Голяма част от младите българи искат да започнат или да продължат висшето си образование в чужбина. Едно от доказателствата за това е големият брой посетители на изложението за магистърски и докторски програми QS World Grad School Tour*, на което *Econ.bg беше медиен партньор.

Следването в чужд университет обаче изисква значителна предварителна подготовка. Изискванията за повечето магистърски програми на английски език са подобни, обясниха представителите на Университета “Сейнт Андрюс” и Университета „Нотингам Трент“. При кандидатстването се изискват добри академични резултати и между една и две препоръки от преподавател в университет. Нужен е и сертификат по английски език – IELTS, TOEFL или Cambridge, като изборът зависи от учебното заведение. Не се обръща толкова голямо внимание на професионалния опит, но, разбира се, той се взима предвид, обясни още Джули Брукс от “Сейнт Андрюс”.

Особено важна обаче е мотивацията на бъдещия студент. Но какво точно трябва да изразим с нея?

Важна е личността на кандидата, искаме да видим кой е той. Около това се обединиха представителите “Сейнт Андрюс” и „Нотингам Трент“. В мотивацията студентът не трябва да обяснява неща от общ характер, които важат за всички, а какво е подтикнало лично него да избере конкретен университет.

Аз съм бизнес експерт, това съм завършил и в момента това работя, не ми трябва човек, който в мотивационното си писмо ми обяснява как в днешния свят са важни еди-какви си бизнес качества. Искам да видя защо точно той иска да ги придобие. Така коментира въпроса експертът от Университета „Нотингам Трент“.

"Никога не изпращайте едно и също мотивационно писмо на всички университети, където кандидатствате", каза Джули Брукс. По думите ѝ, въпреки че това е очевидно, все пак много хора го правят. Университетите искат да се почувстват специални, така че им напишете отделна мотивация, допълни тях. Експертът каза още, че ако забележи, че в мотивационното писмо просто е сменена специалността, то тя го отхвърля моментално.

Важен е фокусът - трябва да се види, че желаете конкретна специалност и конкретен университет.

Според специалистите разликата между бакалавърската и магистърската степен е в критичното мислене. При бакалавъра четете повече учебници и правите тестове, при магистратурата обаче се залага много повече на собствените разработки, личното участие и дебата, обясни представителят на Нотингам Трент. По думите на експертите точно това търсят и компаниите. Те искат да имат в екипите си хора, които са способни на критично мислене.

Университетите търсят баланса между най-добрите кандидатите и разнообразието им. Това обясни Никола Клетз, мениджър бизнес развитие към компанията за обучение и специализация в чужбина Quacquarelli Symonds (QS). По думите му всеки кандидат има нещо, с което да допринесе на програмата. За учебното заведение е важно откъде идват студентите, къде са учили и какъв придобит опит имат. При кандидатстването студентът трябва да покаже тези неща.