От днес до 9 април земеделските производители могат да кандидатстват за помощ от националния бюджет по временна рамка на ЕС за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна, известна още като "украинската помощ". Това става ясно от публикувана информация на фонд "Земеделие". Това е третата година, в която помощта се изплаща на фермерите, като през тази година за първи път за финансиране ще могат да кандидатстват и зърнопроизводители. Решението за това бе взето след протест на сектора през януари и подписано споразумение с правителството.
Информацията за отворения прием на заявления от кандидати показва, че през тази година помощ могат да получат фермерите, отглеждащи плодове, зеленчуци, лозя, тютюн и маслодайни рози, като ставките се движат между 400 и 30 хил. лв за хектар (виж таблицата в края на текста). В сектора на пчеларството ще бъде изплаща помощ от 10 лв за едно пчелно семейство, а при животновъдството сумите варират от 27 до 230 лв. на глава животно. За тези сектори важи европейското правило, че едно стопанство може да получи максимум 280 хил. евро държавно финансиране като сумата е с натрупване - в нея влиза получената през 2022 и 2023 г. "украинска помощ".
В периода до 9 април ще се приемат заявления и по отворената през тази година "украинска помощ" за зърнопроизводителите, като от помощта ще могат да се възползват по-малките фермери. По нея ще се изплащат субсидии на хектар обработваема земя (виж ставките в таблицата) за петте основно произвеждани в България зърнени и маслодайни култури- пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица и царевица. Условията за зърнопроизводителите са по-различни. При тях е въведена скала за подпомагане, която е обратнопропорционална на големината на стопанството. Така за първите заявени 300 хектара за подпомагане ще изплащат по 100 лв. субсидия на хектар, а сумата след това намалява до площи от 1000 ха.
Тук има и друго важно условие: кандидатите, подали заявление за над 300 ха, ще могат да получат финансиране само ако докажат, че през стопанската 2022-2023 г. са били на загуба. За целта те трябва да подадат декларация с посочени разходи за семена, селскостопански препарати, горива, ренти, заплати на работници, услуги, амортизации и др., както и за приходите от продажби и субсидии. Изискването за декларация не важи за земеделците физически лица, тъй като те подават данъчни декларации.
Схемата за подпомагане на зърнопроизводството е с по-нисък таван - един кандидат може да получи максимално 55 хил. лв, а не заложените в европейската рамка 280 хил. евро максимално.
Още след избухването на войната в Украйна ЕК позволи на държавите членки да изплащат субсидии от държавния си бюджет в рамките на определени общи правила, като повечето от държавите се възползваха от две възможности - подпомагане на енергийни разходи и подпомагане на земеделци.
България изплати земеделски субсидии над 420 млн. лв годишно за 2022 и 2023 г. за секторите извън селското стопанство, а през миналата есен се "прочу" като единствената държава, която настоява Брюксел да не залага ограничение на помощите, които може да получи един кандидат, макар че изначално европейската рамка за временна помощ цели подпомагане само на малкия и средния бизнес. Българското искане бе представено след протест на животновъди през октомври и ноември, след като се оказа, че едрите фирми в този сектор са достигнали тавана на подпомагане още през 2022 г. и нямат право на помощи за 2023 г. То обаче не беше уважено - ЕК разреши единствено леко увеличение на тавана от 250 на 280 хил. евро на кандидат за календарната 2023 г. като това правило важи и за настоящата година.
Държавите членки могат да изплащат "украинска помощ" за 2024 г. до месец юни. От информацията на фонд "Земеделие" става ясно, че парите ще бъдат изплатени до 22 април с две условности: положително становище на ЕК, че българските схеми за подпомагане са съвместими с правилата за държавни помощи и утвърждаване на бюджети от управителния съвет на фонда. Искането сумите да бъдат платени през пролетта е на земеделците с цел средствата да бъдат получени в началото на активния сезон за сектора.
Подпомагане за плодове, зеленчуци, тютюн, лозя и рози
- ябълки, круши, череши, вишни, кайсии, праскови, ягоди, малини, десертно грозде и сливи - 1260 лв/ ха
- полски домати, полски краставици, корнишони, патладжа - 1370 лв./ха
- лук и чесън- 1320 лв./ха
- пипер (отглеждан на открито) - 1700 лв./ ха
- зеле, моркови, дини, пъпеши - 1200 лв./ ха
- картофи - 1320 лв./ха
- отглеждани в отопляеми оранжерии домати, краставици, пипер, ягоди и малини - 30 000 лв./ ха
- отглеждани в неотопляеми оранжерии домати, краставици, пипер, ягоди и малини - 3000 лв./ ха
- винено грозд - 400 лв./ ха
- тютюн - 500 лв./ ха
- маслодайни рози - 880 лв./ ха
Подпомагане за животновъдство и пчеларство
- млечни крави - 160 лв./животно
- млечни крави в развъдни програми - 230 лв. животно
- говеда в планински райони - 160 лв./животно
- месодайни крави - 150 лв./животно
- месодайни крави в развъдни програми - 200 лв./животно
- крави от застрашени породи - 200 лв./животно
- биволи - 230 лв./животно
- овце и кози в развъдни програми - 35 лв./животно
- овце и кози в планински райони - 27 лв./животно
- овце и кози от застрашени породи - 27 лв./животно
- овце и кози по преходна помощ, обвързана с производство - 27 лв./животно
- пчеларство - 10 л.в/пчелно семейство.
Подпомагане за зърнени и маслодайни култури (пшеница, ечемик, рапица, царевица, слънчоглед)
- за заявени за подпомагане до 300 ха площ - 100 лв./ха
- за заявени за подпомагане между 300 ха и 600 ха - 100 лв./ха за първите 300 ха и 50 лв./ха за останалите
- за заявени за подпомагане от 600 ха до 1000 ха - 100 лв./ха за първите 300 ха, 50 лв/ха за между 300 и 600 ха и 25 лв./ха за останалата площ.
