Специално за Econ.bg

- Г-жо Райчинова, ще се балансират ли интересите на бизнеса и данъчната администрация чрез прилагането на ДДС - сметката?

Илонка Райчинова:

- Всъщност идеята за въвеждане на ДДС - сметката е резултат на компромис от интересите на бизнеса, които бяха сериозно накърнени и интересите на данъчната администрация, която също страдаше от изключително големия брой некоректни платци на ДДС и съответно лица задължени към бюджета. Именно в резултат на тези два интереса се роди идеята, че може би по средата има компромисно решение, което да гарантира коректния данъкоплатец, като същевременно даде възможност на данъчната администрация да открие некоректния и съответно да събере данъка от него. Разбира се, ДДС - сметката е все още теоретично понятие, заслуга на българската творческа мисъл. Подобен род сметки и механизъм няма въведени никъде по света и в този смисъл, нямаше полезна информация или съвети от представителите на МВФ, от ЕС. В случай, че механизмът даде добри резултати, мисля, че балансът ще бъде постигнат, защото ще можем да отделим некоректния данъкоплатец от коректния. Това, от една страна ще даде стабилност на икономическите субекти в България, когато ползват права по ДДС и от друга страна, ще позволи на данъчната администрация да съсредоточи действията си именно спрямо некоректните платци на данъка или онези, които теглят неправомерно ДДС. По този начин ще се разделят насоките. В момента данъчната администрация се занимава с всичките субекти и губейки време за коректните данъкоплатци, тя не може да се концентрира върху некоректните. Считам, че ако в процеса на развитие на ДДС - сметката се усъвършенства и нормативната база, която я урежда, тя има възможността да даде по-добър ефект, от този който наблюдавахме при действието на чл.109, трансформиран в чл.65, ал.4 от ЗДДС. Мисля, че това е по-доброто решение, но то не е панацея, има своите недостатъци. За една част от търговските сделки например, които са популярни и наложили се в цял свят в търговската практика, ДДС - сметката всъщност създава затруднения. Тя предопределя търговските форми на сделките, което според мен е недопустимо за един данъчен закон, който трябва да стимулира икономиката, а не да създава пречки или прегради пред нея. Вторият недостатък е, че чрез ДДС - сметката се променя принципа на Закона за ДДС, тоест от принципа на начисляването, който е характерен за този данък се преминава към принципа на плащането, който според всички теоретици на Закона е по-лошия механизъм, при който се събира по-малко данък. Тези отрицателни страни ме карат да смятам, че това ще бъде една временна мярка докато бъдат намерени по-добри. Въпреки всичко ДДС - сметката се явява едно необходимо, не дотам оптимално решение, но най-доброто на този етап, с което се постига баланс между интересите на двете страни – бизнеса и данъчната администрация, респективно държавата.

- Мислите ли, че административната процедура по откриване на ДДС - сметката е достатъчно опростена и ще работи ефективно?

Илонка Райчинова:

- Напротив, аз считам, че така разписаната в правилника процедура за откриването на ДДС - сметка е ненужно усложнена. Иска се, първо да поискаме от данъчните органи разрешение за откриване. Това е пълен парадокс при положение, че самата банка, след като открие ДДС - сметка, следва задължително в седемдневен срок да уведоми данъчните. Очевидно не може всеки да си открие ДДС - сметка. Има официални документи, които доказват факта дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не. Тоест данъчната администрация, издала този официален документ се съмнява в това дали той наистина е верен. След като получим разрешението, трябва да отидем да подадем в банката искане за разкриване на ДДС - сметка, да подпишем договора, което малко или много е една процедура във времето, да ни открият сметка, да уведомим отново данъчните органи, след това банката също да уведоми данъчните органи. Едно ненужно ходене напред-назад, което се въведе необяснимо защо и което определено ще затрудни наличните около 70 000 регистрирани по ЗДДС лица. Освен това те трябва да изпълнят тази процедура в едномесечен срок, защото в противен случай, ще им бъде наложена санкция.

- Реален ли е срокът до 1-ви август и ще успеят ли задължените лица да изпълнят всички процедури по откриване на ДДС - сметките?

