Асен Ягодин е изпълнителен директор на Пощенска банка от май 2004 г. Притежава магистърски степени по финанси от УНСС и по бизнесадминистрация от Американския университет в България. Професионалната му кариера е почти изцяло отдадена на Пощенска банка, където в последните 13 години преминава през редица различни позиции. В банката постъпва като счетоводител в един от софийските й офиси, след което заема позициите на дилър, главен дилър. През 1998 г. става началник-управление Ликвидност. През 2001 г. е предложен за член на управителния съвет. Женен, със син и дъщеря.

Г-н Ягодин, от анализ на международната консултантска компания Bloom Consulting стана ясно, че може да останат между 5 и 8 банки. Според Вас това доколко е реалистично?

Асен Ягодин:

И към момента преобладаващата част от местния банков пазар е контролирана от утвърдени международни трезори. Осем от десетте най-големи банки у нас, с близо 80% пазарен дял, са дъщерни структури на банки като UniCredito, OTP, EFG Eurobank, RZB, NBG. По тази логика основните тенденции в местното банкиране се определят от 8-10 банки. Разбира се, това не означава, че останалите банки нямат бъдеще. Напротив, до момента основно се акцентираше върху универсалното банкиране, докато съществуват други, неразвити ниши - частното банкиране, инвестиционното банкиране, финансирането на малкия бизнес и т. н. Що се касае до консолидационните процеси, очаквам те да се развиват основно в три направления - външнодирижирани консолидации (по примера на Булбанк, Биохим и Хеброс), поглъщания на представляващи интерес местни банки от чуждестранни финансови групи и сливания (преструктурирания на по-малките играчи с оглед тясно профилиране). Така крайният резултат вероятно ще бъде свиване броя на опериращите в България банки, най-вероятно под 20.

Набележете три основни тенденции в банковия сектор, с които 2006 г. ще се запомни.

Асен Ягодин:

Интересни моменти имаше в развитието и на трите основни банкови сегмента. В ритейл банкирането налагането на нови за местния пазар продукти вървеше ръка за ръка с ожесточена, за съжаление предимно ценова, конкуренция за пазарен дял, най-изявена при ипотечното кредитиране и кредитирането на малкия бизнес; в корпоративното банкиране - ефективно навлизане на нови продукти и подходи към кредитирането на корпоративните клиенти, такива като трансграничното финансиране, емитирането на корпоративни облигации, ефективното налагане на търговското финансиране и т. н. В депозитно-инвестиционните продукти - след кредитния бум банките обърнаха полагащото се сериозно внимание и на другата страна на "медала" - спестовните инструменти. Така в паралел с оптимизирането на условията по стандартните влогове и депозити банките започнаха да предлагат и типичните за развитите пазари инвестиционни продукти - структурирани депозити, взаимни фондове, депозити, базирани върху фондови индекси, и т. н.

Все още много хора не ползват кредитни карти, на какво се дължи това според Вас?

Асен Ягодин:

Българският пазар на кредитни карти е все още в ранен стадий, като едва през последните две години се забелязва по-бърз темп на развитие. Освен това обществото е свикнало да държи спестяванията си в кеш, краткосрочни депозити и дебитни карти. Хората все още не възприемат кредитните карти като нормално средство за разплащане. Показател за това са издадените близо 4 млн. дебитни карти срещу едва 700 хил. кредитни карти (в това число от международни и местни издатели). В същото време клиентите и търговците все още не са запознати с характеристиките, ползите и функционалностите, които кредитните карти предлагат. Свидетели сме на изместване на конкуренцията между банките от областта на дебитните в областта на кредитните карти, като очаквам апетитът за клиенти към последните силно да нараства в следващите няколко години.

Според икономисти ръстът на кредитирането е в основата на разширяването на дефицита по платежния баланс. Има ли проблем за икономиката?

Асен Ягодин:

Погрешно да се прави механична връзка между търговския дефицит и ръста на кредитирането. Анализът на дефицита трябва да отчита влиянието на множество фактори, един от които е кредитната активност. Следва обаче да се обърне внимание и на недостатъчната ефективност на икономиката ни, високите разходи за енергоносители, допълвани от амортизираната, морално остаряла производствена база. Освен това не всички сегменти на кредитирането влияят еднозначно негативно върху дефицита. Например голяма част от корпоративното кредитиране е насочено към придобиването на инвестиционни стоки (производствени мощности), част от които в бъдеще ще генерират продукция за местния пазар и за експорт, т. е. ще намаляват дефицита. Голяма част от кредитите за населението са за закупуване на стоки за поддържане на жизнения стандарт, а не за обществено безполезен лукс. От друга гледна точка, ръстът на кредитирането през последните две години изглежда твърде висок. Това е така, но за сметка на явния му застой в предишните години, който не съответстваше на темповете на икономически растеж и европейските перспективи на страната ни. Дори и към момента съотношението между отпуснатите кредити и БВП е доста по-ниско от нивото на същия показател в развитите пазари. Разбира се, кредитната експанзия не трябва да бъде самоцел, а добре контролиран процес - ако качеството на банковите кредитни портфейли е високо, нарастващият им обем е само от полза за цялата държава.

По какъв начин банките може да помогнат за развитието на капиталовия ни пазар?

Асен Ягодин:

Банките като универсален финансов посредник имат значителен принос в развитието на капиталовия пазар. Първата стъпка беше направена чрез издадените от банките ипотечни облигации, които впоследствие се качиха за търговия на борсата. Активното съдействие на трезорите при структурирането на корпоративен дълг още повече повиши инвестиционния интерес към облигационния пазар.

Според Вас кой е по-подходящ купувач на БФБ - Атина или Истанбул?

Асен Ягодин:

Отговорът идва сам, най-малкото заради принадлежността на Гърция към ЕС. Не е за подценяване фактът, че Гърция е основен инвеститор в България, което предопределя интереса на гръцки компании към местния капиталов пазар. Освен това изоставането на БФБ от гледна точка на предлагане специфични инструменти за търговия може да бъде компенсирано навреме чрез получаване на ноу-хау от ASE. Адаптиране на знания и методи за търговия от добре развит пазар на традиционни и деривативни инструменти ще даде необходимата опора за разнообразяване на тър­говията.

Коя валута или финансов продукт е подходяща за дългосрочни инвестиции, споделете вашето виждане?

Асен Ягодин:

Множество аргументи, но най-вече предстоящото ни членство в еврозоната, сочат като крайна цел еврото. Въпреки това съществува период, през който може да бъдат извлечени по-големи ползи от инвестирането в левови инструменти. Що се касае до най-подходящия финансов продукт, изборът му зависи най-вече от рисковия апетит на конкретния инвеститор. Все пак в най-общия случай добро решение е балансираното разпределяне на инвестиционната сума между срочен депозит с растяща лихва и възможност за довнасяне, листвани на фондовата борса акции и дялове във взаимни фондове. Всички те вече са конкурентна алтернатива на атрактивната през последните години инвестиция в недвижим имот.