"Като бизнес лидер с пълна сила осъзнавам страховитото на това да дадеш свобода на служителите си да правят грешки. Вярно е, че от тях си вадим поуки, но същевременно те могат да се окажат доста солени за компанията и финансовото ѝ състояние. Въпреки това обаче стигнах до извода, че добрите лидери намират начин да позволят на служителите си да израснат – дори на цена правенето на грешки. Исках да им помогна, и да намеря баланса между израстването и неувреждането на компанията."

Това са думите на Ейми Рийз Андерсън, която е ментор и инвеститор в бизнес ангели. Откриването на „първата стъпка“, както я определя тя, е доста лесно. Нужно е да се проучи къде допускането на грешка ще причини най-малки щети на компанията. Тези зони са перфектни, защото не биха дискредитирали компанията или пък нейните клиенти, и биха дали поле за израстване посредством грешките. Не на последно място – те имат значение и за вас като лидер, защото ще се чувствате далеч по-удобно знаейки къде може да позволите експериментиране и алтернативни подходи.

Втората стъпка се изразява в комуникацията със самите служители – те трябва да са наясно с новата фирмена политика. Да направиш грешка веднъж е окей, стига да е честна грешка в процеса на нещо, което те наистина са мислили, че е правилно. Да направиш подобна грешка втори път обаче далеч не е окей.

Дотук за добрите лидери. Какво обаче правят добрите служители в такива условия, пита Андерсън пред списание "Форбс".

Общо-взето четири неща.

На първо място, те се поучават от тях. Те приемат факта, че да допуснали грешка, анализират я, гледат на нея обективно и от всеки ъгъл, не се обиждат и осъзнават какви действия трябва да предприемат другия път, за да я избегнат.

Второ – те ги признават за свои. Добрият служител няма да избяга от отговорност, обвинявайки някой друг. Допуснатата от него грешка си е чисто и просто негова, и той не спори за това. Без извинения. Без оправдания.

Третата фаза е самото поправяне на сгрешеното. След обективния подход, анализирането и признанието за допусната грешка, логично идва и активният елемент. Добрият служител е готов да направи всичко възможно, за да поправи стореното. Естествено, в някои случаи условията не позволяват компенсация – не само пълна, дори и частична, но коректните работници се мобилизират до предела на възможностите си, независимо от страничните фактори.

Финалният етап е поуката и по-безопасното действане в бъдещи ситуации. Тук е и най-важната брънка от веригата. Когато някой е направил грешка, е изключително наложително да се обмислят факторите, които са довели до нея и по някакъв начин рискът от повтарянето ѝ да се анулира или поне намали. Това е процес на обезопасяване, в който също се изисква активната роля на служителя. Ако той е добър, то той отново ще се активизира възможно най-много и ще измисли как да предотврати бъдещо повторение на грешките.

Говорим си най-вече за бизнес модела, но тези стъпки всъщност важат за всяка сфера от нашия живот. Няма значение дали говорим за бизнес, личен живот, семейство, или каквото и да е друго – принципите на извиняване, поука и бъдещи действия си остават сходни.