Илонка Райчинова:

- Българинът се справя с какво ли не, ще се справи и с това. Проблемът не е дали ще спазим срока, а дали тази процедура е разумна. Ако тя беше опростена, това би улеснило и данъчните органи. Има и други проблеми. Ако отидете в една данъчна служба, ще видите, че данъчните инспектори изобщо нямат идея какъв е формулярът, трябва ли да е формуляр, свободен ли е текстът, кой трябва да го приеме, какво трябва да се прави? Изясняването на тези детайли ще забави допълнително процедурата. Лошото е, че допълнението в ППЗДДС беше обнародвано непосредствено преди да започне да тече срокът.

- ЗДДС поставя редица ограничения пред използването на ДДС сметката за част от сделките – плащане в брой, бартерни сделки, нерегистрирани по Закона клиенти. Това няма ли да затрудни сделките и определянето на данъчния кредит?

Илонка Райчинова:

- Този въпрос има две страни. Първата страна е, че когато плащаме в брой, не можем да преведем начисления ни ДДС по ДДС - сметка, което означава, че за тези сделки ще се прилага общият режим за признаване право на данъчен кредит, т.е. нарушенията на нашия доставчик и на всички преди него по веригата ще рефлектират върху нашето право на данъчен кредит. Налице ще е онази стара хипотеза, при която рискът от непризнаване на данъчен кредит е огромен. В крайна сметка, обаче, повечето от покупките в брой, като изключим онези, които бихме могли да направим и по банков път, са покупки предимно на дребно. Другата страна на въпроса е, че по същество има видове търговски сделки, при които особеността им предполага липса на каквото и да била разплащане, каквито са бартерните сделки или случаите, в които прихващаме две насрещни задължения. Там не е невъзможно самото разплащане по ДДС, макар и затруднено и усложнено като процедура, да бъде извършено по ДДС - сметка, за да бъде гарантирана цялата доставка. Това е сложно и нетипично за подобен род сделки, но в крайна сметка е въпрос на избор. Затова и законът е казал: "задължителна за откриване, доброволна за ползване", именно за да може в определени хипотези, които не могат да бъдат реализирани чрез ДДС - сметката, да се търсят други гаранционни механизми. Трудно е, но не и невъзможно, просто трябва добре да се планира. Една част от проблемите биха могли да бъдат избегнати, другите няма да може, но за тях ще си прилагаме общия ред и ще си носим риска.

- Експертите определят като недостатък и ограниченията пред достъпа на пари по сметката. Какво е Вашето становище?

Илонка Райчинова:

- За мен това е най-необяснимата разпоредба в Правилника. След като Законът е казал, че това е специална сметка, по която веднъж влезли, парите се освобождават по възможно най-трудния начин, след контрол от данъчната администрация, след ревизия или проверка, след прихващане на всякакви други задължения, логичното и в полза на бюджета беше достъпът на средства в ДДС - сметките да бъде максимално разширен, и кеш, и от всякакви сметки, по всякакъв начин, и от други лица. В крайна сметка това е предверието на бюджета и не виждам причина достъпът да бъде ограничен. Друг е въпросът за превода на средства от сметката. Там е логично да има ограничения. Единственото обяснение, което бих могла да намеря на подобно решение са някакви софтуерни проблеми, което за мен е несериозно, когато говорим за интересите на бюджета.

- Ще се затрудни ли счетоводството на фирмите при въвеждане на ДДС - сметката във връзка с изискването в платежното нареждане при използване на сметката да се посочва номера на фактурата, която на практика се издава след извършване на плащането?

