Специално за Econ.bg.
- Госпожо Шикова, каква е целта на стартиралите днес (4 декември) Дни на еврото в България и организират ли се такива дни и в другите преговарящи страни?
Ингрид Шикова:
- Често казано, аз не знам какво се прави в другите присъединяващи се страни, но в страните членки има много сериозни кампании за популяризиране на еврото. Идеята за тези дни ми дойде, когато започна работата си нашият център през септември - тогава се замислих какво би могъл да направи той. Помислих си, че не може такъв център да не отбележи такова събитие, като влизането в обръщение на еврото от 1 януари 2002 година. И не само защото българите трябва да бъдат информирани какви точно банкноти и монети влизат в обращение, каква е тяхната защита, докога може да си обмени наличните марки или франкове и така нататък. А защото това е едно огромно събитие в европейската интеграция. Помислете си как изведнъж 12 европейски държави се отказват от валутите си и от 1 януари 2002 година ще почнат да се разплащат в евро. С това вече наистина, както се шегуват в Западна Европа: "Европа влиза в нашия джоб". Обединена Европа вече може да се пипне и това събитие носи много важен смисъл, то е един вид символ. Това означава, че европейската интеграция вече не е само някаква си бюрокрация, която стои там в Брюксел, а нещо съвсем практическо.
- Говори се, че има опасност заради късното му популяризиране в България и навика на средния българин да разчита повече на "бурканбанк" много марки и франкове у нас да изгорят, т.е. да не бъдат обменени.
Ингрид Шикова:
- Не мисля, че има такава сериозна опасност, защото тези валути ще могат да се обменят още доста дълго време. Именно едно от целите на тези дни на еврото е да разпространим колкото се може повече информация по тези съвсем практически въпроси. Затова сме поканили господин Мартин Заимов, подуправителя на БНБ, за дискусия. Ще има и представители на банките, които са оторизирани да обменят валути в евро и те ще могат да отговарят на съвсем практически въпроси. Всеки е добре дошъл на тези дискусии.
Освен това ще има пътуващи изложби в няколко големи града и същите публикации и дискусии ще се състоят в Габрово, Пловдив, Велико Търново, Добрич, Варна. Така че стремежът е тази информация да достигне до колкото се може повече хора.
- Кои ще са големите европейски събития през 2002 година, за чието популяризиране ще работите?
Ингрид Шикова:
- Аз не знам какви събития точно ще има в страните от Европейския съюз догодина, но само дано са хубави. Може би ще обърнем внимание освен на проблемите на Европейския съюз и на процесите по разширяването му, на докладите за съответните страни и документите, свързани с тях. И не на последно място - на големия дебат за бъдещето на Европа. Предвижда се да има голям форум догодина с участието и на страните кандидатки за членство. Там ще се дискутира как ще изглежда Обединена Европа на 27-те и какво трябва да се направи дотогава в институциите. За въпроси от такъв характер ние сме длъжни да информираме българското общество. Затова и изградихме този център и както виждате тук са създадени условия за бързо получаване и то на актуална информация от всеки напълно свободно. Нямаме библиотека в класическия смисъл на думата, но пък имаме нещо много по-ценно - бърз интернет-достъп до сървъра "EUROPE".
- Имате ли представа дали постигнатото вече в преговорите с България по определени глави достига като правдоподобна информация до онзи кръг българи, които договореното пряко засяга?
Ингрид Шикова:
- Това, според мен, опира до информационната стратегия на българското правителство и до това на самите преговарящи от българска страна. Бих искала и да обърна внимание на нещо много важно - докато не се затворят всички глави, на практика нищо не е договорено. Между специалистите има дори един такъв израз: "Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено". Така че е още рано да говорим за последствията от договореностите.
На този етап усилията се концентрират повече около това какви преходни периоди по въвеждането на дадена европейска директива или закон се искат от България. Естествено, прилагането на даден европейски закон, не винаги означава само просто прилагането му. Понякога е много важно как ще се финансират последствията от него. Ако примерно приемем и се подпишем под някакво изискване за опазване на околната среда, това само по себе си няма да е достатъчно. За да се приложи такава разпоредба, са нужни средства, примерно за изграждане на пречиствателни станции. в този смисъл сте прав - българското общество трябва да знае и икономическите последици и ангажименти, които поема с процеса на европейската интеграция.
- Имате ли представа дали постигнатото вече в преговорите с България по определени глави достига като правдоподобна информация до онзи кръг българи, които договореното пряко засяга?
Ингрид Шикова:
- Това, според мен, опира до информационната стратегия на българското правителство и до това на самите преговарящи от българска страна. Бих искала и да обърна внимание на нещо много важно - докато не се затворят всички глави, на практика нищо не е договорено. Между специалистите има дори един такъв израз: "Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено". Така че е още рано да говорим за последствията от договореностите.
На този етап усилията се концентрират повече около това какви преходни периоди по въвеждането на дадена европейска директива или закон се искат от България. Естествено, прилагането на даден европейски закон, не винаги означава само просто прилагането му. Понякога е много важно как ще се финансират последствията от него. Ако примерно приемем и се подпишем под някакво изискване за опазване на околната среда, това само по себе си няма да е достатъчно. За да се приложи такава разпоредба, са нужни средства, примерно за изграждане на пречиствателни станции. в този смисъл сте прав - българското общество трябва да знае и икономическите последици и ангажименти, които поема с процеса на европейската интеграция.
