Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Г-н Михалевски, какви са необходимите инвестиции за водния сектор?
Димчо Михалевски:
Действително въпросът с необходимостта от сериозни инвестиции в цялата инфраструктура, в това число и във водния сектор, е възлов въпрос за развитието на България. Въпросът, който разглеждаме - необходимостта за развитие на водния сектор, е важен най-малко по три причини. Имаме претенциите, че сме модерно общество, което се развива, нация, която иска да следва най-напредничавите стандарти в икономическото, социалното и културното развитие. Второто важно нещо е, че развивайки водния сектор, ние ще можем да привлечем допълнителни инвестиции извън него. А и знам, че най-големият проблем на България е нивото на стандарта на живот спрямо стандарта в ЕС. Имаме нужда от стабилен, висок растеж на икономиката.
А има ли оценка на състоянието на сектора?
Димчо Михалевски:
Параметрите са ясни. Близо 99% от населението ползват водоснабдяване и около 47% - канализация, като за съжаление това не е равномерно разпределено в цялата територия. Селата на България са канализирани малко над 2%.
Това отговаря ли на евростандартите?
Димчо Михалевски:
Положението не е удовлетворително, ще кажа, че е и доста тежко. Но в крайна сметка целта тук не е да си поставим някоя гигантска задача за 5 години да канализираме всички села в България, защото това няма да възпроизведе необходимия икономически ефект от вложените средства.
За да се реконструира целият воден сектор в България, трябват около 6.9 млрд. EUR. Тези средства трябва да бъдат инвестирани примерно до 2015-2020 г. Не може всичките пари да бъдат извадени от бюджета, защото България има да решава и други задачи, значи ние ще трябва да привлечем ресурси в този сектор.
Оценката на експертите е, че натоварени с цената на ресурса в дългосрочен период на възвръщаемост, цената на самия ресурс е от порядъка на около 9 млрд. EUR.
Няма ли да има финансиране и от еврофондовете?
Димчо Михалевски:
Ако гледаме плановия период, който ни предстои като страна, членка на ЕС, да кажем, че националният бюджет ще може да отдели в следващите 7 години приблизително 250 млн. EUR. По оперативна програма Регионално развитие ние ще можем да разчитаме на инвестиции в довеждащи магистрални водопроводи, пречиствателни станции за питейни води и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа. Това е от порядъка на 250-300 млн. EUR. Дотук станаха около 500 млн. EUR.
Но по вашите оценки тези средства са крайно недостатъчни?
Димчо Михалевски:
В оперативна програма Околна среда, където са главните мерки, свързани с изграждането на канализацията, изграждането на пречиствателните станции за отпадни води в населени места с над 2000 жители има предвидени около 1 млрд. EUR. И в програмата за развитие на селските региони има около 650 млн. EUR за инфраструктура, от която, да кажем, 250 млн. EUR ще са за ВиК. Тоест ние разполагаме с ресурс под 2 млрд. ЕUR.
Дори със заемите, които държавата се подготвя да вземе от Световната банка за строителството на язовирите Луда Яна, Нейковци и Студена плюс, предвиждаме да вложим за енергийни ефективни мерки по около 5-6 млн. EUR в 6 дружества - Добрич, Търговище, Разград, Смолян, Стара Загора и Сливен.
Това не са малко пари, но опитът досега показва, че невинаги се усвояват…
Димчо Михалевски:
Рамката, която за момента се очертава, е около 2 млрд. EUR.
Рискът да не бъдат усвоени тези средства е голям. Само ще направя една препратка към програма ИСПА, която е с над 1.5 млрд. EUR ресурс по всичките години в плановия период 2000-2006 г., дотук са договорирани 300 млн. EUR и са платени около 200 млн. EUR.
Виждате, че не един планов период, а три планови периода няма да ни стигнат за 7 години.
Значи трябва да отворим инвестиции за международните финансови институции и за частния сектор и това е кардиналното, фундаментално, философско разбиране на това правителство, че неговата отговорност е да създаде публични и прозрачни правила, при които частният сектор ще инвестира.
Досега концесиите у нас не са сред най-успешните сделки...
Димчо Михалевски:
В общественото съзнание думата концесия има някакъв негативен оттенък. Има два ярки примера - единият е Тракия, другият е Софийска вода. Но ние сме решени да направим необходимите изследвания, широк, но стегнат обществен дебат и да приложим такъв модел. Защото, ако единият път е инвестиране на публични средства с източник международните финансови институции, то другият не по-малък ресурс е публично-частното партньорство. Интерес има и в момента от големи френски, италиански групи, значими лидери в този сектор.
С какво ще започнете?
Димчо Михалевски:
Трябва да направим предварителна подготовка и тя е договорът, който ще бъде сключен на 19 юли от министър Гагаузов и Международната финансова корпорация към Световната банка. Целта на този контракт, който е за 1.5 години, е да получим три основни неща.
Първото е много ясен независим преглед и препоръки за действащото законодателство като основа, върху която може да се развива такъв модел на публично-частно партньорство във водния сектор. Това означава преглед на всички закони, свързани с регулиране на водоснабдителните услуги, Закона за водите, за обществените поръчки, за концесиите и готвения закон за ВиК, който предстои да се дебатира.
Какви други цели преследва договорът с Международната финансова корпорация?
Димчо Михалевски:
Втората съществена част, която искаме да приключи до 2007 г., е класификация на териториите на България. Това означава да определим областите, в които България може да извърви успешно и с минимален риск да приложи модела на публично-частното партньорство. Регионите ще бъдат от по-големите, с по-развит икономически и туристически потенциал и да сме сигурни, че там ще има ясна идентификация на нуждите от инвестиции за тези цели. Да може да се дава ясен план за контрол върху разходите и ясни правила за нарастване таксата за услугата.
Цената още ще расте. Когато една икономика се развива, расте и цената на услугите. Въпросът е тази цена да е действителна, пряко свързана с разходите и да бъде приемлива за населението. То да бъде убедено, че получава качествена услуга.
Как ще се предпазите от грешки?
Димчо Михалевски:
В закона за ВиК предвиждаме механизъм, по който ще има граница, която ще бъде предпазният механизъм, за да не се получи раздробяване на системата, да не се получат центробежни сили, които да разкъсат сега действащата система. Лоша, добра, все пак тя функционира и ние трябва да си даваме сметка за тези рискове.
Оттук нататък ще бъде много сериозна отговорността на централните и местните власти да може да провеждат резултатен диалог.
Воден сектор – проблеми и задачи
· Въпросът с инвестициите във водния сектор в България е възлов въпрос.
· Развивайки водния сектор, ние ще привлечем инвестиции и извън него, в съпътстващи дейности.
· Близо 99% от населението ползва водоснабдяване, а около 47% ползват и канализация - отвеждане на отпадните води.
· Едва 2% от селата в България разполагат с канализация.
· За пълната реконструкция на сектора у нас са необходими 6.9 млрд. EUR, и то без лихвите. Те ще бъдат инвестирани в дългосрочен план до 2020 г.
· Ще ползваме финансиране по три програми на ЕС - за Регионално развитие, за Околна среда и за Развитие на селските региони.
· Финансовият ресурс и цената, на която той ще бъде привлечен, е обща сума от около 9 млрд. EUR.
· Рискът да не бъдат усвоени тези средства е много голям.
· Необходимо е да привличаме и публично-частно партньорство в ясни и прозрачни концесионни процедури и правила с обществен контрол върху тях.
· Важно е централната и местната власт да провеждат резултатен диалог.