Илонка Райчинова:

- Наистина е нетипично да е издадена данъчната фактура, когато очакваме плащане и не е ясно дали ще го получим. Мисля, обаче, че този проблем може да се проедолее ако издадем фактурата, но не дадем оригинала на лицето, а само посочим номера. Трябва да намираме практически решения на този проблем. В противен случай този, който е дал фактурата, но не получи плащане, той вече се е задължил с ДДС, независимо от това дали контрагентът му ще му плати или не цената и данъка. Това определено е затруднение, но не е невъзможно да бъде преодоляно. Що се отнася до счетоводството, неминуемо ще има малко по-голям обем от работа, защото това е още една сметка, която е под контрол. Най-важно за фирмите обаче е са се планира движението на паричните потоци към и от ДДС – сметките, с цел да не се генерират много парични средства в тази сметка, които да са повече от задълженията ни към бюджета и които след това да ни бъдат освобождавани. Това са оборотните средства на фирмата и ако те бъдат заключени, това означава фирмата да бъде обезкървена. Същевременно процедурата за освобождаване на тези средства е възможно най-тежката: да се преведат веднъж в полза на бюджета, да се поиска изрично да бъдат възстановени като платени без основание или недължимо платени данъци, да се подаде искане по специален образец, данъчният орган да възложи проверка или ревизия, която може да бъде три месеца, а с новите условия вече е удължена до два месеца и едва тогава сумите да бъдат възстановени, след прихващане с други задължения. Идеалният вариант би бил всичко това да стане за 6 месеца, което според икономистите е изключително дълъг срок, включително за обръщение на пълен цикъл на стоките. Затова казвам, че ще бъде особено важно планирането на паричните потоци през тази сметка.

- Като претеглите положителните страни и недостатъците на ДДС - сметката, мислите ли, че облекченията за фирмите ще надделеят?

Илонка Райчинова:

- Надявам се и до известна степен, вярвам че това е по-доброто решение. Факт е, че проблемите преди въвеждането на ДДС - сметката бяха много сериозни. За първи път гласът на бизнеса беше достатъчно силен, за да бъде чут и да бъде предприета тази промяна. Решението е добро, но не бих могла да кажа, че няма да има съпътстващи проблеми. Те трябва да бъдат решавани в движение и да е налице добра воля сметката да се превърне в средство и на бюджета, и на данъкоплатците. При всички положения практиката, която беше наложена с член 109 и заля страната, практиката да се намерят онези данъкоплатци, които имат средства и активи и на тях да бъде отказано правото на данъчен кредит, защото има с какво да бъде обезпечено подобно вземане за сметка на истинските нарушители, някои от които и до днес стоят ненамерени и ненаказани беше парадокс и не бива да продължава. По добре така, с проблемите, които предлага ДДС сметката, отколкото с невъзможността изобщо правата да бъдат гарантирани.

Тук искам да наблегна на едно невероятно противоречие в разписването на ДДС сметката. И двата текста, за които говоря се намират в закона за ДДС. Единият е т.17 на чл.20 от ЗДДС, който дава определението за ДДС - сметката и изрично регламентира, че средствата в нея не могат да служат за плащане на никакви други данъчни задължения, освен за ДДС, както и не могат да служат за обезпечение на никакви други данъчни задължения и задължения към трети лица. Изведнъж в чл.64 е написано точно обратното, че дори по ГПК, когато трети лица имат вземания към вас, те биха могли да налагат обезпечителни мерки върху средствата по тази сметка, но данъчната администрация предварително ще трябва да направи ревизия, за да събере публичните вземания и едва след това да остави средствата като обезпечение на задълженията към третите лица. Двете разпоредби взаимно се изключват. Едната казва "забранявам", другата казва "разрешавам при определени условия". Това е изключително сериозно противоречие и мисля, че трябва да бъде изчистено, защото в този смисъл се позволява всеки данъчен да преценява дали да приложи по-тежкото или по-лекото и каквото и да направи, той все ще е действал законно и данъкоплатецът все няма да може да се защити. Такива противоречия са недопустими за всеки закон, особено за данъчен, където интересите са огромни.

- Напротив, аз считам, че така разписаната в правилника процедура за откриването на ДДС - сметка е ненужно усложнена. Иска се, първо да поискаме от данъчните органи разрешение за откриване. Това е пълен парадокс при положение, че самата банка, след като открие ДДС - сметка, следва задължително в седемдневен срок да уведоми данъчните. Очевидно не може всеки да си открие ДДС - сметка. Има официални документи, които доказват факта дали лицето е регистрирано по ЗДДС или не. Тоест данъчната администрация, издала този официален документ се съмнява в това дали той наистина е верен. След като получим разрешението, трябва да отидем да подадем в банката искане за разкриване на ДДС - сметка, да подпишем договора, което малко или много е една процедура във времето, да ни открият сметка, да уведомим отново данъчните органи, след това банката също да уведоми данъчните органи. Едно ненужно ходене напред-назад, което се въведе необяснимо защо и което определено ще затрудни наличните около 70 000 регистрирани по ЗДДС лица. Освен това те трябва да изпълнят тази процедура в едномесечен срок, защото в противен случай, ще им бъде наложена санкция.

