитични нужди за онлайн продукцията.

Един от аспектите на това е интегрирането на социално-демографския профил на потребителите на интернет. Традиционно много инструменти са в състояние да опишат поведението на потока от потребители на уеб сайтовете и дори да предвидят действията им. От друга страна обогатяването на потребителските данни за вашия сайт със социално-демографски данни, е ключово за взаимодействието между например търговските онлайн медии и рекламодателите.

Мисля, че ще видим повече решения в развитието на тези направления, както универсални - като тези, които Gemius изготвя, така и при местни решения, например при бизнеси, където има доста обемна и детайлна информация за клиентите.

Това според мен ще продължи да бъде въвеждано и доразвивано през следващите години. Ще има вече анализи на трафика на “big-data” (управление и съхранение на "големи бази данни"), където поведението на потребителите, клиентските база данни и външната демографска информация за онлайн поведението на потребителите, ще бъдат допълнително интегрирани.

Как развитието на технологиите и кризата се отразиха на връзката между рекламата и медиите?

Томас Джинилд:

В много случаи адаптацията към новите платформи, технологии и формати се е оказала много по-трудна от очакваното за тези времена. Така например ориентирането на рекламните бюджети към мобилни платформи, или към стрийминг каналите се разви по-бавно отколкото интереса на потребителите.

Разбира се, комбинацията от финансовата криза и недостатъчната информация за обсега и ефективността на новите медийни канали и технологии комплексно се отразиха върху рекламния бизнес. Във времена, когато се работи с орязани бюджети, всеки иска да се увери, че всичко си струва цената, а с това по-бързото придвижване към нови платформи, може за някои да изглежда като поемане на по-голям риск. От друга страна последното също се развива, но вероятно не толкова бързо, колкото повечето хора очакваха.

Кой тип медии са най-популярни в момента?

Томас Джинилд:

Намираме се в средата на много голям и бърз преход към мобилни устройства, смартфони и таблети. За онлайн поведението у дома, ще станем свидетели на промяна на телевизионната платформа - от традиционните TV поток към онлайн свързани услуги по заявка. Това ще се случи, също толкова бързо, колкото е прехода към мобилни устройства.

Технологиите и инфраструктурата са факт и скоро ще бъдат навсякъде. Предоставянето на услуги е достигнало до ниво на развитие, което прави приемането на новите медии лесно за обикновения потребител и това ще доведе до ръст на популярността им в най-близко бъдеще.

Относно съдържанието това означава, че ще видим по-разнообразна гама от предложения, насочени към конкретните ни интереси - за работа или лични. Освен това ще видим как към традиционните "стари" медии, които са определящи за дневния ред ще се присъединят нови информационни платформи, предоставящи нови опорни точки за широката публиката.

Това ще бъде възможно, когато новите големи или нишови медии, са, и ще продължават да бъдат, в състояние да създават бизнес планове и стратегии, които са по-малко зависими от ограниченията на старите платформи.

Има ли общи тенденции на развитие на медиите? Как виждате развитието на медиите през следващите години?

Томас Джинилд:

Мисля, че с развитието на технологиите ще видим нови предложения, които са специално разработени от гледна точка на съдържание, интерфейс и формат.

Промените в използването на медиите ще носят със себе си нов порядък. Това ще се превърне в обичайно поведение - да консумираме медийно съдържание на няколко платформи едновременно. Ще си взаимодействаме с различни доставчици на съдържание едновременно. Нещо, на което мисля, че ще станем свидетели, е размиването на границите между потребителско и редакционно съдържание.

Рекламодателите и издателите ще търсят нови начини, за да спечелят вниманието, интереса и действията от страна на потребителя.

Кои са основните слабости на медиите в световен мащаб?

Томас Джинилд:

Все още за много компании трудната част е да се справят с развитието на технологиите и начина, по който се използват медиите, и в същото време с изграждането на надежден бизнес план. Разработването на решения за създаване на рекламни кампании за различни и нови платформи обикновено е доста скъпо и изисква широк спектър от квалификации.

Когато имате бизнес модел, който е под натиск, например плащането за съдържание, печатните медии изпитват по-големи затруднения за промяна на модела им към онлайн съдържание. Въпреки че това са скъпоструващи промени, те трябва да прибегнат към тях, за да останат на пазара. Традиционно установените медии много по-трудно преминават към нова платформа.

Могат ли социалните мрежи да променят начина на работа на медиите?

Томас Джинилд:

Социалните медии, и в частност Facebook, започнаха да играят важна роля в мисленето на много от традиционните медийни издатели. Самият характер на комуникацията чрез Facebook е възприет от медиите и им предоставя възможност да свързват потребителите с тяхното информационно съдържание. И също така позволява на потребителите на споделят тази информация с други потребители.

Просто като генератор на трафик към собствени уеб сайтове, Facebook се превърна в основен фактор за много издатели и, разбира се, се използва, за да се оптимизира трафикът към сайтовете. В някои отношения, това дава отражение върху предлаганите статии на някои издатели, независимо дали ни харесва или не. Определящо е съдържанието с по-голяма вероятност за споделяне и харесвания и т.н., а това в крайна сметка може да се превърне в по-голям приоритет. В търговски смисъл обаче това може да бъде нож с две остриета, коато се вземе предвид развитието на бизнеса.

Рекламодателите, както винаги, се стремят да отговорят на специфичните аудитории, независимо от канала на разпространение. Имайте предвид, че Facebook е канал с голяма степен на интензивност и ниво на използване за много целеви групи. Това потенциално може да повлияе на рекламните бюджети на медиите, довеждайки до отделянето на все по-голяма част от бюджета за този вид реклама, като по този начин други рекламни канали могат да пострадат в процеса.