52% от българите твърдят, че често са изложени на стрес на работното си място, показва проучване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа.

Само 7% не са подложени на стрес, а при други 40% се случва рядко. Жените в България са по-склонни от мъжете да твърдят, че тормозът и дразненето често причиняват стрес (50% срещу 39%), докато за по-младите, между 18-34 г., причините са по-скоро отработените часове или натоварването (51% срещу 43%).

Половината от работещите европейци считат, че стресът на работното място е често срещан. Четирима от десет са на мнение, че на тяхното работно място той не се преодолява удовлетворително. В Европа най-често срещаната причина за стреса е негарантираната заетост или реорганизирането на работата (72%), следвани от отработените часове или натовареността (66%).

Как работодателите могат да облекчат стреса за служителите си?

Според Рамкова директива 89/391/EИО, която разглежда здравето и безопасността в ЕС, работодателите имат задължението да управляват стреса, свързан с работното място, обясняват от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа.

Стресът, свързан с работата, може да бъде предотвратен, а действията за неговото намаляване могат да бъдат много икономически ефективни. Всяко работно място е различно, затова и работните практики и решенията на проблемите трябва да са съобразени с конкретния случай, като се извършва оценка на риска. Въпреки това психосоциалните рискове са доста сходни и това прави възможно прилагането на подобни решения в различни сектори и в различни по мащаб предприятия и държави членки.

Оценката на риска от стрес включва същите основни принципи и процеси като оценката на другите опасности на работното място – идентифициране на опасности, решение за предприемане на необходимите действия, обявяване на резултатите от оценката и нейния преглед на определени интервали. Включването на трудещите се и на техните представители в процеса е от решаващо значение за успеха.

Факторите, за които трябва да се внимава по отношение на стреса, са:

• претоварване с работа и излагане на физически рискове;
• до каква степен работещите контролират начина си на работа;
• дали работещите разбират своите роли;
• отношения — включващи въпроси от рода на тормоз и насилие,
• каква подкрепа се получава от колегите и ръководителите, и
• от какво обучение се нуждаят работещите, за да изпълняват своите задължения.

Управлението на стреса е насочено по-скоро към индивидите, отколкото към организациите, но разковничето за предотвратяване на стреса, свързан с работата, и на психологическите рискове се крие в организацията и в управлението на работния процес. По-добре е да се избягват последствията от стреса, свързан с работата, отколкото да се реагира на тях след като вече те са се появили.

Ефективните мерки за предпазване от стреса, свързан с работата, включват:

• отпускане на достатъчно време на работещите за изпълнение на задълженията им;
• предоставяне на ясни длъжностни характеристики;
• възнаграждаване на работещите за доброто им представяне;
• даване на възможност на работещите да представят жалби и тяхното вземане на сериозно;
• даване на възможност на работещите да контролират своята работа;
• минимизиране на физическите рискове;
• позволяване на работещите да участват във вземането на решения, които ги засягат;
• разпределяне на работния товар според възможностите и ресурсите на всеки работещ;
• поставяне на стимулиращи задачи;
• ясно определяне на работните роли и отговорности;
• предоставяне на възможности за социално общуване, и
• избягване на неяснотите по отношение на сигурността на работата и професионалното развитие.