- Реален ли е срокът до 1-ви август и ще успеят ли задължените лица да изпълнят всички процедури по откриване на ДДС - сметките?

Илонка Райчинова:

- Българинът се справя с какво ли не, ще се справи и с това. Проблемът не е дали ще спазим срока, а дали тази процедура е разумна. Ако тя беше опростена, това би улеснило и данъчните органи. Има и други проблеми. Ако отидете в една данъчна служба, ще видите, че данъчните инспектори изобщо нямат идея какъв е формулярът, трябва ли да е формуляр, свободен ли е текстът, кой трябва да го приеме, какво трябва да се прави? Изясняването на тези детайли ще забави допълнително процедурата. Лошото е, че допълнението в ППЗДДС беше обнародвано непосредствено преди да започне да тече срокът.

- ЗДДС поставя редица ограничения пред използването на ДДС сметката за част от сделките – плащане в брой, бартерни сделки, нерегистрирани по Закона клиенти. Това няма ли да затрудни сделките и определянето на данъчния кредит?

Илонка Райчинова:

- Този въпрос има две страни. Първата страна е, че когато плащаме в брой, не можем да преведем начисления ни ДДС по ДДС - сметка, което означава, че за тези сделки ще се прилага общият режим за признаване право на данъчен кредит, т.е. нарушенията на нашия доставчик и на всички преди него по веригата ще рефлектират върху нашето право на данъчен кредит. Налице ще е онази стара хипотеза, при която рискът от непризнаване на данъчен кредит е огромен. В крайна сметка, обаче, повечето от покупките в брой, като изключим онези, които бихме могли да направим и по банков път, са покупки предимно на дребно. Другата страна на въпроса е, че по същество има видове търговски сделки, при които особеността им предполага липса на каквото и да била разплащане, каквито са бартерните сделки или случаите, в които прихващаме две насрещни задължения. Там не е невъзможно самото разплащане по ДДС, макар и затруднено и усложнено като процедура, да бъде извършено по ДДС - сметка, за да бъде гарантирана цялата доставка. Това е сложно и нетипично за подобен род сделки, но в крайна сметка е въпрос на избор. Затова и законът е казал: "задължителна за откриване, доброволна за ползване", именно за да може в определени хипотези, които не могат да бъдат реализирани чрез ДДС - сметката, да се търсят други гаранционни механизми. Трудно е, но не и невъзможно, просто трябва добре да се планира. Една част от проблемите биха могли да бъдат избегнати, другите няма да може, но за тях ще си прилагаме общия ред и ще си носим риска.

- Експертите определят като недостатък и ограниченията пред достъпа на пари по сметката. Какво е Вашето становище?

Илонка Райчинова:

- За мен това е най-необяснимата разпоредба в Правилника. След като Законът е казал, че това е специална сметка, по която веднъж влезли, парите се освобождават по възможно най-трудния начин, след контрол от данъчната администрация, след ревизия или проверка, след прихващане на всякакви други задължения, логичното и в полза на бюджета беше достъпът на средства в ДДС - сметките да бъде максимално разширен, и кеш, и от всякакви сметки, по всякакъв начин, и от други лица. В крайна сметка това е предверието на бюджета и не виждам причина достъпът да бъде ограничен. Друг е въпросът за превода на средства от сметката. Там е логично да има ограничения. Единственото обяснение, което бих могла да намеря на подобно решение са някакви софтуерни проблеми, което за мен е несериозно, когато говорим за интересите на бюджета.

- Ще се затрудни ли счетоводството на фирмите при въвеждане на ДДС - сметката във връзка с изискването в платежното нареждане при използване на сметката да се посочва номера на фактурата, която на практика се издава след извършване на плащането?

