"Преодоляване на женската бедност и дискриминация на пазара на труда в контекста на обществения и политическия дебат“ – това е темата на дискусията, организирана от Фондация „Фридрих Еберт“ и Института за социална интеграция. 

На форума бяха представени акценти от доклад, посветен на бедността и безработицата при жените, предизвикателствата пред така нареченото им икономическо овластяване в различните региони на страната. На фона на разликата в заплащането, пречките при съвместяването на семейните и професионалните ангажименти. 

По данни на НСИ над 32 процента от населението на България или близо 2 200 000 души са били в риск от бедност и социално изключване през 2022 година. 1 200 000 от тях са били жени или 35%. В сравнение с година по-рано този дял нараства с 0,9 процентни пункта, а при мъжете - с половин. 

Силистра е единственият район на страната, в който делът на бедните жени е само 10,6 на сто и е по-нисък от този на мъжете. В Стара Загора бедните жени са най-много – 38%. Данните, както и впечатления от картината при срещи в различни региони на страната, бяха представени от Александра Берданкова, от обединение на жените социалистки в БСП - област Пловдив. На фона на това, че средно разликата в заплащането между мъжете и жените в България е горе-долу колкото средното за Европейския съюз – около 13 процента. Това води и до разлика в пенсиите. Близо 50 на сто от жените у нас работят в нископлатени сектори:

"Голямата разлика в заплащането между мъжете и жените не е в старта на кариерата. Идва след 30-ата година, когато жената започва да ражда деца, да ги отглежда вкъщи. Там в един момент започва да се стопира и мъжете растат по-бързо в професията в тази ситуация, въпреки че броят на вишистите жени е по-голям, отколкото на вишистите - мъже"

85% от заетите в образованието са жени. Средната годишна заплата на мъжете в сектора е малко над 22 000 лева, а на жените – около 19 000 или около 300 лева месечно в полза на мъжете:

"В хуманното здравеопазване отново има повече жени. Разликата е фрапираща - над 7000 лева годишно. Единственото място, където жените вземат повече от мъжете са административни услуги - деловодство, секретарки, офис центрове".

"Слава, Богу, че се случи Covid, защото работодателите разбраха, че може да се работи и от вкъщи", каза Веселина Панайотова - основател на организацията "Мама има работа“. Организацията има и Фейсбук-група, в която жени с деца, които често се разболяват, споделят притеснени, че работодателят им иска да ги освободи, за да си наеме друг служител, на когото може да разчита повече:

"Голяма част от жените се притесняват от уволнение и не знаят, че могат да бъдат освободени само с решение на Инспекцията по труда, ако детето им е под 3-годишна възраст. Има и доста противоречие в законите...". 

Панайотова е категорична, че има нужда от по-приятелско отношение към работещата майка:

"Защото е установено, че когато една жена роди нейните нужди от работа започват да се променят".

Проблемът не е нито "нишов“, нито "женски“, а за решаването му трябват усилия и на национално, и на регионално ниво. И разбира се, обществено желание и политическа воля.