Декларирането на дълготрайните материални активи и на материалните запаси на тримесечна база от всички бизнеси е нова административна тежест за компаниите у нас. За това предупреди Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той обясни, предложените промени в данъчните закони от Министерството на финансите (МФ), публикувани за обществено обсъждане, които засягат данъка върху добавена стойност на фирмите, ще ги принудят да правят непрекъснати ревизии на материалните си бази и това ще доведе до счетоводни и инвентарни разходи.

„Мотивацията на МФ зад това предложение е изваждането на България от „сивия списък“ за пране на пари“, коментира Попдончев. По думите му проблемът идва с това, че промяната би била приложена върху всички бизнеси у нас, докато той е на мнение, че може да се наложи само върху сектори, за които се знае, че са на "сянка".

„В публикувания вариант липсва оценка на въздействието и се твърди, че няма да има разходи за бизнесите“, съобщи представителят на работодателската организация и добави, че се очаква МФ да направи промени в тази насока, за да не се стига до допълнително утежняване на бизнес средата.

Попдончев обясни още, че в промените на данъчните закони се предвижда и отменянето на изискването за отпечатване на физически касов бон в някои сектори. „Това е стъпка към софтуерната фискализация, която ще улесни много сфери на бизнеса у нас и координацията им с Националната агенция за приходите", отбеляза той. И добави, че предложенията включват и промени в данъчното облекчение за предприятия в общини с висока безработица.

Новостите включват промяна в максималния праг на помощта от 200 хил. на 300 хил. евро. Попдончев обясни, че целта е да се стимулират общините с висока безработица, но смята, че ролята на минималната работна заплата (МРЗ) е ключова за бъдещето на тези мерки.

„Формулата на изчисляване на МРЗ трябва да претърпи промяна, така че да се отчитат не само социалните, но и икономическите критерии. Бюджетът на страната няма проблем в приходната част, а пречките идват при разходите“, обясни Станислав Попдончев и препоръча да се търси промяна в разходната част и социалните харчове.

Той се надява, че ще се предвидят нови стимули за нови инвестиции в икономиката, защото публикуваните данни на Националния статистически институт от петък са доста тревожни. „Направиха ревизия на 2023 г. и се оказа, че за първи път: търговията, транспорта, ресторантьорството и туризма са допринесли в брутната добавена стойност с 2,8 млрд. лева повече от индустрията (без строителството). Започват да излизат чуждестранни инвеститори от България, така че стимулите за инвестиции е нещо, върху което сериозно трябва да мислим. Не само за привличане на чуждестранни инвеститори, а включително и за инвестициите на българските предприятия“, препоръчва Попдончев.

Той посочи, че преките чуждестранни инвестиции у нас намаляват с всяка година, достигайки изключително ниски нива, а стратегията за привличането им, която изработва Министерството на икономиката ще е готова след две години. „Това се случва, докато съседните страни на България работят усилено и изключително агресивно в привличането на инвестиции от чужбина“, направи сравнение представителят на работодателската организация.