Специално за Econ.bg

"Витоша" е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен за такъв на 27 октомври 1934 г. и тогава е заемал площ от 6 401 ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" (1936 г.) и "природен" (2000 г.). В момента паркът заема територия от 26 606 ха. Голяма част от дърветата в него са на възраст над 120 години, а височината им достига 35 метра. В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намира се в м. „Киселище". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", „Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290 км алеи. Изградени са 6 ски-писти, 2 кабинкови и 4 седалкови въжени линии, 7 стационарни ски-влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

За периода до 2012 г. природният парк ще разработи 3 големи проекта, общата стойност на които възлиза на 2.3 млн. лв. Повече информация за проектите и проблемите, пред които е изправен паркът, разказва в специално интервю за Econ.bg директорът на парка Тома Белев. 

Акценти:

• С евросредства ще се изгражда информационно-образователен център
• Мечките и разрастващата се урбанизация в Перник и София
• Пречи ли автомагистрала „Рила" на популацията?
• Рекламата и очакванията на посетителите
• Държавните субсидии за последните 5 години

Г-н Белев, представете същността на разработваните от Природен парк „Витоша" проекти...

Тома Белев:

Първият проект е наречен "Публично-частните партньорства - в услуга на природата и хората". Финансиран е по Оперативна програма "Административен капацитет", приоритетна ос "Добро управление". Проектът се изпълнява от нашата дирекция в партньорство с останалите дирекции на природните паркове "Българка", "Врачански Балкан", "Златни пясъци", "Персина", "Рилски манастир", "Русенски Лом", "Сините камъни", "Странджа" и "Шуменско плато". Продължителността му е 12 месеца. Има за цел повишаване капацитета на парковите администрации по използване и прилагане на публично-частното партньорство (ПЧП). В него са включени дейности по обучение на кадри, идентифициране на подходящи ПЧП, локални проучвания, които да насочат самите администрации как да използват механизмите. Този проект в момента се осъществява и ще продължи до февруари следващата година. Бюджетът на проекта е 558 646 лева.

През тази и следващата година парковата администрация на Витоша ще изпълнява проекта "Възраждане и запазване на традиционни строителни техники и умения, използвани в България". Проектът е одобрен за финансиране по финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и се изпълнява в партньорство с норвежката организация Norwegian Craft Development (NHU). Това е фондация на норвежкото правителство, насочена към развитие и запазване уменията на майсторите в страната. Фондацията работи много активно както в собствената си страна, така и в новите страни-членки на ЕС. Има успешно развити проекти в Полша и  Словакия.

Общата цел на проекта е възраждане и съхраняване на традиционни строителни методи и технологии, като част от българското и европейското нематериално наследство. Ще се проучват три региона на страната - Витоша, Родопите и Стара планина. Предвижда се пренос на някои техники, които вече са изчезнали от строителната практика. Пример за такова строителство са дървените покриви на къщите, които могат и днес да се видят в Сърбия и Македония. По проекта ще бъде изграден информационно-образователен център за деца, в който ще се преподават строителни методи, основани на дърво, глина и камък. Ще бъдат извършени редица обучения на студенти от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Резултатите ще бъдат публикувани на специализиран сайт и в няколко издания. Бюджетът на проекта е на стойност 480 195 лева. Той ще бъде изпълняван активно през следващата година и ще приключи през 2011 г. 15% средствата са национално съфинансиране, осигурени от Министерството на финансите.

Третият проект е по Оперативна програма "Околна среда", приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие. Продължителността му е 36 месеца и е на стойност над 1.2 млн. лева. Целта е да се възстановят редки видове, като планински явор, европейски лалугер, балканска дива коза, скален орел и др.

Как ще бъдат усвоени средствата по тези проекти?

Тома Белев:

Когато коментираме природното разнообразие, трябва да кажем, че парковете се създават за опазване и възстановяване на това биологично разнообразие във всичките негови компоненти - генетични ресурси, популационно ниво за отделните видове, видово ниво, съобщества и екосистеми. Средствата по Оперативната програма „Околна среда" са насочени към този приоритет. Всички наши дейности са в тази насока, независимо дали ремонтираме туристически алеи с цел насочване на туристическия поток, за да оставим свободно пространство за дивата фауна, или извършваме преки възстановителни дейности, насочени към някой исторически изчезнал вид. Със средствата се предвижда да се образуват малки водни площи за земноводните, залесяване на върби и пр.

За какво ще изразходвате средствата по Оперативна програма „Административен капацитет"?

Тома Белев:

Средствата са насочени към подобряване на управлението на парка. Като инструмент за подобряване е включването на частния сектор в дейности за извършване на публични услуги. В нашия случай услугите са свързани с туризма, информацията, рекламата, както и с дейности, свързани със стопанисването на горите или пък с опазване качеството на водите.

Кои са изчезващите видове животни на Витоша?

