Специално за Econ.bg

В края на месец март Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) представи част от мерките, посредством които според КРИБ държавата може да излезе от кризата. Сред мерките бяха посочени преразглеждане на държавния бюджет, създаване на „златен" регистър за възстановяване на ДДС и др. За повече коментар по тези и други въпроси разговаряхме с изпълнителния директор на КРИБ Евгений Иванов.

Евгений Иванов е Посланик на България към Европейския съюз в Брюксел в периода 1993-1997 г. Дипломатическата му кариера включва и позициите на трети секретар в Мисията на България към ООН в Ню Йорк, директор в Министерство на външноикономическите връзки, заместник национален координатор по програма ФАР за България, координатор на всички финансови помощи за България от Япония. Той има магистърска степен по Международни отношения от Дипломатическата академия във Виена.

Той е провел специализации и обучения: по публична администрация (Ecole Nationale D'Administration, Париж); по техники на приватизацията (PriceWaterhouseCoopers, Лондон); по държавна администрация по програмите за България на JICA, Япония; по алтернативни решения на трудови спорове, Вашингтон и Чикаго; по демократично управление на работодателски съюзи, Берлин и Дрезден; и др.

Евгений Иванов е бил изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите, филиал на Форума на Бизнес Лидерите на Принца на Уелс (1998-2000г.), Великобритания, както и генерален секретар и член на Управителния съвет на Съюза на работодателите в България (2000-2006).

Г-н Иванов, какъв е Вашият коментар за изнесените вчера (29 март - бел.ред.) данни от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) по отношение на безработицата? (Според данните безработицата у нас остава под 7%; в същото време страната предвижда да спре вноса на работници от трети страни, тъй като изпитва затруднения във вътрешния си трудов пазар - бел.ред.)

Евгений Иванов:

Тези данни са очаквани. Нивото е толкова ниско като за период на криза, защото заедно с МТСП разработихме механизъм за задържане на половин работен ден на една голяма част от заетите, които иначе щяха да се озоват на улицата.

Сега държавата помага със 120 лв., които се добавят към това, което плаща работодателят. Така успяваме да задържим безработицата на тези, пак повтарям, ниски за кризата нива.

Има ли вече проявен интерес към тези мерки?

Евгений Иванов:

На практика средствата са почти усвоени. Единствено в Бургас има само 7 фирми, които са подали документи, 6 от които са били одобрени. Това може би се дължи на факта, че не всички имат информация за тази мярка. Ние сме се постарали да поднасяме много сериозна информация на всички наши членове, плюс препоръки да се възползват, а за тези, които имат проблеми, миналата седмица бяхме направили голям семинар със социалното министерство, в който изяснявахме точно как да се кандидатства, какво трябва да се направи процедурно, за да няма загуба на време и съответно пропуснати възможности.

След като тези пари бъдат усвоени, готови ли сте да се договорите още средства?

Евгений Иванов:

Имаме негласна договорка с министерството, че ако тази мярка проработи и се види, че помага за запазването на ниското ниво на безработица, ще се увеличи ресурсът, който държавата отпуска. Това е така, тъй като тези плащания в размер на 120 лв. могат да спестят много бъдещи харчове на държавата под формата на обезщетения за безработни.

Ако не беше тази програма, колко души щяха да останат на улицата?

Евгений Иванов:

Ние предвиждахме безработица от порядъка на 9-10% - вече щяхме да се върнем на двуцифрени числа.

Какви са прогнозите на КРИБ за безработицата в следващите няколко месеца?

Евгений Иванов:

Ако това, което чувстваме, се окаже вярно, тоест, че Америка започва лека полека да се оттласква от дъното, ние в рамките на една година също ще имаме растеж. В България сме умерени оптимисти, че ако това безконтролно харчене продължи, този сценарий е немислим. Държавата трябва на всяка цена да ограничи разходната част от бюджета.

Какво точно имате предвид с това „държавата да ограничи разходите си"?

Евгений Иванов:

Само през декември миналата година бяха похарчени 5 млрд. лева от резерва. Това са много пари. Ние искаме да има един много ясен режим на харченето на тази средства . Също така трябва да бъде въведен законов минимум, под който бюджетният резерв да не може да се слезе. Този минимум трябва да бъде съхранен в емисионното отделение на Българската народна банка (БНБ), за да може да бъде поддържан и режимът на валутен борд.

Имате ли предложения какъв трябва да е размерът на този резерв?

Евгений Иванов:

Не по-малко от 7 млрд. лева.

Непрекъснато се говори за евентуална договорка с Международния валутен фонд (МВФ) за отпускане на пари. Според Вас нужен ли е такъв договор?

Евгени Иванов:

Абсолютно е необходимо. Не е задължително да бъде подписван договор за заем, който да бъде отпуснат веднага. Едно предпазно споразумение може да гарантира буфер, който да използваме в случай на нужда.

През миналата седмица станаха ясни редовните данни на БНБ, свързани с лихвите. От тях стана ясно, че лошите кредити са се увеличили през март. Вашият коментар?

Евгений Иванов:

Това не са лошите кредити. Това са една комбинация от лоши и преструктурирани кредити. Не всеки преструктуриран заем може да бъде класифициран като лош кредит, тоест необслужван кредит. Политиката на банките в цял свят е, че един заем се преструктурира задължително до момента, в който не може да бъде обслужван. Винаги се дава шанс на клиента да подобри своето финансово представяне и в крайна сметка да започне да изплаща кредита. Една банка винаги си иска парите и много рядко гаранцията, обезщетението.

Има ли възможност българската банкова система да понесе това увеличение?

Евгений Иванов:

Банковата система е много добре капитализирана, много адекватна и мисля, че това засега не е проблем.

Къде се крият основите заплахи за българската икономика от световната криза?

Евгений Иванов:

Освен тези, които са валидни за целия свят, проблемът е във все още в неограничените разходи на правителството.

Освен с МТСП, как върви диалогът с останалите министерства?

Евгений Иванов:

По-трудно. С министерството на икономиката например имаме искане за среща с министъра на икономиката от месец, което отлежава. Среща не сме получили.

Преди известно време Българската стопанска камара (БСК) говореше за облекчаване на режима за разрешителни и за други мерки, които биха могли да подпомогнат бизнеса в България.

Евгений Иванов:

Това са мерки, които не са ключови.

А какви са ключовите мерки?

Евгений Иванов:

Това са връщането на ДДС за изрядните данъкоплатци, прекратяване на безконтролното харчене на пари. И разбира се, първите две мерки за укрепване на доверието - съгласие на всички политически сили да не се пипа валутният борд до влизането в ERM II и еврозоната.

Доколко смятате, че би било добре да бъде съкратено времето за връщане на ДДС на фирмите?

Евгений Иванов:

За изрядните данъкоплатци, при които рискмениджмънтът показва, че рискът е нулев, това може да става в рамките на една седмица.

Можете ли да дадете някаква прогноза, при всички условности, за следващите няколко месеца?

Евгений Иванов:

Ние засега все още вървим надолу. Периодът е такъв. Ако всички тези мерки бъдат предприети (виждаме, че американската икономиката започва леко да се оттласква от дъното), можем да разчитаме, че към края на годината слънцето ще изгрее и при нас.

Интервю на Петър Чернев, Econ.bg

Снимка: КРИБ