Интервю с проф. Динко Динков, катедра „Международни отношения“, факултет „Международна икономика и политика“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
Какво е бъдещето на регионализма?
В условията на глобализация, превръщането на света в едно село, при това мощно развитие на средствата за комуникация и транспорт, преодоляването на традиционната роля на държавните граници имаше очаквания, че всичко ще се развива на глобална основа. Все още обаче пространствата не са без значение и преодоляването им не е толкова лесно. Естествено е държавите да търсят по-реалните възможности за извличане на общи изгоди от взаимодействието или най-общо от международните отношения. Засега никой не пренебрегва възможностите, които разкрива факторът съседство. Може да се организира по-интензивно взаимодействие на базата на конкретни фактори. В нашия район, например, имаме общо историческо наследство, географска близост, компактност на Балканския полуостров. Тук е и река Дунав, Черно море, Бяло море. Има много предпоставки – исторически, географски, политически и икономически. Общият интерес е да се преодолее тази икономическа изостаналост. Засега ние видяхме шанса си в приобщаването към Европейския съюз. Но дори в контекста на членството в ЕС, се очертават и нови възможности за сътрудничество между нашите народи, между нашите държави и това не бива да се пропилява.
Може ли да дадете пример за тези нови сътрудничества?
По повод разширяване на ЕС нашият район се очертава да си остане в периферията, отчитайки стратегията „Европа 2020“, която се гради на концепцията – Европа на различни скорости. В ЕС изоставихме основополагащия принцип за полагане на усилия на сближаване, преодоляване на различията в развиването на страни и региони. Докато има различия ще има и вътрешно напрежение. Някои големи държави като Германия и Франция видяха нещата под различен ъгъл. Но тази стратегия не вещае много добри неща за нашия район. В конференцията „Балканите в XXI век – българският поглед“ обърнах внимание на това, че в момента сме свидетели на формирането за пореден път на негативен образ на Балканите. Внушава се, че това е особен район, който е изпълнен с токова противоречия, че трудно може да се вгради в този Европейски съюз. Аз мисля, че това е обща заплаха за всички страни от нашия район, би трябвало добре да го осмислим и да предприемем ответни действия. Ние сме заинтересовани да преодоляваме тази лоша слава, която имат Балканите. Неслучайно предпочитаме да използваме другото понятие – Югоизточна Европа. Но тук има поле за сътрудничество, на взаимодействие между страните в района.
Неслучайно обърнах внимание, че регионът може да е беден на енергоносители, но със своето географско положение се оказва ключов за гарантиране на доставките от големите производители към големите потребители. В това виждам една нова роля на нашия район и ако пропилеем тази възможност за сътрудничество, не бива да си мислим, че не сме заобиколими. За пореден път можем да пропилеем шанса за извличане на изгода от географското си положение или да постигнем икономическа изгода на базата на особеното положение, което историята ни е отредила в съвременния свят.
Какво предстои за разширяването на ЕС в Югоизточна Европа? Каква ще е ролята на България?
След Хърватия има перспективи за присъединяването на Черна гора. Не е изключено в ЕС да се утвърди ядро на държавите от бивша Югославия и въпреки някои неразбирателства, те да се подкрепят.
ЕС разработи своя стратегия за стабилизиране и асоцииране на държавите от Западните Балкани. С това беше прокарана една диференциация между страните с различна степен на готовност към приобщаване към ЕС. Сега вниманието е насочено именно към Западните Балкани, където различните страни очевидно се движат с различна скорост. Без съмнение Хърватия постигна нещо много важно. В тази игра много умело се включи и Сърбия. Черна гора е малка държава и не може да създаде големи проблеми на ЕС. Но присъединяването й няма да стане утре.
Проблематични са и други страни от Западните Балкани. За нас особено вълнуващ е въпросът за Македония. Ние даваме своята подкрепа, но казваме, че не сме съгласни Македония да се утвърждава като член на ЕС на антибългарска основа. Подкрепяме всички страни, включително Албания, Босна и Херцеговина. Неизвестни има и около Косово. Тези неизвестни са свързани с това, че на мястото на бившата Югославска федерация, която беше замислена като държава на три нации, се пръкнаха много от велики, по-велики национални държави.
Показахме, че продължаваме да живеем в едно по-различно историческо време в сравнение с другата част на европейския континент, която до голяма степен задава насоките на развитие. Дори не разбрахме откъде дойдохме проблемите, сами си ги създадохме. Продължаваме да се изживяваме като много суверенни, много велики. Според мен това е в основата на проблемите, пред които се изправиха държавите от нашия район.
Националните интереси и регионалните перспективи могат ли да са съвместими с европейските цели?
Сега не виждам съществени противоречия. Преди много страни се колебаеха дали да наблягат на регионално сътрудничество, тъй като това създаваше опасения, че по този начин действията ще се интерпретират като нежелание за присъединяване към ЕС. Затова малко загърбвахме, в това число и България, идеите за регионално сътрудничество. Но след мощното стъпване на ЕС в нашия регион, се видя, че няма никакви причини и основания за притеснения. Напротив. Ние трябва така да организираме сътрудничеството си, че да вплетем и ЕС. Голямата задача пред нас е да убедим евросъюза колко важен е нашият регион за интересите на този модел на развитие.