Тома Белев:

Всички едри гръбначни животни, сред които са и мечките и вълците, са застрашени в дългосрочен план. Площта на парка е малка да поддържа качествена популация от съответните животни. Ако те нямат връзка със съседни популации, в дългосрочен план съответната група ще изчезне. На Витоша имаме една глутница вълци, която си поделяме Витоша, Верила и пернишкото поле. По същия начин е с мечките. Има 3 женски, които заедно с мигриращите мъжки, прави 10-11 екземпляра. Занапред те не могат да съществуват, ще се изродят и популацията ще изчезне. Ако я няма връзката с Плана и с Рила през Верила, нашите витошки мечки са обречени на изчезване. Трябва да отчетем също, че границите на София и Перник се разрастват. Над 50% от границите на парка са граници на населени места, т.е там не може да има миграция на едри гръбначни животни. Като добавим и неправилно планирания транспортен коридор от магистрала "Рила" до Клисура, мечките са изчезнали.

Какво правите, за да спасите мечките?

Тома Белев:

Намесваме се в плана за териториалното устройство и планиране, поставяме условията, които са важни за опазването на видовете. Нямаме нищо против магистралата „Рила", искаме като минава през Клисурския проход, да бъде така направена с виадукти и тунели, че да осигури минимална възможност на мечките да преминават през магистралата, с което ще се съхрани популацията. Също така правим мониторинг. Имаме едно малко мече с GPS-нашийник, проследяваме пътя му и обследваме проблемните територии. С действията се опитваме да намалим потенциалния конфликт между мечката и човека. Опитваме се да им осигурим пространства за размножаване.

Как популяризирате парка? Как стои въпросът с рекламирането на Витоша?

Тома Белев:

Средствата, които отделя държавата за реклама, не са особено много. Получавали сме различни субсидии. За последните 5 години сме получили около 850 000 лева. Опитваме се да работим с доброволци и фирми, които извършват рекламни дейности безплатно. Целта ни е да увеличим познаваемостта на парка. Според последното социологическо проучване сме най-добре познатата територия в България - резултатите сочат около 49,6% познаваемост при отворен въпрос. Това показва, че близо половината от населението на страната ни познава. В София и Перник нивото е много по-високо.

Направихме и проучване за очакванията на посетителите на парка. Резултатите показват, че туристите искат да получават повече информация за природата. В резултат на това правим информационни алеи, хората като минат, да знаят какво виждат. Правим също информационни пунктове-музеи (на водното конче, мечката, на совата). Размножили сме информационни материали за отделните видове в планината. Те са разпространени в училищата на София, Перник, Самоков и в няколко други града. Работим с различни фирми, които всяка седмица правят "тийм билдинг" на наша територия. Огромна помощ имаме от Американската търговско-промишлена палата.

Обмисляли ли сте вариант да внедрите добри практики от съседни балкански страни?

Тома Белев:

Проучваме и се опитваме на привнесем опита на 3 македонски национални парка, които са разработили публично-частен проект с телекомуникационните компании. Не можем да изграждаме хотели на територията на парка, както е ситуацията в Сърбия, Македония и Хърватска.

Витоша позната ли е на европейския турист?

Тома Белев:

Навсякъде в Европа природните обекти се посещават от национални туристи. Когото и да попитате в чужбина, хората се сещат за националния парк. Има обаче специфична група туристи, които обикалят цял свят да получат информация по определена тема. Миналата година у нас бяха дошли 12 австралийци със специален водач, които се занимават само с водни кончета. Тази година посрещнахме холандци.

Трябва да подчертая, че новият тип турист вече не е онзи отпреди 30 години, който знае един курорт и отива само там, независимо дали е лято или зима. Новите туристи са номади. Тази година искат да карат сърф, на следващата да катерят Монблан, а след това ще отидат да видят винарните в Италия.

Правили ли сте опит с останалите национални паркове в България да си подадете ръка и да изготвите един общ продукт, да кажем Национален парк „България"?

Тома Белев:

Работата за популяризиране на туристически продукти е извън компетенцията както на националните, така и на природните паркове. Ние можем да подпомогнем една туроператорска агенция, но не можем да извършваме нейната дейност. Необходимо е да имаш лиценз. Когато туроператор се обърне към нас с желанието да види мечки, ние удовлетворяваме желанието, без значение дали ще гледа животните в Централен Балкан, Витоша или на „Българка". Държавата не ни е натоварила със задължението да правим туристически продукти, които да предлагаме като туроператор. Считам, че не и полезно, тъй като се нарушава законодатеството, свързано със защита на конкуренцията. Не може да правим с публични средства нещо, в което частният бизнес влага свои инвестиции.

Кои са основните проблеми, пред които е изправен паркът?

Тома Белев:

Няколко са групите проблеми - недостатъчно финансиране, недобра нормативна база. Трябва да се развие нормативната база, която е свързана с администрациите на защитените територии. Трябва да се подобрят плановете за управление на парковете. Дано новата политическа власт намери време, между големите проблеми на кризата, да утвърди 7 плана за управление на природните паркове.

Подкрепяте ли идеята за учредяване на министерство на туризма?

Тома Белев:

Мога да Ви кажа експертното си мнение, не като директор на парка. Няма значение дали си министерство или агенция. От голямо значение е ведомството какви функции има и за какво отговаря. Аз бих очаквал едно министерство на горите, защото те са най-голямата собственост на държавата. Стойността на земята и дървесината се оценява между 20 и 25 млрд. лева. Освен политика, има и собственост - нещо, което при туризма го няма.

Интервю на Апостол Апостолов, Econ.bg