Илонка Райчинова:

- Наистина е нетипично да е издадена данъчната фактура, когато очакваме плащане и не е ясно дали ще го получим. Мисля, обаче, че този проблем може да се проедолее ако издадем фактурата, но не дадем оригинала на лицето, а само посочим номера. Трябва да намираме практически решения на този проблем. В противен случай този, който е дал фактурата, но не получи плащане, той вече се е задължил с ДДС, независимо от това дали контрагентът му ще му плати или не цената и данъка. Това определено е затруднение, но не е невъзможно да бъде преодоляно. Що се отнася до счетоводството, неминуемо ще има малко по-голям обем от работа, защото това е още една сметка, която е под контрол. Най-важно за фирмите обаче е са се планира движението на паричните потоци към и от ДДС – сметките, с цел да не се генерират много парични средства в тази сметка, които да са повече от задълженията ни към бюджета и които след това да ни бъдат освобождавани. Това са оборотните средства на фирмата и ако те бъдат заключени, това означава фирмата да бъде обезкървена. Същевременно процедурата за освобождаване на тези средства е възможно най-тежката: да се преведат веднъж в полза на бюджета, да се поиска изрично да бъдат възстановени като платени без основание или недължимо платени данъци, да се подаде искане по специален образец, данъчният орган да възложи проверка или ревизия, която може да бъде три месеца, а с новите условия вече е удължена до два месеца и едва тогава сумите да бъдат възстановени, след прихващане с други задължения. Идеалният вариант би бил всичко това да стане за 6 месеца, което според икономистите е изключително дълъг срок, включително за обръщение на пълен цикъл на стоките. Затова казвам, че ще бъде особено важно планирането на паричните потоци през тази сметка.

- Като претеглите положителните страни и недостатъците на ДДС - сметката, мислите ли, че облекченията за фирмите ще надделеят?

Илонка Райчинова:

- Надявам се и до известна степен, вярвам че това е по-доброто решение. Факт е, че проблемите преди въвеждането на ДДС - сметката бяха много сериозни. За първи път гласът на бизнеса беше достатъчно силен, за да бъде чут и да бъде предприета тази промяна. Решението е добро, но не бих могла да кажа, че няма да има съпътстващи проблеми. Те трябва да бъдат решавани в движение и да е налице добра воля сметката да се превърне в средство и на бюджета, и на данъкоплатците. При всички положения практиката, която беше наложена с член 109 и заля страната, практиката да се намерят онези данъкоплатци, които имат средства и активи и на тях да бъде отказано правото на данъчен кредит, защото има с какво да бъде обезпечено подобно вземане за сметка на истинските нарушители, някои от които и до днес стоят ненамерени и ненаказани беше парадокс и не бива да продължава. По добре така, с проблемите, които предлага ДДС сметката, отколкото с невъзможността изобщо правата да бъдат гарантирани.

Тук искам да наблегна на едно невероятно противоречие в разписването на ДДС сметката. И двата текста, за които говоря се намират в закона за ДДС. Единият е т.17 на чл.20 от ЗДДС, който дава определението за ДДС - сметката и изрично регламентира, че средствата в нея не могат да служат за плащане на никакви други данъчни задължения, освен за ДДС, както и не могат да служат за обезпечение на никакви други данъчни задължения и задължения към трети лица. Изведнъж в чл.64 е написано точно обратното, че дори по ГПК, когато трети лица имат вземания към вас, те биха могли да налагат обезпечителни мерки върху средствата по тази сметка, но данъчната администрация предварително ще трябва да направи ревизия, за да събере публичните вземания и едва след това да остави средствата като обезпечение на задълженията към третите лица. Двете разпоредби взаимно се изключват. Едната казва "забранявам", другата казва "разрешавам при определени условия". Това е изключително сериозно противоречие и мисля, че трябва да бъде изчистено, защото в този смисъл се позволява всеки данъчен да преценява дали да приложи по-тежкото или по-лекото и каквото и да направи, той все ще е действал законно и данъкоплатецът все няма да може да се защити. Такива противоречия са недопустими за всеки закон, особено за данъчен, където интересите са огромни.