Министерството на финансите преотвори емисия 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), деноминирана в лева, с падеж 24.02.2026 година.
На проведения на 8 ноември аукцион бяха пласирани успешно ДЦК за 500 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 0.27 %. Доходността нараства стабилно над нивото от минус 0.02%, постигнато при продажбата на същите книжа на 11 октомври. Една от причините е, че в зачестиха аукционите за продажба на дългови книжа, което очаквано води до искане на по-висок доход от страна на инвеститорите.
По данни на МФ общият размер на подадените поръчки достигна 634,46 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,27. Отчетеният спред спрямо аналогичните германски федерални облигации е в размер на 87 базисни точки.
Най-голямо количество ДЦК на аукциона придобиха банките – 81,8 %, следвани от пенсионни фондове с 10,3%, гаранционни и договорни – 4,2 %, застрахователните дружества – 1,7 %, инвестиционни посредници с 1,0 % и други инвеститори – 1,0 %.
Досега през годината МФ е емитирало дългови книжа на вътрешния пазар за 2.8 млрд. лева. Това е рекорд като се има предвид, че не са пласирани облигационни емисии на международните пазари. По-голямата част от задължения бяха поети в последните два месеца - между септември и ноември финансовото министерство емитира дългови книжа за 2 млрд. лева.
До края на годината държавата може да поеме още 1.7 млрд. лв., тъй като заложеният таван в Бюджет 2021 е 4.5 млрд. лева.
Както "Банкеръ" вече писа, струпаните в последно време търгове за продажба на дългови книжа може да се обяснят с очаквания бюджетен дефицит, който ще се оформи в края на годината. След последната актуализация на бюджета се планира годината да приключи с 4.7 млрд. лв. дефицит.
Дефицит в размер на 343 млн. лв. на месечна база се получи в края на октомври. Всъщност октомври бе първият месец, в който се изплащат повишените на 120 лв. добавки към пенсиите на всички пенсионери. Министерството на финансите на свой ред предупреди, че през ноември и декември се очаква разходите да нараснат значително, като освен традиционно по-високите капиталови разходи и тези, свързани със зимния период, ще бъде финансирана и основната част от анти-Covid мерките.